Лъжи и спекулации около актуализацията на бюджета

Един спор разбуни духовете през последната седмица. Спорната, а според някои изненадваща актуализация на бюджета. Нужна ли е такава, и ако да - какво я налага? Може ли да се избегне и защо не бива да се прави? Това са тези, които бяха защитавани от икономисти, работодателски организации, синдикати и политически сили. Работодателите и синдикатите в крайна сметка се обединиха в позицията си, че актуализация на бюджета е нужна, като синдикатите поставиха условие да бъдат предвидени и още едни 200 млн. за социални дейности. Опозиционните партии логично заеха позиция "против" актуализацията. Дългова криза, ограбване, вдигане на лихви, са основните "мотиви", с които "експерти" решиха да облъчват обществото и да насаждат страх, позовавайки се на полуистини, спекулации, и откровени инсинуации. Какви бяха аргументите?
 
- "Актуализацията на бюджета ни изненадва, при положение, че всичко с бюджета си беше наред"
Невярно.

Това, че заложеният от Дянков бюджет е неизпълним, беше ясно още когато се залагаха параметрите му. Редица икономисти предупредиха, че така заложените приходи и очаквания за икономически ръст няма да се изпълнят. През първото тримесечие на тази година, когато се отчетоха първите постъпления в бюджета, стана ясно, че приходите наистина не се изпълняват и се оформя голяма ножица между заложени и реални постъпления, главно в приходите от данъци. Два месеца по-късно дори служебният премиер Марин Райков занижи очаквания икономически ръст наполовина - от 1,9% на 1%.
Причините за неизпълнението са комплексни. От една страна, неадекватна е прогнозната рамка. От друга страна е лошата събираемост поради политиката, водеща не до стимулиране на икономиката и пълнене на хазната, а до увеличаване на разходите и свиване на потребление и инвестиции. Разминаването идва и оттам, че ръст на БВП от 1,9% беше заложен при очаквана инфлация 3,4%, което означава и заложено по-високо потребление. Това с други думи означава - качваме цените на ток, газ, вода, горива и пълним от това увеличение хазната с ДДС и акцизи.
С промяната на политическата конюнктура обаче монополните цени бяха удържани. Същевременно инфлацията се движи с много по-бавен темп, като за миналия месец имаме дори дефлация. Това означава, че потреблението на населението пада, което е видно и от отчетите, вдига се само потреблението на публичния сектор, тоест държавните разходи. Сред грешно заложените параметри бяха и намаляване на износа, което значи плащане на по-малко ДДС, и увеличаване на вноса, което предвижда повече приходи от ДДС. Само че за полугодието е отчетена обратната тенденция - износът расте, а вносът пада и общите приходи от ДДС са едва 38.7%. Спадът в приходите от акцизи пък е резултат от несъстоялата се борба с контрабандата, а отсъствието на шефа на агенция "Митници" блокира каквито и да е намерения за реформа.

- "Грози ни гръцки и испански сценарий"
Невярно и спекулативно.

Държавният дълг на България е сред най-ниските в ЕС - 18% от БВП, а на Гърция е сред най-високите - 160% от БВП, на Испания - близо 90% от БВП. По този показател България дори е отличникът на ЕС, наравно с Люксембург и Швеция. Пред нас е само Естония. За сравнение, има 14 държави от ЕС, които преминават определената граница от 60% дълг от БВП за 2012 г. Сред тях са Великобритания (90%), Германия (81,9%), Унгария (79,2%), Австрия (73,4%), Холандия (71,2%). Все държави с много по-добре развити и функциониращи икономики от българската. Финансистите няма как да не знаят това и в този смисъл сравнението с гръцки сценарий освен спекулативно, е и несериозно. Освен това България е в ТОП 3 на държавите с най-нисък дефицит. Дори дефицитът да се увеличи до 2% (това е с около 500 млн. лв.), при сега заложените 1,3% ние пак ще бъдем в топ 3 на отличниците. За сравнение, за миналата година 17 държави преминават ограничението на ЕС от 3% дефицит. Сред тях има държави с три и четири пъти по-висок дефицит от българския, но въпреки това те отчитат двойно и тройно по-висок растеж на БВП от българския, например Полша и Словакия.

- "С 1 милиард нов дълг се връщаме към Жан-Виденовото време, иде финансов катаклизъм" 
   Невярно.

