КТБ няма да отвори на 21 юли

Корпоративна търговска банка (КТБ) ще бъде под специален надзор още 3 месеца. Това се казва в съобщение на Българската народна банка (БНБ), разпространено вчера. "Поради липса на съгласие относно предложения от централната банка и правителството законодателен подход, обсъден преди това с експерти на основните парламентарни политически сили, за намиране разрешение на проблемите в банковата група КТБ и за фирмите и гражданите, които имат депозити в нея над 196 хиляди лева, Българската народна банка продължава работа по процедурата на специален надзор. Съгласно сега действащата законова база (чл.115, ал.3 от Закона за кредитните институции), максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца", се казва в съобщението.
Това означава, че още три месеца вложителите - граждани и фирми, няма да могат да теглят парите си. От пресцентъра на БНБ потвърдиха, че банката няма да отвори на 21 юли.
При продължаване на политическите консултации за търсене на консенсус относно цялостното решаване на казуса КТБ за защита на интересите на депозантите в КТБ с влогове и над 196 хиляди лева и при постигането на такъв консенсус, централната банка е готова да предостави своя експертен потенциал в изпълнение на такова решение", заявяват от БНБ.
БНБ вече осъществи контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка като част от подготовката на разговор между държавния глава и президента на ЕЦБ за стартирането на процедура за кандидатстване на България за членство в единния надзорен механизъм на Европейския съюз, съобщават още от Централната банка.
БНБ е започнала и разговори с председателя на Европейския банков орган Андрея Енрия за иницииране на преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление "Банков надзор" в БНБ. Когато това се случи, резултатите ще бъдат публично оповестени, става ясно от съобщението на БНБ.

Тихомир Безлов:
Има много прикрити факти

В цялата ситуация с КТБ има много прикрити факти. Това заяви Тихомир Безлов, старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията, пред "Фокус" вчера. Той допълни, че създадената ситуация е много противоречива и е очевидно, че има много преплетени интерес и много премълчавания. Според него тепърва предстои да се появят нови въпроси за състоянието на банката, които ще съвпаднат с оставката на правителството и разпускането на Народното събрание и това ще доведе до нови рискове. Безлов подчерта, че вчерашният консенсус не е достатъчен, много от констатациите на БНБ предизвикват политическо недоверие, което дава и икономически проекции. Липсата на доверие е един от най-големите проблеми, изтъкна експертът.
Според Тихомир Безлов добрата новина от консултациите при президента е, че е бил постигнат консенсус България да влезе в т.нар. Банков съюз и да търси европейска експертиза. Той уточни, че това е много добра възможност за страната ни, която в миналото обаче е била отхвърляна от управителя на БНБ Иван Искров заради съображения, че присъединяване към съюза би означавало загуба на суверенитет на България.

Иван Костов:
Случва се нападение над банката

Това, върху което почиват решенията, взети и при президента, е повече от съмнително. Не може да има 3,5 млрд. кредити, които да бъдат обявени за несъбираеми. Това заяви пред бТВ Иван Костов.
"За тези 3,5 млрд. има два процеса в банката, които се преплитат - единият е нейното финансово състояние, тоест какви са й резултатите, получава ли тя лихви по кредитите, които е дала, и колко е платила лихви по депозитите, които има. От друга страна е състоянието на кредитния портфейл. Вижте как стоят нещата с КТБ според официалните отчети, които ме насочиха да анализирам. За миналата година банката има положителен резултат от разлика между лихвите и таксите, които е получила по кредитите, които е дала, и това, което е платила на вложителите в размер на 70 млн. Получила е 400 млн. лихви от тези кредити, които е дала. Дала е около 4,5 млрд. кредити на корпоративни клиенти, това казва балансът й. В първите 3 месеца на годината, когато правителството обяви, че са изтеглени държавните пари, резултатът на банката отново е печалба, която на годишна база е 52 млн., тоест продължават тези кредити да се обслужват и да се повишава лихвата. Вижте абсурдността на твърдението за тези 3,5 млрд., дето са откраднати. Ако махнем от 4,5 млрд. 3,5 млрд., ще остане 1 млрд. кредити, този 1 млрд. кредити трябва да е произвел не 9% печалба, каквато отчита банката, а трябва да е произвел 9 по 4, тоест 36% печалба трябва да са произвели тези кредити. Виждате ли колко е абсурдно това. Това означава, че тези 3,5 млрд. не могат да бъдат източени от банката, защото тези пари, които тя е отчела като приход, са проконтролирани от всички институции и те са отчетени. Случва се нападение върху банката", подчерта Иван Костов.
Невъзможно е, от една страна, кредитите да носят лихви, а от друга, да са обявени за несъбираеми, това е невъзможно, повтори Костов. Когато банката влезе в ликвидация, ако влезе в ликвидация и започне да събира цялата маса на ликвидността, за да удовлетвори всички тези кредитори, тя ще трябва да ги продава на безценица, коментира Костов.
"Прокуратурата е опорочила одита в КТБ. Ако е взела досиетата и ако се е намесила по време на одита и е влязла вътре и е разпитвала одитиращите или служителите на банката, така че да намеси своята проверка върху проверката, която извършва одитът, тя на практика е препятствала одита да завърши с резултат. Надявам се да стане ясно защо", изтъкна Костов. Трябва да се провери дали тези кредитни досиета не са в прокуратурата. Защото как можеш да искаш одит да се проведе коректно, ако си взел досиетата на големите кредити, запита Костов. Крайната цел, според него, е пълна дестабилизация на България, предизвикване на банкова криза и рухване на валутния борд.