Кунева иска квоти за жените в управлението

Темата за квотите за жени в управлението трябва да се дебатира публично, защото няма еднозначно становище в Европа, освен в северните страни, където вече са въведени. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева по време на дискусия "Жените в управлението - европейски предизвикателства". Според нея проблемът с равното заплащане на мъжете и жените трябва да се реши и на законодателно ниво у нас. Финландия и Швеция са постигнали много по отношение на равнопоставеността между половете, след тях се нареждат Испания и Дания, но България изостава от средноевропейските показатели за участието на жени в парламента, каза Кристалина Георгиева, зам.-председател на ЕК. По думите й, когато има по-голям брой жени в управлението, качеството му се повишава. През последната година близо 84 200 български жени са самостоятелно заети, което означава, че са се осмелили да са икономически независими, а 15 хиляди мъже са били в отпуск по бащинство, коментира Кунева.
До средата на годината се очаква в Народното събрание да бъде внесен изготвеният вече проект на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, който да регламентира въпросите за равното третиране и еднаквото възнаграждение при еднакъв тип труд, каза министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин, който също участва във форума. Той припомни, че България е сред много малкото страни в ЕС без закон за равните възможности. По думите му, разработват се и мерки за гъвкаво работно време и ваучерна система като начини за подобряване статута на работещите жени и тяхното насърчаване. Над 60% от работещите в МТСП са жени, подчерта Калфин.
Жените средно получават 16% по-ниски заплати от мъжете на едни и същи длъжности или постове. Затова и получават по-ниски пенсии от мъжете, каза Калфин. По наблюдения на работодателите жените са много по-мотивирани да работят, отколкото мъжете. 


В ЕС българките са сред първите, заети във високите технологии

България е сред петте страни на ЕС, в които се отчита най-висок дял на заетост на жените във високотехнологичното производство (над 50%), сочи анализ на Евростат за високите технологии и женската заетост. В първата петица са и Литва, Естония, Полша и Чехия, като у нас 54% от заетите в сектора са жени.
Дамите висшисти у нас са значително повече от броя на българите с висше образование. По данни на Евростат през 2013 г. у нас се дипломирали над 66 хил. висшисти, от които над 40 хил. са били жени.