КС категорично: Президентът не може да бъде проверяван, разследван, обвиняван

Единодушно Конституционният взе решение по Дело 1 от 2020 г. Конституционните съдии са категорични – докато са на постовете си, спрямо президента и вицепрезидента не могат да се извършват извънпроцесуални и процесуални действия, свързани с реализиране на наказателна репресия. Те не могат да са обект на проверки и разследвания, не могат да им се повдигат обвинения, не могат да бъдат подслушвани, следени и изобщо да се прилагат специални разузванателни средства спрямо тях. Това научи „Де факто“. Самото решение предстои да бъде публикувано.

Дело 1 е по искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на чл. 103 от основния закон, свързан с имунитета на президента и на вицепрезидента. Питанията бяха отправени в началото на годината, когато прокурорският пресцентър вече пускаше записи от СРС с „предполагаемото участие“ на президента Румен Радев. Дойде и насред започнатите от държавния глава консултации за конституционни промени, включително за прокуратурата.

Делото бе допуснато до разглеждане през март,  след като по покана на докладчика Мариана Карагьозова-Финкова Гешев отстрани „недостатъците“ в питанията си. Трима конституционни съдии тогава останаха на „особено мнение“ и обявиха за недопустимо  абстрактно тълкуване на основния закон без конкретен повод и разумен въпрос. Още повече, че прокуратурата не е страна в процедурата за импийчмънт на президента и вицепрезидента. Мнозинството обаче прецени друго.

Текстът на Конституцията, чието разясняване иска Иван Гешев, гласи:

Чл. 103.

(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.

(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.

(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

Въпросът за неотговорността на държавния глава и на вицепрезидента, включително и по граждански претенции срещу тях, вече е обсъждан през годините, а КС е бил категоричен – докато са на поста, тя е абсолютна. Казус бе възникнал с вицепремиера Тодор Кавалджиев, от когото бе направен опит да се търси отговорност за обида и клевета.

Но питането на Иван Гешев бе далеч по-амбициозно – главният прокурор се интересуваше включително дали може да образува и „държи на трупчета“ дела срещу президента, до изтичането на мандата. Една позната схема.

По информация на „Де факто“  12-те съдии заявяват, че понятието „държавна измяна“ – едно от основанията за стартиране на импиймчмънта, винаги е свързано с престъпление, като става дума за престъпление срещу републиката по НК, а не само за раздела за „измяна“. Докато „нарушението на Конституцията“ може да е престъпление, но може и да не е. Примерно в този обхват би попаднал и отказ на държавния глава да пусне за обнародване закон, върху който той е налагал вето, незачетено от парламента.

Във всички случаи обаче процедурата за търсене на отговорност на президента, която тръгва от Народното събрание и приключва в Конституционния съд не е наказателна, а има политически характер. Едва ако КС прецени, че повдигнатите от 160 депутати обвинения са основателни и иде реч за „държавна измяна“, той вече изпраща материалите на главния прокурор (както предвижда Законът за КС).

По особено интересуващите главния прокурор Гешев въпроси за забраната за възбуждане на наказателно преследване срещу държавния глава и конкретните й измерения, най-общо, според предварителната информация, конституционните съдии му поясняват следното.

Забраната се свежда както до процесуални (по НПК), така и до извънпроцесуални действия – като проверка по Закона за съдебната власт, използване на специални разузнавателни средства от службите за защита на сигурността и прочее. В тази връзка президентът и вицепрезидентът не могат да са обект на каквито и да е посегателства срещу тяхната лична сфера, включително да бъдат проверявани, подслушвани, следени, разследвани, разбира се, и обвинявани. От питането на главния прокурор се разбираше, че той е привърженик на тезата, че забраната е само за повдигане на обвинение срещу държавния глава.

Разбира се, разяснява КС, при налични данни за извършено престъпление, разследване може да бъде образувано, но стигне ли по какъвто и да е начин до президента и вицепрезидента, то стопира. Класически пример е пътно-транспортно произшествие, довело до смърт или тежки наранявания, когато наличието на престъпление е очевидно и разследването му изисква незабавни действия.

Тълкуването на основния закон в този му аспект е полезно и необходимо, за да няма оправдания за неясноти, спорни въпроси и прочее за имунитета на държавния глава, както и конфузни ситуации с опити той да бъде „преодолян“, смятат правници.