Кривото огледало

Навремето Владимир Ленин беше написал една брилянтна статия, озаглавена "Лев Толстой като огледало на руската революция". Тя е разтърсващ анализ на цялото творчество на класика и как то е като платно, което отразява всички противоречия, проблеми, мечти и драми на руското общество в онези бурни и мъгливи години.
Днес в България ни е необходим анализатор като Ленин, за да напише подобен опус, но вече със заглавие "Делян Пеевски като огледало на българския евроатлантизъм".
Пеевски осъществява трансформацията на десетилетието пред очите ни. От един обикновен депутат, който не можеше да бъде видян на работа днес той се превръща в ключовия играч на Сглобката, в смазочното масло на управлението и в реалния, задкулисен, мрачен и сенчест премиер.
Той е всеприсъствен и няма тема, която да подмине. Тези дни ни увери, че до Коледа България ще се сдобия с промени в Конституцията. Междувременно пусна язвителна позиция до "премиера" Николай Денков, че с онлайн заседания сняг не се чисти и разпореди министрите да напускат кабинетите и да ходят при бедстващите хора.
На всеки политически ъгъл сянката на Делян Пеевски дебне и е готова да даде изявление/заповед/коментар, за да могат медиите цял ден сладострастно да предъвкват мъдрите наставления.
Но понеже депутатът от ДПС е огледало на процесите в нашето общество, трябва да сме благодарни, че го има. Защото неговото присъствие в центъра на властта днес ясно разкрива механизмите на задкулисната политика и функционирането на паралелната държава. Пеевски не просто беше изпран от тези, които направиха кариера, за да го плюят и сатанизират. Те го институционализираха, дадоха му цялата власт в ръцете и го превърнаха в топ-кадровика на властта.
Това е смазващ цинизъм. Тези, които бродеха като зомбита по жълтите павета и настояваха за нов морал и държава с правила, моментално влязоха под чаршафите с Пеевски, щом това им даде ключ към министерствата и управлението.
Ето това си имаме като ситуация днес. Делян Пеевски е ходещ билборд на българския евроатлантизъм. Той е похитил речника, посланията, арогантността и лицемерието на умните и красивите и днес ги обстрелва от възможно най-правоверните позиции.
На целият този епичен фон големият отсъстващ е българския народ. На него му е отредена ролята на политически воайор на противоестествената смес от която ни забъркаха това ГМО-управление. Народът може само да гледа с изумление и да вижда как на фона на безкрайни кризи, парламентарни престрелки, дребни интрижки и медийно оливане, неговите собствени проблеми са натикани в някое мазе, където никой няма да ги погледне.
И може би е време да кажем истината. Делян Пеевски=Кирил Петков=Бойко Борисов. Всички са неотличими в кривото огледало в което попаднаха...