Кризата не е на държавния дълг, а на банковия сектор

Кризата не е криза на държавния дълг, а на банковия сектор. Около това мнение се обединиха участниците по време на международната конференция "Европейският съюз, кризата и Балканите", организирана от партия "Българска левица" и "Европейска лява партия" в събота.
Причина за задълбочаване на кризата е продължаващата неолиберална политика и спекулациите на банките, смятат левите представители на изправените пред най-голям риск в момента държави - Италия, Испания, Гърция, България. Tе се обявиха против неoлибералната политика на строги ограничения чрез намаляване на държавните разходи главно за заплати и пенсии, против фискалния пакт и против приватизацията на национални богатства. Влиянието на международните рейтингови агенции пък беше определено като спекулативно.
"Рейтинговите агенции са отделен спектакъл, това са едни пикльовци със 70-80 млн., които си позволяват пълен произвол. Дейността им е неяснa, с тяхна помощ управляват спекулациите", коментира проф. Чавдар Николов. Той начерта няколко мерки за излизане от кризата. Да се въведе прогресивно облагане на доходите, като се премахне плоският данък и необлагаемият минимум, да има т.нар. "банки на хората", с достъпно кредитиране, да се прекрати приватизацията, да има безплатно здравеопазване и образование, бяха основните предложения. Експертът предупреди още, че приватизацията на "Софийска вода" ще бъде голяма грешка. Като аргумент той посочи, че държавата не е толкова лош стопанин, колкото частният, и даде за пример какво се случва с основни ресурси и услуги, попаднали в ръцете на частни монополисти. Ние минахме от политика на приватизация на печалбите към социализация на загубите, обобщи експертът.
Той е категоричен, че банките са едни от най-големите спекуланти в света и основен дестабилизатор.
Освен финансовите институции, има още три групи фактори, които повлияха на икономиката, заяви на свой ред доц. Васил Сивов, икономист и политолог. Tова, по думите му, са глобалните цени на основни суровини, измененията на курса на основните валути, националистическите спогодби (с ЕК и др. евроинституции) и липсата на защитни механизми, свързани с тези спогодби.
Основният дисбаланс според Сивов идва от намаления наполовина резерв - от 8 млрд. на близо 4 млрд. лв. Това поражда несъответствие между парични резерви и необходимите текущи плащания, които на свой ред налагат икономии за поддържане на нисък бюджетен дефицит.
Други фактори, пораждащи дисбаланс в икономиката, са контрабандата в задграничната търговия, която е близо 50%, и сивата икономика, която само официално е 30%, но реално достига 50%, смята Сивов. Така дефицитът в пъти надвишава бюджета и задлъжнялостта на населението нараства. Това налага наред с фискалния пакт, който иначе е неизгоден за нас, да се създаде и социален пакт за стабилност, заяви експертът.