15 Септември 2019неделя08:47 ч.

Срещи

Кристина Сидорова: Добротата ще спаси света

Често копнежите ни са по-ценни от осъществените мечти, защото ни дават шанс да продължим напред, твърди народната представителка от "БСП за България"

/ брой: 132

автор:Юлия Кулинска

visibility 2015

Кристина Сидорова е родена в Габрово на 24 април 1981 г. По образование е инженер и икономист. Завършила е Езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" в Ловеч, специалност комуникационна техника и технологии в Техническия университет - София, и магистратура "Стопанско управление" в ТУ - Габрово. От 2013 г. до 2017 г. е председател на ОбС на БСП в Габрово, по същото време е общински съветник в групата на социалистите в града. Народен представител е от ПГ "БСП за България" в 44-ото Народно събрание. Има син Андрей на 15 години.



"Ако бях вълшебница, щях да омагьосам всички да се радват на деня и на изгрева и да вярват, че утрешният ден ще бъде още по-прекрасен"


- Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, казва авторът на "Малкият принц" Антоан дьо Сент Екзюпери. Кои свои мечти успяхте да осъществите досега, Кристина?
- Всеки човек има мечти, които осмислят живота му, карат ни да се стремим, да се борим, да вярваме. Има разлика между мечта и цел. Мечтата е най-вече желание, което не изисква кой знае колко труд и упорство. Но когато знаеш защо искаш да постигнеш нещо и се бориш за него, то става твоя цел. Понякога дори само копнежите ни са по-ценни от осъществените мечти, защото те ни дават шанс да продължим да вървим напред.
Нито едно от нещата, които съм си мислила, че ще правя някога, не се случи. Когато се записах в Техническия университет, исках да се занимавам с телевизия, с медии. Мислех си, че ще живея в София, но съдбата ми отреди домът ми да е вече 15 години в Габрово, за което изобщо не съжалявам.
Повечето от моите мечти се разминаха във времето, но ми се случиха много други хубави неща. Продължавам да мечтая, но не вярвам, че стремежите ми ще е сбъднат. Не, не съм песимист. По-скоро се научих да приемам това, което ми се случва всеки ден, като подарък и да се му радвам. Не правя дълги планове, защото съдбата винаги досега ми е поднасяла обратното.
Всъщност най-голямата ми сбъдната мечта е да съм майка. Имам прекрасен син, Андрей, който е на 15 години и вече завърши VIII клас в Априловската гимназия в Габрово. Той е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Щастлива съм, че точно това дете се падна на мен и че ме избра за свой родител. Искам да бъде добър човек, да бъде непримирим. Андрей има силно изострено чувство за справедливост. Искам да продължи да бъде такъв, да не спира да следва мечтите си и да не се отказва. Той е много състрадателен и човечен.
- Какво ви провокира да се занимавате с политика?
- Животът ми се стече така, че уж за малко се върнах в Габрово, но трагичен инцидент в моето семейство ме остави за дълго време в града, след като десет години прекарах в София и Ловеч. Искаше ми се да променя нещо в родния си град, свързано с живота на млади хора. Всъщност политиката винаги ми е била интересна и през годините съм се интересувала от нея. Отидох в офиса на БСП и станах член на Младежката организация. Просто казах: "Искам да бъда ваш член. Искам да правя нещо социално, да работя и да съм сред млади хора. Искам да защитавам каузите, за които се бори и БСП."
По-късно станах председател на Младежкото обединение, лидер на партията в Габрово, общински съветник и сега съм народен представител. Мога смело и със самочувствие да кажа, че съм изкачила цялата йерархия - от редови партиен член до депутат.
За мен политиката е начин не да се стремиш към постове и облаги, а да решаваш проблемите на хората. Това е важното. Неописуемо е усещането да се чувстваш полезен, когато си усмихнал на някого, когато чуеш спонтанното "Благодаря!". За съжаление хората вече не вярват, че политиците са тези, които могат да решават проблемите им.
- Вашите приятели ви определят като много емоционален човек. В какви ситуации "избухвате"?
- Избухвам, когато се сблъскам с несправедливост. Недоволствам, когато видя, че се злоупотребява с обществен ресурс. Огорчавам се, когато вярвам, че каузата, която защитавам, е истинска, добра и знам, че ще помогне на много хора, а срещам отпор само защото я предлагам аз като представител на опозицията. Тогава наистина полудявам и съм готова със зъби и нокти да се боря да постигна това, което съм решила. Възмущавам се, когато стана свидетел на безчовечност, студенина, неразбиране, когато видя, че се краде, за да се постигнат лични цели.
- Кои са петте неща, които имат най-голямо значение за Вас?
