21 Август 2019сряда05:44 ч.

Противниците на действащия президент Николас Мадуро се опитаха да доставят хуманитарна помощ във Венецуела въпреки съпротивата на властите. В няколко района на страната избухнаха сериозни стълкновения между опозицията и силите на Националната гвардия и по

Кризата във Венецуела е политическа, а не икономическа

Опозицията и САЩ се нахвърлиха върху страната, за да я отклонят от пътя на социалната справедливост

/ брой: 38

visibility 1207

Елиана Иванова*

Кризата във Венецуела достига пика на конфронтацията. На 10 януари тази година встъпи в длъжност за втория си президентски мандат Николас Мадуро, наследникът на Команданте Чавес. Изборите, които се проведоха през май 2018 г., бяха критикувани от противниците на властта като манипулирани и недемократични. Непосредствено след полагането на клетвата лидерът на опозицията Хуан Гуайдо се самообяви за президент. Политическата криза даде повод на САЩ и някои държави от ЕС да се намесят във вътрешните дела на суверенната държава.

Реформите във Венецуела започват през 90-те години на миналия век от Уго Чавес. С редица революционни социални мерки се подобрява материалното положение на незащитените слоеве от населението. Значителна част от него получи жилища на символични цени, дотирани от нефтените приходи на държавата. На жителите на най-бедните селски региони бе оказана медицинска помощ със съдействието на кубински лекари. Над 3,8 млн. венецуелци бяха включени в кампанията по ликвидиране на неграмотността. Броят на студентите нарасна на 400 000. Създадена бе верига от магазини, които предлагаха качествена продукция на фиксирани цени. През 2004 г. те обслужваха над 9 млн. души, а обемът на продажбите нарасна 14 пъти. Изследвайки икономическите данни, можем да отбележим, че по ниво на икономическо развитие и потенциал Венецуела

бе една от водещите държави в региона

Страната изнасяше главно нефт и нефтопродукти, алуминий, желязна руда, химически стоки и кафе. Вносът също се увеличи. БВП за последните 10 години се увеличи 3 пъти, а БВП на глава от населението нарасна с 60 на сто.

Защо тогава Венецуела е в криза? Николас Мадуро продължи водената от неговия предшественик политика във вътрешно- и във външнополитически план. Опозицията обаче бе решила да се противопостави на тази политика и да дестабилизира властта, за да отклони страната от политиката на чавизма. Нейните враждебни политически действия несъмнено оказваха и негативен ефект върху икономическото развитие на страната. Ето защо, говорейки за кризата във Венецуела, можем най-добре да я определим като политическа, а не като икономическа. Със своята агресивна политика опозицията поддържаше хаос и нестабилност вътре в държавата и разединяваше нацията.

Кончината на Уго Чавес през 2013 г. даде тласък на вицепрезидента Николас Мадуро. На 14 април 2013 г. се проведоха специални избори, за да се избере политикът, който да довърши 6-годишния мандат на Команданте. Основните кандидати в тях бяха посоченият като наследник на Чавес Николас Мадуро и опозиционният лидер Енрике Каприлес. Мадуро спечели с малка преднина и на 19 април положи клетва като президент пред законодателния орган на Венецуела - Националната асамблея.

Има три групи сред чависткото движение, които се борят за установяване на влияние: 1) леви групировки, тясно свързани с Куба, 2) военни, участвали в неуспешния преврат на Чавес през 1992 г., и 3) отделни регионални лидери, които имат силна местна подкрепа. Мадуро избира да се опре на първата група. Докато се опитва да укрепи своите позиции като лидер на латиноамериканската страна, противниците на чависткото управление набират сили. Вследствие на задълбочаващата се криза избирателите се отправят към избирателните урни на 6 декември 2015 г. и Венецуелската Обединена социалистическа партия (PSUV) търпи тежка загуба за първи път от 16 години - противниците й спечелиха две трети от местата в Националната асамблея. С мнозинство от 167 места в нея центристко-консервативната опозиция предприе фронтална атака срещу Мадуро. През лятото и есента на 2016 г. тя се опитва на няколко пъти да събере необходимия брой подписи, за да предизвика референдум срещу управлението на президента.

