Куба - непобедима, социална и солидарна

Емилия ЛАЗАРОВА 

Тази година Куба навлезе в седмото десетилетие на революцията. Бурните събития през януари 1959 г. развълнуваха човечеството, промениха съдбата не само на Куба, която въодушеви милиони хора на планетата с идеите на свободата, справедливостта, човешкото достойнство и солидарността, доказва, че е постижимо народ, който има воля да отстоява своята независимост и права, да бъде свободен и да съхрани социализма и своите традиционни ценности. Дори когато територията на страната е 11 хил. кв. км и населението й наброява 11 млн., а разстоянието до САЩ е само 90 мили. Днес, по примера на Куба, събитията във Венецуела очертават величието и високата цена на борбата за свобода, справедливост и независимост.

Кубинската революция е продължение на националноосвободителното движение, на идеите  на националния герой на Куба, на апостола и идеолога на кубинската свобода и независимост - Хосе Марти. Революцията в Куба се подготвя и извършва срещу диктатурата на Батиста, срещу крещящата социална и национална несправедливост, наложена от американските монополи и техните местни сателити. В края на петдесетте години господарите от САЩ на приказния по красота остров Куба, успяват да го превърнат в казино и бордей за американските бизнесмени и неясни структури. Чудовищни са безработицата, нищетата, гладът, неграмотността и унижението на кубинците. По това време страната е в пълна зависимост от вноса на храни и на всичко необходимо за човешкото битие, притисната от произвол и безправие. На този фон американският капитал е проникнал във всички сфери на икономиката и всекидневното съществуване на прекрасния остров.  

До 1959 г. Куба е в групата на страните от Латинска Америка, за които по това време съществува теорията за фатализма. Според нейните идеолози тези държави, поради "географската близост със САЩ" трябва да зависят от могъщия си съсед. По това време северноамериканските монополи  контролират в Куба 90% от телеграфната и електрическата мрежа, 90% от дървообработващата промишленост, 80% от услугите, 50% от железопътния транспорт, 30% от обработваемата земя, 25% от банковите депозити, 10% от нефтопреработващата промишленост. Фидел Кастро е личността, революционерът, идеологът, който обосновава стратегията на Кубинската революция, поема отговорността за подготовката и осъществяването й с младите хора, възмутени от произвола и крайната нужда при всенародната подкрепа. На няколко десетки мили от САЩ, Фидел Кастро организира въстание под лозунгите за свобода, равенство, справедливост, когато вече е натрупал революционен опит, слава, вяра, авторитет, уважение и обич сред сънародниците си. В края на 1958 г. въстаническата армия води успешни битки с правителствените войски и вече има решителен превес в борбата срещу диктатурата на Батиста. Така се стига до падането на режима на 1 януари 1959 г.

Още в първите години след революцията в Куба успешно е проведена национализация и аграрна реформа (всички желаещи получават обработваема земя), реализирани са значими проекти в областта на енергетиката, металургията, производството на строителни материали, преработката на захарна тръстика; в селските райони започва благоустрояването им и превръщането им в селища от градски тип. Провъзгласено е расовото и етническо равноправие; въведено е безплатно училищно образование за всички деца и е разширена системата на висшето образование; безплатно е и здравеопазването за всички; предприемат се мерки за ликвидиране на безработицата... С предприетите от новата патриотична власт мерки Кубинската революция придобива социалистически характер. По думите на свидетели - чужденци от това време: "През 60-те години Куба дишаше щастливо, и това се виждаше и сияеше навсякъде." 

През всичките тези шест десетилетия и до днес, Куба живее в обстановката на жестока и с времето все по-затягаща се икономическа блокада от страна на САЩ с аргумента, че "малкият остров Куба е заплаха за сигурността на САЩ и света". Блокадата причинява на страната загуба за 1,9 трилиона долара. Най-големи са трудностите и проблемите за Куба след 1989 г., след рухването на СССР и световната социалистическа система.Тогава враговете на Куба и на социализма са в очакване, че всеки миг социалното общество в Куба ще се разпадне. Но разочарованието им е пълно - кубинското ръководство мобилизира всички сили и възможности на държавата, за да се съхранят най-съществените постижения на кубинското общество от времето на Революцията. В условията на пълен дефицит на всички ресурси, на електричество, горива, на храна и елементарни продукти, благодарение на най-прецизните форми и методи на работа на кубинското ръководство през този "особен период" за Куба се запазват моралът и културата на обществото, кадровият потенциал, високите стандарти на медицината и образованието.  Повече от 99% от децата са обхванати в училище - от предучилищна възраст до 12 клас. Дори и в най-тежкото време в тези години (в продължение на две десетилетия до 2012 г.), Куба продължава да приема на лечение и да извършва скъпоструващите операции по присаждане на костен мозък на хиляди деца, пострадали  от аварията в Чернобил в курортното градче Тарара. В анализа и списъка на ООН за развитието на човешкия потенциал, днес Куба е сред страните с висок индекс на човешкия потенциал - на 64 място от 189 страни в света.

В тези трудни години кубинското ръководство и  Фидел Кастро сериозно изучават опита на братските довчера социалистически страни в уникалния преход от социализъм към капитализъм и разсъждава над опасностите от "потребителския комунизъм" в съревнованието с "обществото на потреблението". Фидел Кастро е категоричен, че Отечеството му трябва да съхрани своите идеи и ценности, усещането за справедливост и солидарност, чувството, че не си забравен, пренебрегнат и презрян от управляващите, работодателите и държавата, придържането към максимално равенство в обществото. Сплотеността в преодоляването на трудностите несъмнено помага на кубинците да понесат всички трудности, да запазят националното си достойнство. До края на живота си Фидел Кастро е убеден в правилността на социалистическия избор за Куба. За него "обществото на потреблението", заляло света, е нещо временно и преходно и е едно от най-зловещите изобретения на съвременния капитализъм, защото неолибералната глобализация е безпомощна в областта на идеите и етиката, където "предстои и главната битка на нашето време". За него най-ценното, благодатното и полезното качество в тези условия е притежаването на знания и култура, тъй като "моралните стимули и ценности могат да променят и тласнат света напред", без да се пренебрегва удовлетворяването на материалните потребности. За кубинската държава в тези десетилетия главното е увеличаването на "инвестициите в човека", разширяването на възможностите за участие в дейности, които носят духовно удовлетворение. Това е важна страна от опита на кубинската революция, която предложи алтернативен на глобалисткия път на развитие и успява въпреки всичко да отстои своите завоевания, да спести на народа си унижението от брутално отнетите права и човешки възможности от самодоволните и алчни новобогаташи, ужаса от унищожението на държавността, от чуждата зависимост и националното предателство. Тези постижения несъмнено даряват и зареждат народа на Венецуела и на другите страни в Латинска Америка и в света със силата и надеждата за по-добро бъдеще. През април т.г. Куба предстои да приеме с референдум новата си конституция, с която в новото време да потвърди социалистическия си път.  

Преди години в. "Таймс" писа: "Мнозина кубинци се страхуват, че ще стане връщане в 1959 г... ...Кубинският народ има три преимущества, които позволяват да се построи бъдещето: системата на образованието и здравеопазването и гордостта от културата, която може да се види в процъфтяващите изкуства и музика." А ние изпитваме години вече жестока потребност от точно тези преимущества!