Критиките срещу еврото вече не са табу

Орелия Енд
АФП

Критиките към еврото и европейската интеграция, които дълго време бяха табу или запазени за неколцина коментатори, които още споменават с носталгия германската марка, вече набират сила в Германия и понякога стават доста остри. По германската телевизия вече няма дебати без най-яростните представители на това течение. Например либералният депутат Франк Шефлер, който е пламенен привърженик на излизане на Гърция от еврозоната, бившият шеф на индустриалните работодатели Ханс Олаф Хенкел, който пледира за "модерен клуб", в който да влизат само Германия и икономически добродетелните северни страни, или икономистът Йоахим Щарбати, който дава още "около две години" съществуване на европейската единна валута.
Освен тези медийно известни лица дебатите за еврото обхванаха цялата страна и показват, че повече от 10 години по-късно Германия все още не е преглътнала отказа от валутата си, която бе синоним на икономическо чудо и надеждност. В най-високите сфери на властта президентът на Германия Кристиан Вулф не се колебае да осъди публично Европейската централна банка, която според него е виновна, че твърде много се е отдалечила от традицията на стриктната Бундесбанк, а министърът на икономиката Филип Рьослер паникьоса световните борси миналата седмица с изказване за фалит на Гърция. А европейският комисар за енергетиката, германецът Гюнтер Йотингер, предложи да се спуснат наполовина знамената на свръхзадлъжнелите европейски страни.
Колкото до населението, проучванията на общественото мнение свидетелстват за растящо недоволство към южните страни, особено към Гърция, смятана за твърде разпусната в управлението на финансите си. Според публикувано в четвъртък допитване, извършено в няколко европейски страни от Джърман Маршал Фонд, германците все пак остават най-положително настроени към ЕС като цяло - 76% от тях се изказват благосклонно за съюза. По отношение на валутния съюз обаче положителните мнения спадат до 48 на сто. Редовният политически барометър на телевизия Це Де Еф разкрива, че 3/4 от германците са против увеличаването на приноса на Германия в европейския спасителен фонд, което канцлерката Ангела Меркел обеща на европейските си партньори.
Според Клер Дьомесме, политоложка в Германския институт за външна политика, този изблик на отрицателни настроения се обяснява с отсъствието на реални дебати до момента за процеса на европейска интеграция. "Публичните дебати, които се състояха във Франция около Маастрихтския договор, а след това около европейската конституция така и не се състояха тук в подобни мащаби. Има ефект на догонване. В политическите представи на германците Европа досега бе със силно положителен оттенък, синоним на закотвяне на страната към Запада, на международно приемане", казва тя. "Днес обаче сред населението вирее усещането, че Германия е извършила болезнени реформи, а други не са го направили", смята Дьомесме, имайки предвид програмите на бившия канцлер Герхард Шрьодер, които позволиха на страната да преодолее кризата по-бързо от други, но с цената на стагнация на заплатите и увеличена гъвкавост на заетостта.
Знак на новата обстановка е, че за Меркел вече няма гаранция, че ще получи подкрепата на всички представители на мнозинството си при гласуването на 29 септември на укрепването на правомощията и увеличаването на ресурсите на европейския спасителен финансов фонд. Това гласуване премина безпроблемно във Франция. Досега германските депутати винаги проявяха неизменна добра воля при ратифицирането на европейските договори. Сегашната промяна обаче тревожи някои наблюдатели. "Тонът на дебатите става отблъскващ - всезнайковщина, арогантност, отмъстителност", безпокои се левоцентристкият в. "Велт", който се опасява от връщане на облика на "ужасния германец".