Кризата ни направи повече европейци

Къде се намира България на европейския социален портрет, в който страната ни присъства за трети път, дава отговор Европейското социално изследване (ESS) "Как живеем в Кризата: общото и различното с другите страни". ESS е най-мащабният  научно-изследователски проект на Европейската комисия и Европейската научна фондация, в който участват над 30 страни, и покрива целия социален спектър. Благодарение на финансовата подкрепа Фонд "Научни изследвания" България "инвестира" в подобна социологическа и социална статистика за пета година. И наравно с другите страни може да се възползва от безценната информация, даваща отговор на редица въпроси, сред които "До каква степен ние, българите, като начин, качество на живот и възприятия, сме европейци?" Проектът е включен в Националната пътна карта на изследователските инфраструктури на България.


По редица социални индикатори ние се различаваме драстично от останалите страни участнички в проекта на ЕК, но внимателен прочит на изследването ESS дава възможност да се определи дали този факт е повод за оптимизъм, реализъм или песимизъм. Че резултатите би трябвало да се използват при обосноваването на политики и взимането на стратегически решения от правителствата, учените нямат колебание. Перфектните сравнителни данни могат да бъдат основа за сериозни изводи при решаването на важни въпроси, като правилното формулиране на пенсионната система у нас например.
Не само в България обаче политиците имат избирателни сетива - това е правило номер едно при всяко тълкуване и ползване на социални данни. Управляващи и опозиция чуват това, което искат да чуят, и виждат онова, което искат да видят, категорична е доц. д-р Лилия Димова, национален координатор на проекта. "Това се отнася за всички политици, не само за сегашните, не само за българските".
Изписването на кризата с главна буква в това изследване не е печатна грешка, предупреждават социолозите, защото "ако ние минаваме от криза в криза, за Европа това е ново понятие - феномен, затова случващото се е и по-шокиращо европейците, отколкото нас". Леки колебания с оптимистични нотки бележат промените във възприятията на българите от 2007 г. насам, но е прекалено пресилено да се смята, че има оптимистични тенденции. В България най-малко хора живеят добре с доходите, които получават - 27,4, но това не е новина. Дори в Русия близо 45 на сто от хората живеят без материални затруднения, без да отваряме дума за богатия Север: Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Холандия. "Водим" убедително и по брой домакинства в най-ниската подоходна група (за България до 400 лв. месечно) - 38,2 на сто. Сред първенците сме и при принудените да взимат заеми през последните три години, за да "вържат двата края".
Добре стоим обаче в графата "ударите на Кризата върху трудовия пазар". Дистанцията между нас и останалите е скъсена по отношение на финансовите затруднения на фирмите. Звучи смехотворно, но за пръв път "имаме нещо общо с Дания" - изравнени показатели при финансовите затруднения на фирмите. И ако жизненият ни стандарт е далеч от средноевропейския, то ударите на кризата върху трудовия пазар при нас изглеждат поносими. През последните три години на два пъти повече естонци, отколкото българи, се е наложило да приемат намаление на заплатата и съкратено работно време.
Като основна трудова ценност в кризата европейците масово възприемат сигурната работа. Цели 42,5 на сто от българите изпитват удовлетвореност от сегашната и само 3,8 са недоволните. 47,5 на сто от нас смятат, че трудно ще намерят добра работа, ако напуснат сегашната. Добре "стоим" и при самооценката на заплащането си като справедливо - 35,3%. Докато руснаците, унгарците и поляците са след нас по този показател.
Ужасяващ обаче е фактът, че в условията на криза само 5,1% от работещите българи са повишили квалификацията си през последните 12 месеца. Това са сторили девет пъти повече норвежци, шест пъти повече белгийци, два пъти повече руснаци. Печални са данните, но по-важно е да се посочат причините за това - у нас липсва система, стимулираща обучението през целия живот, която точно да отчита новите ни умения и да ги калкулира в месечното възнаграждение. Мечти, нали? Та тук масово вече не се отчита дори качеството на работата, а дипломата в повечето случаи отдавна не означава можене. Конкурсите при заемане на позиция са "отживелица" - да живеят връзките и "наличността" в партийните банки кадри.
