Лъжа под наем

Всичко вече може да се купи или да се вземе за кратко ползване. Наред с почасовите домашни любимци, предлагани в Япония, поръчковите запалянковци, осигурявани в Германия, и временните съпруги, популярни в САЩ, явно е дошло времето и на приятелите под наем. Не, това не е шега. Не е и цитат от антиутопично или фантасмагорично произведение. А е съвременната реалност.
Колкото и странна, от една страна, толкова и очаквана, от друга, изглежда новината, че в Русия може да си поръчаш "мъдър и тактичен събеседник" или "придружител за обикалянето на магазини", както и "гадже за срещата със съученици". Надали някой дори преди 5-10 години е предполагал, че освен жилища и коли, ще може да се наема и жив човек. Но тоталното комерсиализиране на ХХI век става все по-явно и очебийно. Нещо повече. Под път и над път се появяват "креативни" юнаци, убеждаващи хората, че не само всичко е позволено, но и онова, което не съвсем е разрешено, може да се купи и продаде. Авторите на идеята за приятелство под наем правят точно това: помагат на лековерните и отчаяните да излъжат себе и другите - стига да плащат овреме.
Много е тъжно, меко казано, когато човек няма с кого просто да се разходи в парка, да си поговори или само да пийне по едно малко... И в безизходица или от снобска куртоазия и нездраво любопитство се налага да прибегне до нещо, което се представя за еквивалент на естественото общуване помежду ни.
"Напредничавите" новоизлюпени бизнесмени, предлагащи другар под наем, всъщност искат да продадат на хората лъжа. Да им "помогнат" да се представят за такива, каквито не са. Стремят се срещу заплащане да ги убедят, че са заобиколени с мъдри и тактични приятели, които ще им дадат най-добрия съвет и ще са наблизо винаги, когато имат нужда от тях. Да осигурят за кратко ползване онова, което, изглежда, вече е на изчезване - нормалните човешки взаимоотношения. И ги подменят с абсурден, скъпоструващ във всяко отношение сурогат.