Плашенето със събития от 97-а година е безпочвено и невежо. Държавният дълг тогава беше 300% от БВП, сега е 18%. Ако се вземе 1,3 милиарда дълг (на каквато цифра последно се спряха управляващите), той ще отиде за погасяване на 800 млн. облигационен заем, който ГЕРБ взе, за да потуши бунта на земеделските производители заради неизплатените им субсидии през февруари. Когато обаче те емитираха този дълг, никой не направи драма от това, а се прие като един от възможните инструменти на фискалната политика в момент, когато няма пари в резерва. Този дълг е с падеж сега през август. Има и едни 400 млн. дълг с падеж януари 2014 г. За тях трябва да се предвидят средства отсега, а не в началото на годината да се източат 400 млн. от резерва и бюджетът да остане пак "на червено". С какви средства после ще се посрещат целевите разходи през годината? Това би означавало да се изправим пред рецесия. Има и вариант в последния момент да се емитира нов дълг, но това повишава лихвата. Така, взимайки нов дълг сега, в размер на двата падежа, по които имаме разплащане, общата задлъжнялост на държавата в края на тази година няма да се промени и държавният дълг ще остане в заложените 18% от БВП, или 14,6 млрд. 

- "Ако беше добре да се вземе 1 милиард, ние да сме взели", заяви Бойко Борисов 
  Невярно. Борисов взе 4+4 млрд.

Кабинетът Борисов вече взе не 1 милиард, а 4 млрд. Първата емисия на ДЦК беше направена от ГЕРБ през 2010 г. Следващата година тази тенденция на теглене на нов дълг продължи и през 2012 г. тя вече беше практика. Симеон Дянков тогава емитираше ДЦК почти всеки месец, показва емисионният календар. Средно на година кабинетът Борисов е взимал по 2-2,3 млрд. лв. Реално за времето на своето управление кабинетът на ГЕРБ направи 4 млрд. нов дълг. Отделно фискалният резерв, оставен от Тройната коалиция в размер на 8,3 млрд., беше стопен до 4 млрд. в края на управлението на ГЕРБ през март т.г. Остава загадка защо този 1 млрд. дълг, който ще бъде целево взет, притеснява хората повече от тези 8 милиарда, потънали незнайно къде. Нали пак всички ние плащаме за тях?

- "Социални политики не са нужни, те само ще натоварят бюджета"
   Невярно.

България е призната официално за най-бедната държава в ЕС, с най-ниски доходи и най-ниска покупателна способност. Освен това сме последни в ЕС по производителност на труда. Вече близо 2 млн. души у нас са под прага на бедността и това прави социалните политики крайно наложителни. Още повече, в условията на прогресивно обедняване и растяща безработица, повечето социални добавки, които сегашният кабинет увеличава, бяха "замразени" през последните 4 години на ниво 2008 г., а на пенсионерите пенсията бе замразена на нивата от юли 2009 г. Имаме и рекорден спад на раждаемостта, до нивата от 1945-а. Това е показател за дълбоката несигурност на хората. В този смисъл повишаването на майчинските, детските, помощите за хората с увреждания и програмите за младежка безработица са навременни мерки. 

 - "Пари има в резерва, няма нужда от нов дълг и увеличаване на дефицита"
   И вярно, и невярно.

Вярно е, че в момента в резерва има 5,8 млрд. Но той набъбна не от събираемост, а от връщането на 800-те милиона от ЕК за земеделските производители. Ако сега се вземат от резерва тези средства, за да бъде платен дългът, ще остане твърде малък буфер, за да могат да бъдат изпълнени заявените социални програми, както и разплащането с бизнеса. А част от промяната в политиката на новия кабинет е именно в това - да има по-голям буфер, с който да се оперира, и да бъде спряна политиката на непрестанно рязане и рестрикции.  

- "С нов външен заем ще се вдигнат лихвите по кредитите"
   Възможно, но невярно.

