Легитимацията на Косово

В четвъртък Международният съд в Хага оповести решението си, според което обявената едностранно на 17 февруари 2008 г. независимост на Косово не е в нарушение на международното право. В решението, прочетено от председателя на съда Хисаши Овада, се казва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост". Делото в Хага беше предизвикано от Сърбия, която оспорва независимостта на бившата си автономна област Косово и Метохия. На 15 август 2008 г. външният министър Вук Йеремич внесе в Общото събрание на ООН проекторезолюция, с която поиска становището на съда в Хага, преди да се вземе решение за признаването на най-младата балканска държава. И Белград, и Прищина предприеха дипломатически атаки, за да съберат колкото се може повече поддръжници. До този момент независимостта на Косово е призната от 69 страни, сред които САЩ и повечето членки на ЕС, включително и България. Сред противниците на идеята за независимо Косово освен Сърбия, са и Русия, както и пет от страните-членки на ЕС: Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия. Позицията на петте държави поставя Евросъюза в деликатно положение заради невъзможността да се изработи единно становище. Затова наскоро Европейският парламент прие с мнозинство резолюция, в която призова всички страни от ЕС да признаят независимостта на Косово. След произнасянето на Хагския съд Испания и Румъния обаче заявиха, че въпреки това нямат намерение да приемат независимостта на най-новата балканска страна. Съвсем в реда на очакваното Съединените щати приветстваха решението на съда в Хага, а най-щастливи бяха самите косовски лидери.
Решението на Международния съд в Хага няма задължителен характер, но със сигурност ще повлияе значително върху ситуацията, като привлече повече държави, които ще подкрепят независимо Косово.

Тъжни литургии

В очакване на произнасянето на присъдата във всички православни храмове в северната част на Косово, която е населена предимно със сърби, бяха насрочени литургии. Те трябваше да стартират едновременно в 17:00 ч. Решението на съда в Хага обаче попари надеждите на Белград за възможна контраатака и на практика иззе от ръцете на сръбските политици смятания досега за най-силен техен коз. Отне и повода за тържествено отпразнуване на желаната от тях съдебна, а оттам и дипломатическа победа. Защото, както и да се тълкува решението на съда, то беше тежък удар срещу Белград независимо от обещанията на сръбски държавни функционери, че политиката на страната по отношение на Косово няма да се промени и че битката продължава в нова фаза. Сръбският външен министър Вук Йеремич и президентът Борис Тадич заявиха категорично, че страната им никога няма да признае независимостта на бившата си провинция и че усилията ще продължат, докато наесен Сърбия не убеди мнозинството в Общото събрание на ООН в своята правота. Едва ли обаче някой в Белград вече таи сериозни надежди за положителен изход от ситуацията с Косово. Американският вицепрезидент Джо Байдън е провел телефонен разговор с президента Тадич, в който е изтъкнал непоколебимия ангажимент на САЩ към независимостта на Косово и е призовал сръбското правителство към конструктивно решаване на конкретните проблеми с Прищина.

Сръбският външен министър Вук Йеремич заяви категорично,
че страната му никога няма да признае независимостта на бившата
си провинция и че усилията ще продължат
Снимка БГНЕС

С развързани ръце?

Коментар на агенция Ройтерс отбелязва, че през последните години Сърбия изразходи значителна дипломатическа енергия по въпроса с Косово и отбелязва мнението на редица анализатори, че твърдите позиции се дължат повече на вътрешнополитически причини. Трябва да се добави, че пламенната защита на бившата автономна област, която е свързана със силна емоция за сръбското общество, поохлади отношенията на Белград с редица западни страни и най-вече със Съединените щати. Битката за Косово забави Сърбия по пътя й към ЕС и НАТО, а членството в престижните международни  организации е жизнено необходимо за балканската държава. В определен смисъл решението на съда в Хага може да подпомогне преговорните процеси, защото в Сърбия дори и най-малкият намек за приемане на компромис се смята за извършване на автоматическо политическо самоубийство. Сега обаче биха могли да се отворят пътища за т.нар. тиха дипломация, които да доведат до известен напредък в интеграцията на страната, защото страната така или иначе се намираше в известен смисъл в задънена улица и отстояването на косовската кауза водеше да неефективност на водената от нея политика. Разбира се, ако има някакъв компромис, той няма да бъде заявен толкова скоро, защото моментът във вътрешен план е изпълнен с твърде много негативно насторение и едва ли е особено подходящ за това.

Опасенията

Не бива обаче да бъде подминавано опасението, че легитимираната от съда в Хага независимост на Косово може да повлече след себе си вълна от сепаратистки настроения и в други региони, където съществува напрежение. В редица коментари от последните дни не случайно се споменават непризнати територии, които отдавна се борят за самостоятелно съществуване. Такива проблеми има в Абхазия, Южна Осетия, Фландрия, страната на Баските, Каталуния, Тибет, Валония, Турция. Без да се чертаят мрачни картини, е необходимо да се каже, че международната общност в скоро време може да бъде изправена пред нови предизвикателства от подобен характер, които да преодолява.
Всъщност като че ли първите, които се възползваха от създалата се ситуация след обявеното решение на съда в Хага, бяха лидерите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Премиерът на Република Сръбска Милорад Додик каза пред сръбския в. "Данас", че мнението на Международния съд в Хага отваря хипотетичната възможност сръбската общност в Босна да направи това, което направиха косовските албанци. В. "Глас явности" съобщи, че ден след решението се появила карта на Европа, в която вместо Босна и Херцеговина фигурират самостоятелно Република Сръбска и Херцег Босна. Сръбската общност в рамките на Босна отдавна не крие амбициите си за отделяне от рехавата федерация и отказва да се подчинява на властта в Сараево. Много е възможно ситуацията с Косово да бъде използвана като удобен повод за значително по-активно прокарване на сепаратистка политика.
Когато става дума за опасения, не бива да бъде подминаван и въпросът с бъдещето на сръбското малцинство в северната част на Косово, на което Прищина трябва да гарантира сигурността и опазването на културно-историческото наследство. Тук изниква и въпросът дали очакваните бъдещи опити на властите в Косово да интегрират населените предимно със сърби области няма да срещне яростна съпротива и да доведе до ескалация на напрежението. Вариантът на този етап изглежда напълно възможен. А това означава, че Косово няма да слезе в скоро време от дневния ред на проблемите пред международната общност.