"Ламенто" възкресява спомена за двама знаменити музиканти

Лили Големинова

През този сезон се случват удивителни неща в афиша на двата големи оркестъра в София. Удивителни, в смисъл - хубави! Включват се български творби в програмите - даже през ноември имаше две последователни вечери с български концерти за пиано и оркестър. Първо Милена Моллова изпълни прекрасния Първи концерт на Красимир Кюркчийски със Софийската филхармония под палката на Найден Тодоров, а на следващия ден Радиооркестърът откри сезона с концерта на Димитър Ненов. И още по-хубавото е, че българските творби се "вписват" в едни хубави цялостни програми редом с творби от световната класика.
Тази тенденция продължи и през изминалата седмица, когато постоянният гост-диригент на Софийската филхармония Бернар Помие избра да открие поредната си "среща" с оркестъра и с публиката с "Ламенто" в памет на Добрин Петков от Марин Големинов - творба с изключително интересна история, която си беше "съвсем на място" до концерта на Сен-Санс за виолончело и оркестър, изпълнено от изключителния французин Анри Дьомаркет.
"Ламенто"-то е написано в преломната за всички ни 1989 г., две години след смъртта на Добрин Петков. Така един от най-големите български композитори - Марин Големинов, отдава почитта си на един от най-големите български диригенти. Самият Големинов е вече на 81 години и умее да "вижда" музиката в нейната цялост, да казва много за кратко време - тази негова така характерна (и при думите, и при нотите) лаконичност. "Ламенто"-то улавя "духа" и артистичната същност на Добрин Петков, който безспорно е оставил траен отпечатък върху пътя на Софийската филхармония. Под неговата палка са "оживявали" много творби на Големинов, а искреното уважение и приятелство между двамата големи музиканти оживява в творбата, която е сред най-добрите образци в късното творчество на композитора. "Ламенто"-то поразява с най-характерното, най-хубавото от Големиновския стил, който не може да бъде сбъркан, а тук е максимално изчистен като форма и концентриран като съдържание.
Марин Големинов е един от най-изтъкнатите български композитори. Роден през 1908 г. в Кюстендил, възпитаник на Тодор Торчанов в Музикалната академия, където учи цигулка, и после на Венсан д'Енди и Пол льо Флем, когато заминава да учи композиция в прочутата Скола Канторум в Париж. Днес във фоайето на престижната музикална академия е гравирано името на Големинов, а портретът му е редом с най-прочутите възпитаници на Скола Канторум. Специализира и в Мюнхен и се връща в България, където е сред композиторите, които изграждат българската национална композиторска школа. Дългогодишен професор по композиция в Музикалната академия (сред неговите ученици са Пламен Джуров, Емил Табаков, Георги Минчев), за кратко ректор, бил е и директор на Софийската опера. Лауреат на Хердерова премия, носител на Ордена за изкуство и литература на Франция. Академик. Творбата, която прави Големинов прочут буквално за една нощ (след премиерата през 1942 г.), е танцовата драма "Нестинарка". Редом до нея и до Концерта за струнен квартет и струнен оркестър, който бележи прехода към по-модерния, типичен Големиновски стил, самият той поставя своето "Ламенто" в памет на Добрин Петков. "Не можех да не го напиша, казва Големинов, започнах партитурата наскоро след смъртта на Добрин Петков. Исках да запазя образа му, да създам един стилизиран портрет, който да запечата духа на този наш голям диригент". Големинов и Добрин Петков са не само добри колеги, но и приятели. Добрин Петков неведнъж е дирижирал и сюитата из "Нестинарка", и Втората симфония на Големинов, и Концерта му за цигулка със солист Боян Лечев. "Добрин Петков бе изцяло посветен на музиката, изгаряше в работата си. Поразяваше със своята мъдрост и дълбочина. Ето това съм се стремил да въплътя в музикалния му образ и да отдам почитта си към всичко това, което е направил за българската музикална култура."
А Добрин Петков описва Марин Големинов като "човек находчив, със смайващо бърз рефлекс. Когато Големинов "връща топката", това става толкова бързо, че човек има чувството, че той самият осъзнава своя отговор едва след като го е чул. Ведър и засмян, хуморът трепти на устните му. Не си спомням да съм го срещал намръщен - вероятно съм бил болен този ден. Първоразряден, висококвалифициран фехтовач!" Само можем да си представим словесните "престрелки", но и музикалните чудеса, които са се случвали при срещите на музиката на Големинов и интерпретацията на Добрин Петков. Добре, че има записи.
За отбелязване е и фактът, че по майчина линия и Големинов, и Петков са свързани с Кюстендил. Марин Големинов е роден там, майка му е от рода Гребенарови, а майката на Добрин Петков - Цветана Николова Зографова, също е родом от Кюстендил, дъщеря на активен участник в Македонското освободителното движение - часовникаря Никола Зографов, учила пеене във Виена, по-късно е примадона в Оперетния театър в София. А ето и малко факти от пътя на диригента, който от 1956 до 1962 г. е начело на Пловдивския държавен симфоничен оркестър, а на 16 юни 1962 г. е назначен за първи диригент на Софийската държавна филхармония и главен диригент на Софийската народна опера едновременно, по съвместителство (Добрин Петков по свое желание се отказва от заплатата си в Операта). Работи със Софийската филхармония до напускането си през 1969 г. - за тези седем години осъществяват многобройни концерти, записи и турнета (Бейрут и Дамаск, Гърция, Италия, Франция, СССР). След това Петков се връща като главен диригент в Пловдив и води тамошния оркестър на престижни турнета в Испания, Италия, СССР, Чехия, Венецуела, Румъния, Гърция, Куба. През 1981 г. свирят във Франция в зала "Chatelet", където са поканени заедно с Чикагската, Лионската, Берлинската и Бостънската филхармония. Неслучайно музикалното училище в Пловдив носи неговото име. Пътят на Добрин Петков се пресича и с младия тогава Бернар Помие, току-що станал лауреат на конкурса "Чайковски" - човека, който сега, след толкова години, избра да представи пред софийската публика именно "Ламенто" в памет на Добрин Петков от Марин Големинов.

Марин Големинов

Добрин Петков