Това твърдение се позовава на поскъпването на застраховката срещу фалит на българското правителство (CDS факторът) с 0,5%. Вярно е, че CDS отразява инвеститорската оценка на риска, което рано или късно се отразява върху цената на финансовия ресурс за банките и фирмите. Иначе казано - води до вдигане на лихвите. Застраховката срещу фалит на България на международните пазари обаче се покачи не с очакването за емитирането на нов дълг, а още с оставката на кабинета Борисов. И това е нормално при политическа нестабилност - рискът за инвеститорите да се повиши. Малко е вероятно обаче т.нар. CDS да доведе до вдигане на лихвените нива по кредитите. Причината е, че банките в България разчитат основно на привлечен местен ресурс, за да отпускат на свой ред кредити. Този факт изключва толкова пряка връзка между цената на кредита и рисковата премия за страната. Плюс е и че през изминалата година кредитният рейтинг на България беше подобрен, което може да се очаква да доведе до по-ниски лихви на международния паричен пазар за български банки. Освен това банките в страната разчитат все по-малко на този източник на финансиране и все повече на депозити - едва 16% от привлечените средства са от кредитни институции, а над 80% са от депозити от нефинансови институции и домакинства.
Преди седмица и международната рейтингова агенция Фич потвърди кредитния рейтинг на БГ със стабилна перспектива. Според нея банковият ни сектор остава добре капитализиран, а ниското ниво на публичния дълг позволява възможността за повишение на разходите за подобряване на условията на живот. БНБ също отчита стабилност на банковата система - депозитната маса и активите са увеличени, предлагането на свободни средства е голямо и офертите стават все по-конкурентни. През юни дори лихвите по кредитите падат с 0,5 до 2%. 
 
- "Приходите сега се изпълняват по-добре от миналата година и няма нужда от заем"
   И вярно, и грешно.

Вярно е, че приходите изпреварват миналогодишните с няколко процента. Но не се отчита, че приходите за тази година са планирани с близо 2 млрд. повече, отколкото за миналата, и че трябва да се сравнява не изпълнението им спрямо миналата година, а спрямо сега заложените прагове. Изоставане спрямо разчетите има основно при приходите от акцизи, приходите от ДДС, от данъци върху доходите на физическите лица, корпоративни данъци, както и при приходите от осигурителни вноски. При данъчните приходи, които са основно перо, растежът до момента е 3.6%, при планирано нарастване за годината от 8.6%, което е сериозно изоставане. Общото неизпълнение би било около милиард, който с подходящите мерки е прогнозно редуциран до около 550 млн. лв. като неизпълнение. Освен това възникват и разходи, които не са заложени в бюджета за 2013-а, но са част от мерките, които това правителство иска да реализира. Във фискалния резерв трябва да се предвидят и средства за посрещане на плащанията по европрограмите, които се извършват първо от бюджета. 

- "Разплащанията към бизнеса, които иска да направи кабинетът (засега 160 млн. лв.), ще отидат към близки фирми, а оттам към партийните каси за изборите"
   Грешно.

Това няма как да стане, защото задълженията са натрупани към фирми, свързани с управлението на предишното правителство, но на тях не им е платено и за тях не са предвидени средства. Част от промяната на политиката на този кабинет е да стане изряден платец. Изряден не само към бизнеса, но и към външните си контрагенти. Плащайки своевременно дълга по падеж, България връща авторитета си пред финансовите пазари и инвеститорите. 

- "Трябва не да се увеличава дефицитът, а да се ограничават разходите и да се търсят резерви"
  Грешно.

Търсенето на резерви е първа стъпка и именно чрез нея бяха намерени пари за майчинските. Нов заем не би бил отказ от курса на финансова дисциплина, а глътка въздух. Финансовата дисциплина безспорно е нужна, но строгите мерки за ограничаване на разходите не следва да бъдат самоцел, тъй като опитът от последните години ясно показа какви негативи носи това за икономиката. Оптимизирането на разходите би довело до още по-рестриктивна политика от тази на Дянков, който дори от ГЕРБ беше посочен като основната причина за неуспехите на предишното правителство. Дълги години държавата не си изплащаше дълговете към бизнеса, в това число по европейските проекти, по обществените поръчки, и дължимото ДДС. Постепенно на бизнеса бяха прехвърлени всички негативи на икономиката. Това доведе до ликвидирането на огромна част от малкия и среден бизнес и на закриването на 400 000 работни места, при положение, че идвайки на власт, ГЕРБ обеща откриването на нови 200 000 работни места, средноевропейски доходи и подкрепа за малкия и среден бизнес. Роди се и феномен - България има относително нисък държавен дълг, който се движи между 16-18% от БВП, но в замяна на това задлъжнялостта на частния сектор е близо два пъти БВП. Такава ножица няма в нито една страна. Една политика на неплащане на задълженията, на кърпежи и рязане на разходи, без да се мисли как това се отразява в секторите. Оказва се, че мерките за поддържане на отлични макропараметри не създават работеща икономика, нито приходи в бюджета. Кое е по-важно - да запазим бюджетния дефицит нисък за сметка на затъваща икономика, или да го увеличим, за да се реализират ангажиментите към бизнеса и така нужните социални политики?