Кубинската Пепеляшка

Тя смята България за своя втора родина, а стотиците българи, които я познават, я наричат "нашата Тересита". Тези дни посланикът на Куба в нашата страна Тересита Капоте официално си взе сбогом с България - дипломатическият й мандат приключи и тя се прибира у дома. Всяко разделяне е тъжно, а разделяне с такъв приятел е особено мъчно. На мнозина ще им липса жизнерадостното обаждане с неизменното: "Здравей, нали знаеш колко те обичам!" Да, Тересита може и да не се завърне за пореден път у нас като посланик, но няма съмнение, че не е далеч денят, в който отново ще видим Тересита в София, просто защото това е наистина неин втори дом, където я чакат много приятели и дори роднини.
Историята на жизнерадостната и любвеобилна кубинка е всъщност историята на кубинската Пепеляшка, която, както се оказва, се случва да се превърне и в истина. "Аз съм Пепеляшка", обича да казва и самата Тересита. Тя е родена в обикновено селско семейство в една от най-бедните в дореволюционна Куба провинции Пинар дел Рио. Родителите й са били бедни и не са могли да си позволят да се образоват. Те са били щастливи, че поне са се били научили да четат и пишат, защото много други и това не са можели. По това време в Куба 60 процента от населението са неграмотни. Майката на Тересита умира едва 33-годишна от туберкулоза - болестта на бедните. Малко след това баща й се жени за втори път, а тормозът на мащехата е като по приказките - малкото момиче дори се принуждава да се пренесе да живее при леля си и чичо си. Победата на революцията за Тересита е също като балът за Пепеляшка. За нея се отваря един нов свят. Заедно с хиляди млади доброволци тя заминава из планинските села на Острова и само за една година успяват да ликвидират огромната неграмотност в страната. И точно тогава 18-годишната девойка е одобрена да замине на обучение в една от тогавашните социалистически страни.
Тересита пристига в България през мразовития декември на далечната 1961 година. Заедно с още няколко души тя е разпределена в Техникума по черна металургия към металургичния завод "Ленин" в Перник. След 6-месечен курс по български идва и 2-годишното обучение в заводска среда. Специалността на младата кубинка е "Силикатни анализи". В нашата страна обаче Тересита открива не само учебниците, но и любовта. Тя се омъжва за красивия доктор Петров и му ражда две деца - сина Асен, когото всички наричат Ачо, и дъщерята Росио, която майка й обича да нарича Росица. След като Тересита приключва с обучението си в България, българо-кубинското семейство заминава за Куба. Там д-р Петров бързо се превръща в търсен специалист, пред чийто кабинет винаги има опашки от чакащи пациенти. За Тересита обаче няма работа по новата й специалност, лабораториите в Куба тепърва се строят. През 66-а година четиримата се връщат в България, където Тересита става секретарка и преводачка в кубинското посолство. Бракът с доктора обаче след известно време се разпада и тя се прибира в Хавана заедно с малката Роси, а Ачо остава тук с баща си. Тересита винаги си спомня за това време с мъка - не е лесно да оставиш детето си на другия бряг на океана.
В Куба Тересита отново се връща към ученето - тя завърша Института за външнополитически отношения и се посвещава на дипломатическата кариера. Работи в отдела за балкански страни на външното министерство в Хавана. Именно Тересита е преводачка по време на визитата на Тодор Живков в Куба, а по-късно и на Фидел Кастро при посещението му у нас през 1972-ра.