В категорията "Усещане за сигурност или живот в страх" също има ярка диспропорция. 15,7% нашенци са били жертви на нападение или грабеж през последните 5 години, но в страх живеят два пъти повече българи. Докато 27,1 на сто финландци са били обект на посегателства, но се боят едва 13,5% от хората там. Навсякъде в Европа полицията се ползва с прилично доверие, но в повечето държави хората твърдят, че "работи под политически натиск". Като "често явление" полицаите да взимат подкуп са отговорили 26,1% българи, 39,5% руснаци, по 1,7% финландци, датчани и холандци, 1,5% норвежци и 1,1 на сто от шведите. Коментарът е излишен.
Доверието в съдебната система у нас клони към нулата - 4,4 на сто при 56,1% недоверие, защото 84,7% от българите са на мнение, че "съдът повече защитава интересите на богатите и властимащите, отколкото на обикновените хора". Нямат доверие в съда и повече от половината португалци, словенци, испанци, руснаци, поляци, чехи, французи, защото са на същото мнение - магистратите работят за богатите и управляващите и го правят под политически натиск. 36,4 на сто от българите определят като "често явление съдии да взимат подкуп", следват ни руснаци, чехи, словенци, португалци. На другия полюс са шведите - с 1 процент.
Мнението на българите вече е сходно с това на останалите европейци по доста показатели и това е "заслуга" на Кризата, смятат социолозите. В цяла Европа масово се настоява държавата и институциите й да полагат повече усилия, за да овладеят обедняването на населението. Нещо, което през 2007 и 2009 г. рязко се е откроявало в българските данни на ESS. Единодушни по въпроса сега са повече от 90 на сто от българите, словенците, испанците, португалците, унгарците, естонците, поляците, руснаците и дори от финландците. Даже в Дания 61% настояват за грижи от държавата против обедняването.
За първи път изследването "Как живеем в Кризата: общото и различното с другите страни" дава няколко повода за оптимизъм, според проф. Кръстьо Петков. Анализ на проучването за 2011 г. отново показва, че ние сме сред етнически най-толерантните нации в Европа и честите критики по тази тема са без основание, смята социологът. "Западноевропейците нямат право да ни поучават, защото ксенофобията вирее там, а не тук". На въпрос от проучването "Добре ли е за икономиката чужденци да се преселват в страната?" 20,8 на сто от нашенци отговарят с категоричното "да". Преди нас са само швейцарците - 28,5, и шведите - 25,1, след нас - норвежци, поляци, гражданите на Израел, германци, датчани. Последни са унгарците, 28,4% от които са против икономическите емигранти и само 5,3% са склонни да ги приемат в родината си.
Леко по-позитивните настроения в обществото, сочещи и по-голямо доверие в държавните институции, в частност - у полицията, проф. Николай Тилкиджиев обяснява с дилемата демокрация или сигурност. Казано с други думи - дали сме в състояние да направим отстъпки от демократичните си свободи за сметка на по-голяма лична и национална сигурност. Българите са по-склонни да заложат на второто. Данните без съмнение показват ясна позитивна тенденция, която е в минималистични очертания и е по-скоро намаляване на негативизма, отколкото растеж на позитивното. Добре е тази тенденция да се забележи и да направим опит да я тълкуваме, посъветва преподавателят в СУ.
"Двойните стандарти са немислими в повечето европейски страни, там действат демократични принципи, които важат за всички. Докато при нас двойни стандарти има навсякъде, включително по отношение на социалните осигуровки - един от източниците за пълнене на актуалната дупка в НАП". Така доц. Лилия Димова обясни за ДУМА основната причина българите да сме най-недоволни от живота си в Европа. Цитирам я отново, защото това е грозната истина, която не бива да прикриваме. Само в България недоволните са повече от доволните - 21,3% срещу 14,8 на сто. При това недоволните българи са в пъти повече от гражданите на останалите страни, наблюдавани в Европейското социално изследване.
Но по-неприятното е, че 64 на сто от нас отново нямат категоричен отговор...