- Добротата. Вярвам, че добротата ще спаси света. Е, в синхрон с красотата, разбира се. Приятелството е изключително ценно за мен. Когато преди години загубих любим човек, ако не бяха моите приятели, едва ли щях да оцелея емоционално. Изключително много държа на тях и безкрайно ги обичам. Благодарна съм, че около мен има истински, добри, съпричастни хора, на които - по което и време да се обадя, съм сигурна, че ще ми помогнат с цената на всичко.
Семейството заема изключителна място в моя живот. Имам много голямо и задружно семейство и не можем един без друг. Обичта между хората ме зарежда емоционално и позитивно.
Щастието също е част от нещата, които са важни за мен. Няма по-голяма награда да си щастлив от това, което правиш, да раздаваш щастие на другите около теб и да си щастлив там, където си. Позитивен човек съм и не разбирам хората, които постоянно мрънкат за нещо. Все някой друг им е виновен, все някой им пречи, все нямали късмет. Вместо да се вземат в ръце и да търсят изход от ситуацията или да се радват на хубавите неща около тях, те са все намусени и недоволни.
- С какво обичате да се занимавате извън политиката и в свободното си време?
- Често си мисля, че съм преродената героиня от приказката на Андерсен "Цветята на малката Ида". Страшно много обичам цветята и въобще всякакви растения. Обожавам розите и имам много от тях в градината си. Обичам подправки, обичам зеленина. Искам около мен да бъде цветно, шарено, светло, красиво. Отнасям се с цветята като с живи същества - грижа се за тях, галя ги и им говоря. А те ми се отблагодаряват за любовта с прекрасни цветове.
Много пъти съм си мислела, че ако в нашата държава положим малко повече усилия около нас да е красиво и пъстро, и ние самите ще се чувстваме по-добре и ще бъдем по-щастливи. На терасата ми имам много цветя и постоянно купувам саксии и растения. Все се заричам да не го правя повече, но не мога да устоя на красиво цвете.
- Казват, че сте много добра кулинарка. Кога се научихте да готвите?
- Когато излязох по майчинство. Андрей се роди, когато бях на 23 години, току-що завършила, в "Студентски град". Дотогава не ми беше интересно да се занимавам с манджи. Но когато си вкъщи с малко дете, естествено е да потърсиш нещо, с което да се разтовариш и да поемеш нови предизвикателства. И се запалих по готвенето. Започнах да колекционирам готварски книги и списания, да гледам кулинарни телевизионни канили, да си разменям рецепти с приятели и роднини. Сега, когато реша да си почивам, започва едно готвене, едно месене... Не обичам да правя сладкиши, но обожавам да замесвам погачи, баници, соленки, кифлички. Обичам да имам гости, да има хора около мен и да ги гощавам с лакомствата си.
- Ако имахте магическа пръчка, какво бихте променили в България, в света, в Габрово?
- Бих направила така, че да няма бедни деца и нещастни хора. Бих премахнала омразата и липсата на съпричастност към неволите на другия. Отвращават ме алчните хора и консуматорите. Искам всички да сме по-добри един към друг, да си помагаме, да намираме добра дума дори за непознатия. Искам младите хора да мечтаят и да сбъдват стремежите си.
Искам Габрово да бъде щастлив град, да е пълен с усмихнати момичета и момчета, нещо, което в момента не се случва. Искам те да открият, че в Габрово могат да реализират мечтите си и да отгледат децата си тук. Искам да се чувстват добре и бих превърнала прекрасния град в младежки, пълен с дух и с възможности за реализация.
За съжаление от "българския Манчестър" са останали само името и спомените от времето, когато Габрово е бил град със 100 000 жители. Жалко е, че управляващи признават за проблемите, но не предлагат решение.
Ако бях вълшебница, щях да омагьосам всички да се радват на деня, на изгрева, на това, че са живи и здрави, и че днес е един прекрасен ден, да вярват и да правят всичко възможно и утре да бъде още по-прекрасен. Щях да направя така, че да изчезнат черногледството и мрънкането и да станем една идея по-добри, по-светли и по-усмихнати.

Бизнесът предупреди: Кризата за индустрията вече е тук

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 176

Левицата: Властта проспа чумата по свинете

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 176

Информацията за състава на бирата става задължителна

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 176

Премиерът притеснен да не избягат инвеститори

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 176

Бахамските острови застрашени от нова стихия

автор:Дума

visibility 90

Спряха фериботите на някои пристанища в Гърция

автор:Дума

visibility 516

Парламентът в Скопие освободи Катица Янева

автор:Дума

visibility 108

Разследват белгийския кандидат - еврокомисар

автор:Дума

visibility 305

Белезниците чакат

автор:Павлета Давидова

visibility 1008

/ брой: 176

На един протест

visibility 404

/ брой: 176

Олег Косих: "Бесарабски гердан" показва същността ни

автор:Альона Нейкова

visibility 506

/ брой: 176

За престъпленията на комунистическия режим

visibility 488

/ брой: 176

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