През 1986 г. Тересита идва за трети път у нас, като това е вторият й дипломатически пост. Тогава тя е последователно втори и първи секретар в кубинското посолство в София. В това си качество става очевидец на промените у нас. А осем години по-късно тя се завръща в София за пореден път, но вече като временно управляващ посолството. Това са трудни години за българо-кубинските връзки. По време на т.нар. преход отношенията ни с Куба почти са прекъснати: прекратена е обмяната на студенти, значително спада и търговският стокообмен. Започват трудните години в Куба, която е напълно изоставена от предишните си приятели. На Острова започват проблеми с тока, а за тропическа страна това е кошмар, с водата, с храната... В същото време продължава блокадата на САЩ, която между другото действа и до днес. Но Куба за пореден път устоява. Тересита обича да припомня това, когато разговаря с журналисти. "Ако революцията в Куба беше извършена само за да гарантира здравеопазването, пак щях да я защитавам. Защото моята майка умря на 33 години от туберкулоза, а се е разболяла, когато е била 15-годишна. Тази болест беше мор в Куба преди революцията. Заради нея не познавам моите баби, дядовци и чичовци. Всички са умирали на възраст от 32 до 34 години. Останах на седем годинки сираче. Загубих майка ми благодарение на това, че американците бяха собственици на 90% от Куба и не се интересуваха от хората. Това е истината", сподели кубинската посланичка в едно от интервютата си за ДУМА. И веднага изтъкна, че днес Куба е на едно от първите места в света по здравеопазване. И именно при трудностите се вижда силата на революцията и щастието на кубинския народ, убедена е Тересита. Няма как да не се съгласим, че кубинското правителство наистина е постигнало успехи при решаване на най-съществените нужди на народа си. Освен със здравеопазването е решен и проблемът с образованието, днес на Острова има училища дори и в най-отдалечените и труднодостъпни села. Продължителността на живота в Куба е близо 80 години. УНИЦЕФ пък призна, че Островът е единствената страна в Третия свят, в която няма нито едно недохранено дете. В Куба детската смъртност е по-ниска от тази в САЩ, Канада и други развити страни. Куба също така е и единствената страна, в която няма расова дискриминация. "Моята майка е била мулатка и аз се гордея с факта, че в мен има черна кръв, макар че изглеждам бяла. Ние сме интересна смесица от африканци, европейци, араби, китайци и какво ли не", казва Тересита.
Тя често споделя, че я боли, когато вижда как се манипулира информацията за Куба. И затова като дипломат се опитва да разказва истината и да кани хората да видят със собствените си очи какво е положението. Последният й мандат в страната ни съвпадна със смяната в ръководството на Куба и промяната в икономическия курс на страната. Неведнъж съм си позволявала и аз да я питам дали Куба не тръгва по нашия път. В никакъв случай, винаги е отсичала Тересита. Може да се откажем от много неща, но не и от социализма. Няма да тръгнем и по китайския път, ние не сме в Азия, ние сме в Латинска Америка и нашият път си е само наш. Правим много промени, но винаги след всенародно допитване. И резултатът е добър, уверява тя. Никой не може да отрече успехите на страната в образованието, здравеопазването, спорта и медицината. Тези успехи отново превръщат Куба в модел за онеправданите в Латинска Америка.
А колкото до отношението й към България, никой няма съмнение - Тересита обича България. "Аз съм влюбена в България и най-вече в българите. Винаги казвам, че сте прекрасен народ с прекрасна страна. Не разрешавам на никого да ми говори против България. Защото аз я чувствам като моя втора родина", постоянно казваше тя. Тересита, твоите приятели също те обичат и те чакат скоро да се върнеш.
А ето и едно от последните стихотворения на нашата Тересита, която не просто прекрасно говори български, но и пише чудесни стихове на родния ни език:

ТЪЖНО СБОГУВАНЕ

Сбогом, Българийо любима!
Едва ли ще те видя някога пак...
Но винаги за мен ще си незабравима,
до сетния ми дъх и мрак! 

Тръгвам, с обичта ти напоена
и попила твойта топлина.
В сънищата ми ще идваш вдъхновена,
като лъч от ярка светлина.

Признавала съм ти, любима моя,
че ти си като майчица за мен.
Не искам днес сълзи да роня,
но липсата ти ще ме пари ден след ден...

Народът твой ми подари
тъй искрена, кипяща солидарност,
че гордостта ме окрили
задето също съм частица
от родината прекрасна
на Фидел и на Марти.

А втората родина си ми ти
и винаги ще те сънувам.
Три съкровища безценни
и тъй много приятели верни
оставям в прегръдките твои...
Пътят ме чака, а сърцето боли,
на парченца разкъсано,
то кърви и кърви...

Тересита Капоте
3 ноември 2014 г.