Кризата в Гърция - скрита благословия за икономиката

Лесно е потенциалът за растеж на една държава да бъде пренебрегнат, когато тя е на път да навлезе в шестата си година на рецесия. Много сектори от гръцката икономика обаче имат потенциал да дадат огромен принос за икономиката на Европа, а и на света, пише икономистът Джон Сфакианакис за "Уолстрийт Джърнъл", цитиран от Investor.bg.

В последните години се сринаха конкурентоспособността и производителността на Гърция. Страната изгуби идентичността си като успешна икономика и стана зависима от вноса. Корупцията се засили, стопи се потокът от чужди инвестиции. Гърция се превърна в олицетворение на бюрокрацията и сега отчаяно се опитва да се реформира, посочва експертът.

Според данни на Европейската комисия сивата икономика в Гърция възлиза на една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2011 година. Сложната административна и данъчна система създава правни, бюрократични и процедурни пречки, които доведоха до неуспеха на правителството да събира повече от 20 милиарда евро на година данъчни приходи.

Според резултатите от проучване, осъществено от Университета в Чикаго, укриването на данъци е струвало на гръцката икономика 28 млрд. евро само през 2009 г.

Политическа воля за решаването на тези проблеми никога не е съществувала, но това трябва да се промени, ако Гърция иска да се спаси.

Гръцката индустрия също има нужда от „лечение“. В същността си един дългосрочен модел за икономически растеж на страната трябва да бъде насочен към подпомагане на туризма.

Туризмът съставлява 15% от гръцката икономика, но традиционно 70% от растежа й произтича от вътрешното търсене.

Гърция има потенциала да се превърне във Флорида на Европа, но трябва да разшири туристическия сезон извън летните месеци. Освен това страната може да инвестира в обновяването на инфраструктурата и реконструкция и изграждане на пристанища и летища. Подобни инвестиции обаче са обезкуражени заради тежките бюрократични процедури.

Инвестициите в гръцкото земеделие също бяха пренебрегвани доста дълго време. Това се случи благодарение на европейските пари за селското стопанство, които доведоха до занижаване на производителността в сектора.

В момента вносът на земеделска продукция в Гърция е по-привлекателен, отколкото местното производство, въпреки че то може напълно да задоволи нуждите на страната.

Има проблеми и с маркетинга на страната. Въпреки, че Гърция е на трето място в света по производство на зехтин, страната не се справя с брандирането на продукта, за разлика от Испания и Италия.

Гърция изнася около 60% от произведения в страната зехтин наливно за Италия, където продукцията се преопакова и препродава с големи надценки. Подобна е и ситуацията с гръцкото сирене.

Същевременно повече от 50 продукта в Гърция са със защитени географски наименования за произход, които биха могли да намерят огромен пазар.

За да достигне до новите пазари обаче, страната трябва да промени и политиката си по отношение на корабоплаването. Законодателството и данъчното облагане трябва да станат по-благоприятни, тъй като много гръцки собственици на кораби, осъществяващи доставки, предпочитат да ги регистрират под чужд флаг.

Гърция така и не се възползва от ключовото си местоположение, въпреки че има потенциал да се превърне в регионален карго център. Въпреки това още от 80-те години поради комбинация от многобройни фактори каробстроителният сектор дълбоко затъва.

В крайна сметка кризата в Гърция може да се окаже благословия под прикритие поне що се отнася до дългосрочните перспективи за растеж на страната. Ако тежестта на дълга бъде облекчена, паразитните практики са ограничат и инвестиционният климат се подобри, тогава страната ще може да работи за разгръщането на икономическия си потенциал.