Кризата промени живота в Европа

Карл Ритър
Асошиейтед прес

Изборите във Франция и Гърция отразяват гнева и разочарованието, което се надига из цяла Европа в момент, когато прословутият начин на живот, на който европейците дълго време се наслаждаваха и дори приемаха като даденост, е подложен на натиск в тези кризисни времена. Въпреки че ситуацията варира от север на юг, Европа преминава през дълбока промяна - от изискания си начин на живот до високо ценените социални помощи и усещането сред много европейци, че са елитът на света. Ето някои от сферите, където Европа се сблъсква с промени:
- СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА: 6-седмични платени отпуски. Пенсиониране преди 65 г. Щедри помощи за болните и безработните. Системата на социални помощи от люлката до гроба, която бе стълб на европейския живот десетилетия наред, "изтънява" с всеки следващ пакет със строги мерки за икономии. В много страни пенсионната възраст скочи над 65 г. Шведският премиер дори подхвърли идеята хората да работят до 75 г. Европейците няма да се откажат от легендарния си социален модел, но могат да очакват негова орязана версия в бъдеще.
- НАЧИН НА ЖИВОТ: Бонвивани или безделници? Когато става дума за баланса живот-работа, европейците са "в час" или напълно са си изгубили разсъдъка, в зависимост от това кого попитате. Но икономическата реалност сега принуждава най-стресираните страни да поставят под въпрос някои дълбоко вкоренени навици. Дългите обеди вече намаляват из целия континент. Испания обмисля промени в навика на служителите, които, идвайки на работа, незабавно се отправят към най-близкото кафене за половин час или повече закуска. Друг свещен въпрос на мушката е навикът да се удължава уикенда - когато четвъртък е празничен ден и петък се обявява за неработен. В Ирландия кризата оказа влияние върху легендарните традиции да се ходи на "пъб" (кръчма).
- ПОЛИТИЧЕСКИ КРАЙНОСТИ: Националният фронт във Франция, Златна зора в Гърция, Партията на свободата в Холандия, финландците. В Западна Европа и в части на Източна Европа на ход е крайната десница. Европа има дълбоки традиции на толерантност и плурализъм, които се коренят в Просвещението през VIII век. Но европейската история предлага и най-крайните примери на расистки национализъм. Макар и откритите нацисти да са незначително малцинство днес в Европа, икономическата криза подхрани силите вдясно, които се противопоставят на имигрантите и на самата идея за европейска интеграция. От другата страна на политическия спектър левите партии, които смятат ЕС за капиталистическа свръхдържава, потискаща работническите класи, спечелиха във Франция, Испания, Гърция и Дания.
- ЕВРОПА В СВЕТА: Светът все още се възхищава на френското изкуство, италианската храна и испанския футбол. Но в световната икономика, мързелива Европа е по-неатрактивна в сравнение с бързоразвиващи се икономики като Китай, Индия и Бразилия. Това е удар върху егото на континент, който е свикнал да смята, че има централна роля в историята. Безконечната дългова криза в Европа сериозно накърни доверието в проекта за обща валута. Междудържавните препирни също опетниха имиджа на Европа като модел за това как страните могат заедно да градят мир и просперитет.
- КУЛТУРА И ИЗКУСТВА: Дълговата криза няма да затвори Лувъра или Виенската държавна опера. Културата ще играе централна роля и в близко бъдеще. Но в каква степен ще бъде финансирана от правителството? Това е въпрос, който си задават много европейски столици със свиването на бюджетите. Като част от мерките за строги икономии, новото консервативно правителство на Испания сля министерството на културата, което беше отделна институция, с ведомствата на образованието и спорта. Програма за субсидиране на испанското кино беше прекратена. В Швеция правителството реши да сложи край на програмата, която осигуряваше гаранции за доживотни приходи за творците, смятани са особено важни за шведската култура.