 Кампаниите се провалиха

а недоволните и разгневени лидери на опозицията предизвикаха протести и насилие по улиците на Каракас. Опозицията предприе нов сериозен опит за удар срещу управлението на Мадуро. На 16 юли 2017 г. тя организира неофициален плебисцит, който трябваше да отговори на 3 въпроса: 1) Дали избирателите не подкрепят предложената от Мадуро Конституционна асамблея; 2) Дали са съгласни въоръжените сили да подкрепят Конституцията; 3) Дали избирателите искат да бъдат проведени избори преди официалното изтичане на мандата на Мадуро през 2018 г. По информация на административни университетски лица, които наблюдават резултатите, около 98% от гласувалите са отбелязали "Да" и на трите въпроса. След това опозицията бойкотира проведеното гласуване за учредяване на Конституционна асамблея на 30 юли 2017 г., когато хиляди хора излизат на улицата и насилствени протести разтърсват страната. Поне 10 души са убити. В този момент освен, че обяви въпросното гласуване за нелегитимно, опозицията призова и за външна намеса срещу Мадуро. САЩ не закъсняха с отговора си, веднага замразиха активите на Мадуро и блокираха търговията с Венецуела.

Важно е да споменем и изборите за губернатори, насрочени за декември 2016 г., но отложени  за средата на октомври 2017 г. Предварителните прогнози сочеха, че опозицията ще има мнозинство за първи път от 20 години. Резултатите обаче са противоположни: Социалистическата партия (PSUV) спечели тези избори в 18 щата, а опозицията само в три. Мадуро обявява резултатите като победа на чавизма. Като дестабилизиращ фактор е редно да споменем и опита за покушение срещу него през август 2018 г., който е приписван на външни фактори.

Истина е, че в икономически план властта допуска грешки. Средствата, получени от държавата през периода на високи цени на енергоносителите, не се инвестираха в диверсификация на икономиката и изграждане на вертикално интегрирани вериги за добавена стойност. "Боливарската република" изграждаше цялата си икономика на основата на богатите залежи на суров петрол и разчиташе основно на приходите от този стратегически ресурс. Изпреварвайки Саудитска Арабия, Венецуела излезе на първо място в света по доказани петролни запаси - над 298 млрд. барела.

Друг проблем е политиката на изкуствено поддържани ниски цени в магазините, което се използваше от противниците на властта за изостряне на напрежението. В свое интервю журналистката Къдринка Къдринова, която най-добре в медийното пространство познава положението във Венецуела и Латинска Америка, разказва за едно свое посещение в Каракас миналата година, при което е станала свидетел как противниците на Мадуро извършват спекулации с цените на стоките в магазините, за да настройват хората срещу него.

Всъщност тази спекула с цените и стоките е само част от икономическата война и натиска срещу Каракас от страна на САЩ. 

Вашингтон има апетити към петролните залежи 

на страната и се стреми да си осигури стабилни резерви за в бъдеще от този стратегически ресурс.

Самопровъзгласилият се за временен президент Хуан Гуайдо твърди, че Николас Мадуро не може повече да бъде държавен глава, защото народът не го бил желал. Да, Мадуро не е желан от опозицията и САЩ. Но разделението в страната е почти 50/50 поддръжници - на Мадуро и на Гуайдо. Половината от венецуелците са на негова страна, легитимен ли е тогава Гуайдо като временен държавен глава?  

Ще станем ли за пореден път свидетели на нарушаване на държавен суверенитет? Или конфликтът ще се разрасне до гражданска война и тогава политическите сили ще заложат на диалога, за да я избегнат?

*Авторката е главен редактор на сп. "International"

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