Кукеровден

Перник и тая година направи своята кукерска "Сурва". За съжаление без Росица Янакиева! Тя живееше с международния фестивал на кукерските игри, който National Geographic обяви сред атрактивните зимни дестинации за 2014 г. А сега вече фестивалът е на път да бъде признат от ЮНЕСКО. В кукерските дни в Перник, които събраха в края на седмицата 5000 маскирани от страната и чужбина и 100 000 зрители, сигурно са се намерили добросърдечни хора без маски, които са напомнили за Кметицата, вечна й памет!, а и за хореографа Йордан Николов - инициатор на фестивала още през тоталитарната 1966 г. А преди Перник се изнизаха кукерските празници в Благоевград, Симитли и Разлог (международният кукерски карнавал "Старчевата"). Пъстрото кукерско дефиле в Симитли, което се прави за 12-и път, тази година наброи 5000 души "артисти", а го наблюдаваха 20 хиляди.
Кукерството ознаменува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на пролетта. И е автентичен народен обичай, чиято цел е чрез магически танци - заклинания, и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги безплодната зима, злите духове и орисници, и да има плодородие в настъпващата стопанска година. Етнолозите разчитат Кукеровден така: "Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе, умирането на зимата - убиването на Царя, идването на пролетта - възкресяването на Царя. Движението на кукерите има заклинателни значения: Мушкащите движения на червено боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение. Подскачането е да накара житото да расте високо, клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас,  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й, дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили". Откъдето и да ги гледаме, кукерските игри са си театър, те имат своите действащи лица - Цар, Момък и Невеста, Баба и Дядо и кукери. И не само маскараден, танцов, фолклорен и пантомимен, но и сатиричен. Неслучайно емблемата на Сатиричния театър е кукер. В страната Кукерландия Попа, Стражаря и Бирника са взети на подбив - няма прошка нито за Църквата, която не ги признава, нито за Държавата - оттам се сипе злото. У нас най-рано започват карнавалите по Васильовден (Сурва" в Пернишко, Брезнишко, Благоевградско), други са на Ивановден (с. Главиница, Пазарджишко), най-много са по време на Сирни Заговезни (в Павел баня, фестивалът "Кукерландия" в Ямбол), на Песи понеделник след Сирница (в Широка лъка). Колко земя е България, а какво само пъстрило от имена, с които се наричат кукерите: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове, станчинари,  сурати, чауши, дервиши, джамалари...
Кукерството е занимание за мъже, жените там нямат място, преди артистите в тоя "театър с маски и танци" са били само ергени. Жена президент може да стане (особено ако поиска Бойко Борисов), но кукер - не. Макар че в някои селища са му отпуснали края и в "прогонването на злото" се включват и жени. Христо Вакарелски, наблюдавал някогашния пес-понеделник в Широка лъка, е написал: "При песяцките лудувания из село жените гледат отдалеко или от прозорците на къщите. Страх ги е. Вярва се и това, че ако годеници излязат от дома си да гледат, нямало да могат да се оженят".
Кукерите са душмани на злото. Кукерството по нашите земи е от 8000 години, оттогава гоним тъмните сили със страховити рогати маски, с барабанен ритъм, със звънтене на чанове и хлопки. Т.нар. апотропейна (защитна) функция на ритуала не ще да е много ефективна. Излиза, че злото е глухо и неизтребимо, щом осем хилядолетия тия страшила не са го уплашили. И може би заради тази битка с злото все повече се множат кукерските фестивали у нас.  
Някъде още властва правилото кукерът да не си сваля маската на карнавала, махне ли я, значи си отива и повече няма да се предрешава. Почтено отношение към "занаята". Докато политиците често свалят една маска, сменят я с втора, та дори и с трета, само и само да са на върха и да не изпуснат келепира. Има и такива, които сменят маската си, когато трябва да угодят някому, най-често по-високостоящ - нашенец или чуждоземец. Веселина Седларска (Чета с удоволствие всичко, написано от нея) разказва как баба й в Стражица оценява кукерите: "Отвънка са лоши, ама вътре са добри. Това са добри хора, които са решили да се маскират като лоши един път в годината. По-добре те, отколкото лоши хора, маскирани като добри цяла година." И накрая: Евалла на тия мъже, които възкресяват  магическия "театър", който  народната фантазия е сътворила - пищно многоцветие, буйни ритми, красива лудост и необуздана символика. За щастие зад мъжете вървят и деца...