ЛЪЖАТА ПРЕД СОБСТВЕНОТО ОГЛЕДАЛО Е НАЙ-ОПАСНА...

Живко Русев
учител

От 2008 г. нямам ученик, който да не е успял да си издържи успешно ДЗИ по БЕЛ. Това е една от "малките ми гордости". Без някой да ми го налага, си въведох "пробни матури", в извънучебно време, осигурявайки на децата си реалните 4 часа. Общо взето, поне по 20 такива упражнения през учебната година. Правили сме си опити да изчисляваме успеха на 33 т. за Среден 3,00 и на 23 т. за същата оценка. И съм се опитвал да подсказвам на учениците си да се стремят към минимум 1/3 верни отговори (става въпрос за най-нехайните).
Личното ми мнение е, че ако искаме да има качество, скалата за оценяване трябва да е завишена, т.е. 50 т. за Среден 3,00. Ако това стане, ще има година-две, в които положението ще бъде кризисно, но оттам нататък и учениците ще имат мотивация, пък и ние, учителите, ще сме наясно точно какво трябва да правим за успешната подготовка на учениците си. Това обаче поне според мен никога няма да стане, защото дори и 33 т. за тройка да направят скалата за оценяване, ще има цели региони, в които масовите оценки ще бъдат Слаб 2. Ще се отрази и на университетите. И така нататък... Темата е наистина болезнена. За да се повиши качеството, се изисква отговорност, която никой не иска да поеме. И си продължаваме така - да се самозалъгваме дори пред собственото си огледало... За бъдещето никой не го е еня. И това е цинично, защото са ни свели до разни цифрови показатели... А ние, учителите, сме живи хора, и се занимаваме с живи хора - с деца, голяма част от които са "напъдени" от родителите си.