Културните празници вече не достигат

Георги Златинов,
социален психолог

И тази година велинградчани и гостите на града се радваха на интересни, забавни и развлекателни програми и нови инициативи по време на традиционните празници на културата. Истинска културна наслада за всички бяха изявите на младежките наши и чужди духови оркестри и мажоретни състави. Фолклорните вечери и театрални дни, литературните четения и срещи с изтъкнати културни дейци, пленерите и изложбите на талантливите български художници и родолюбиви дарители.
Връх в тези дни на културата обаче бяха и остават: Второто издание на международния фестивал на музикалните филми на името на Николай Гяуров; филмовите музикални вечери на открито, събрали неочаквано много любители на оперното изкуство; детското утро, проведено със съдействието на БНР на открито в лятната сцена на чудесния боров парк на града. Тази сцена обаче се оказа малка, за да побере толкова много деца, родители, баби и дядовци заедно да гледат, да се забавляват и да се смеят с анимациите на най-обичаните и любими детски песнички и разкази. Тази нова инициатива е с голямо бъдеще. В нея може да участва не само БНР, но и БТВ с детското си състезателно предаване "Кой е по-по-най". Могат да се включат и други телевизионни канали с най-доброто от детските си предавания.
По инициатива на ръководството на читалище "Отец Паисий" за първи път в града гостува националната опера, чието изпълнение бе аплодирано бурно със ставане на крака и продължителни възгласи "Браво, браво!". Същия успех имаше и концертът на руските граждани, живеещи в България, организиран от ръководството на русофилите в града. Много гости събра и изложбата на Борис Костов с уникалните скулптури. Тази изложба, организирана лично от автора, предизвика голям интерес и преклонение пред таланта на този надарен творец.
За съжаление, за мнозина граждани и гости на града остана неразгадана загадката защо тези три изяви се проведоха извън програмата на културните празници. Какво е това? Пропуск, някакво недоразумение или нещо още по-лошо и тревожно? А тези изяви действително се оказаха вторият много висок връх в културния живот на Велинград.
 Пишейки хвалебствено, критично и благодарствено за велинградските празници на културата, не мога с тъга да не кажа, че онова, което още не достигна на тези празници бяха някои пропуски и "дупки" в организацията, предварителната разгласа и популяризирането им в национален мащаб. Казвам това, защото съм сигурен, че ако имаше такова популяризиране, празниците на културата биха привлекли повече гости и курортисти. Остава и тъжната загадка защо никой централен вестник и никоя национална телевизия освен БНР не отрази това голямо културно събитие в СПА столицата на Балканите. С малка завист ще допълня - боли, много боли, че организаторите на културните тържества в град Ракитово и село Дорково (което шеговито се самоопределя като представителен квартал на град Костандово) получиха поздравления от държавния глава и Министерския съвет. Имаха присъствие и на гости от висшите етажи на властта.
Техните културни прояви бяха отразени в централния печат на цели страници. БНТ посвети близо 30 минути за отразяването им, а велинградските празници на културата, макар и юбилейни, бяха загърбени от централната власт и недооценени и почти обезличени от централния печат и медии. Защо? Кой е виновен за това? Бързам обаче да кажа, че въпреки това, въпреки допуснатите пропуски велинградчани трябва да благодарят за волята и усилията, проявени от организаторите и спонсорите, че в това сиромашко и тревожно време, в което живеем, все пак имаше велинградски културни празници. Без тях нашият град не можеше да защити името си на СПА столица на Балканите.
Трябва обаче да признаем, че в това престъпно пазарно и бездуховно време, в което живеем, на велинградчани и гостите на града вече недостигат само чистата природа, балканският въздух, лековитите минерални води. Те се нуждаят и искат повече културен отдих и други културни забавления и развлечения. Повече срещи с културни творци и представители на изкуствата. Затова си мисля дали не е време велинградските празници на културата за в бъдеще да прераснат във "Велинградско културно лято". Помня, че такъв бе замисълът, когато се раждаше и обсъждаше от нашето поколение идеята за културните дни. Помня, че тогава надделяваше идеята тези дни да не бъдат само празници, но и голяма лятна сцена за изява достиженията на местните, национални и европейски културни таланти. Помня настойчивостта и упоритостта на началника на отдел "Култура" - Ангел Горанов, в защита и реализацията на тази идея. Помня и това как тази идея бе прегърната с открито сърце и културен вкус от кмета на града Георги Шуманов (неоправдано позабравен днес). Съпричастен съм как всички следващи кметове и началници на отдел "Култура" обогатяваха и развиваха традицията. Нима те не заслужиха по-голямо внимание и признание, когато честваме юбилея на празниците. Никога няма да забравя голямата подкрепа и твърдото рамо на директора на Българската национална телевизия Уляна Пръмова и министъра на културата тогава Георги Йорданов за популяризирането в национален мащаб на тези празници. Защо се срамуваме да им благодарим?
Да! За добро или за лошо, помня всичко това, но си давам сметка, че някога, когато се раждаше тази идея за културните дни, Велинград беше в материален, социален и духовен подем. Цялото общинско ръководство бе с лице към културния живот в града и подкрепяше всички културни инициативи и прояви. А велинградските музикални таланти бяха явление не само за културния живот в града и България, но и на Европа. Затова сега се надявам, че идеята за велинградското културно лято ще бъде подкрепена както от общината, така и от цялата общественост.
Това културно лято ще отвори по-широко вратите на талантите и ще събере под един покрив всички инициативи и прояви на държавните, професионалните и самодейните състави. Ще ги ешелонира и балансира, така че всички прояви да намерят своето място в културното лято. Така велинградчани и гости ще се радват по-дълго на повече срещи с театралното, музикалното, оперното и киноизкуството. Ще присъстват на повече срещи с изявени поети и писатели и талантливи български художници и скулптори. Знам, че това ще натовари управление "Култура" с нови задължения, но нали неговото главно и първо задължение е да осигури култура, културен отдих, културни преживявания, развлечения и забавления на гражданите и гостите. Сигурно ще се наложи нов човек на обществен договор, който да подготвя организацията и провеждането на културното лято, но то заслужава такава грижа. Знам, че на велинградското културно лято ще му липсва много сцената на неоправдано разрушеното някогашно лятно кино. Но градът сега има хубави читалищни салони в Чепино, Лъджене, Каменица, Драгиново и др. Има и добри паркове за отдих. Те заедно могат да бъдат базата на велинградското културно лято. Затова няма съмнение, че един нов проект за културно лято ще осигури европейски пари и възможността на Велинград да участва в международния конкурс за европейска столица на културата. Заслужава си идеята да бъде обсъдена в Общинския съвет с участието на представители на централни и местни културни институти, обществени организации, професионални и самодейни групи. 
Не бива да има никакво съмнение, че ако велинградското културно лято стане значима част от хубавия проект за развитието на града и то се превърне в традиция, то ще създаде нов климат, нова среда и предаде нов облик на града и нов манталитет на гражданите му. И нещо много важно - културното лято ще помогне да се надживее времето на отчуждението между хората, враждата, коварството, завистта и егоизма.               
Вярвам, че велинградската община ще даде този шанс за "Велинградско културно лято". Ако се пропусне такъв шанс, общинското ръководство ще съжалява, а гражданите ще тъгуват и критикуват.