23 Септември 2019понеделник07:55 ч.

Европа

Криворазбраната демокрация

/ брой: 273

visibility 448

Надя Младенова

 

"Държавата, това съм аз!". Паметната фраза на Луи IV, изречена преди три века, е доказателство за цикличността на историята. В XXI век тя е многократно повтаряна (не пряко, разбира се) от премиера-слънце в държава, намираща се на 2260 км югоизточно от Франция и на светлинни години по отношение на развитието си от нея.
Последните дни създадоха в мен непреодолимо чувство на безнадеждност, лошо настроение и до известна степен меланхолия. Причината не е типичното ноемврийско време с лекия си студен дъжд и разпилени есенни листа, носени от мразовития вятър. Нито е заради появата на социалния министър Тотю Младенов по телевизията. Не. Причината е осъзнаването на факта, че няколковековните борби на народите по света за демокрация, за право на глас, за право на революция ако щете, бяха премазани с едно изречение от избрания (назначения) от нас премиер министър Бойко Борисов. Станахме свидетели на безпрецедентна наглост от страна на овластените в страната. Всичко започна с гласуваната от мнозинството в Народното събрание кандидатура на Венета Марковска за конституционен съдя от квотата на парламента. Няма да коментирам Анастас Анастасов, защото най-вероятно ще бъда обвинена в плагиатство на "Критика на чистия разум" - Кант. Събитията се развиваха лавинообразно. На фона на тотално бездуховния скандал, разгорял се в Българската православна църква, представителите на съдебната система и народните представители решиха явно, че някой е в състояние да им отнеме приза скандал на месеца. След това Европейската комисия изпрати писмо, в което, меко казано, критикува избора на Народното събрание. И веднага беше санкционирана от изпълнителната ни власт - "комисията да не разпространява слухове". 
 Разбира се, сценарият ставаше все по-напрегнат. Със затаен дъх чакахме развръзката. И тя не закъсня. Изключително достолепният държавен глава на Република България Росен Плевнелиев, който сам взема своите решения, си изпълни ролята, за която беше назначен от министър-председателя. Е, той си каза, че го пуска да му топли стола, но и на това ще станем свидетели. В абсолютно нарушение на всички закони на нашата държава президентът напусна залата, преди Марковска да се закълне. И вместо всички да разберат, че в нашата държава няма закони, че дори да ги има написани, то отдавна правото не означава справедливост, че правителството ползва мнозинството си в парламента като маша, от една седмица слушаме спорове - има ли той право да го направи, или не! Ами няма. И да се чете, и да се препрочита всеки закон в тази държава, никъде, никой няма да намери нито буква, която да дава тези правомощия на президента.
Три години след началото на управлението на ГЕРБ това вече не е факт. Парламентарната република по естествен път, пред очите ни, е сменена с авторитарна, еднолична система на управление. Все още не е написано на книга, но практически е с трайни устои в управлението на държавата ни. Свидетели сме на провала на българската демокрация. На пълния морален крах в българското общество. Защо? Защото по същото време в Европа социалното напрежение ескалира, защото се надигна паневропейска протестна вълна. В България - нищо! А може би ние, както по време на Възраждането, ще се осъзнаем две века по-късно. Да не забравяме само, че това е така поради петвековната турска власт и практическото отсъствие на българска държава. Аналогия е очевидна. Вместо да чуем "Сир, това е революция" 1, ние чухме, че председателят на СДС Емил Кабаиванов, в унисон с всички демократични принципи, залегнали в устава на партията му, издигна еднолично, без да го е обсъждал с парламентарната си група, Петър Стоянов за конституционен съдя. Ами защо ли и да го обсъжда? То парламентът, както разбрахме, отдавна не е фактор в парламентарна Република България.
И така, в тези мрачни ноемврийски дни бавно осъзнавам, че българският революционен дух е изчезнал, че вместо хиляди недоволни на площадите имаме милиони сеирджии пред телевизорите, че на българина, каквото и да му отнемеш вече (еле пък някаква си там демокрация) му е все едно. И не мога с горчивина да не цитирам Шарл Морис дьо Талейран: "Страхувам се повече от армия от 100 овце, предвождана от лъв, отколкото от армия от 100 лъва, предвождани от овца". Е, г-н Талейран не би имал, за какво да се страхува, ако живееше в нашата действителност. Дали имаме армия от сто лъва не знам, но за другото съм сигурна сто процента.
 

Почина проф. Юлиан Вучков

автор:Дума

visibility 0

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 134

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 117

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 759

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 629

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 503

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 491

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