08 Август 2022понеделник06:39 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде слънчево. След обяд ще се развива купеста, в планинските райони от западната половина на страната и купесто-дъждовна облачност и на места там ще превали краткотраен дъжд. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде слънчево. След обяд ще се развива купеста, в планинските райони от западната половина на страната и купесто-дъждовна облачност и на места там ще превали краткотраен дъжд. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 29° и 34°, в София - около 29°.

Снимки Личен архив

Срещи

Кристина Хинова: Заниманието с музика изгражда характер

Имах невероятен късмет с моите прекрасни учители, споделя младата цигуларка, която е и първата дама в историята на София квартет

/ брой: 136

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 123

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА


КРИСТИНА ХИНОВА е родена през 1990 г. в София. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст в класа на Екатерина Драмалиева. Завършва НМУ "Л. Пипков" в класа на проф. Ангел Станков. От 2009 г. е студентка в Universitat fur Musik und Darst. Kunst - Виена, в класа на проф. Герхард Шулц. Лауреат е на национални и международни конкурси. Свирила е като солистка със Софийската филхармония, Пловдивската филхармония, Оркестъра на Софийската опера и балет, Viena Les Orpheistes Festival Orchestra. Като камерен изпълнител концертира с Марио Хосен, Милена Моллова, Волфганг Клос, Щефан Кропфич и др.


  • Госпожице Хинова, Вие сте първата дама в София квартет, която от 40 години това мъжко общество приема - голяма чест! Първият Ви концерт се състоя на 10 юли в атриума на Квадрат 500 - какво беше преживяването за Вас, а и за колегите Ви?

- Изключително приятно! И тримата господа се държат много добре с мен, те имат голям опит в камерното музициране и ми помагат да се почувствам като част от тях. Имахме ползотворни репетиции преди концерта, на които бях много спокойна, заедно обсъждахме различни идеи какво искаме да кажем с музиката. На самия концерт метеорологичните условия бяха малко неблагоприятни - имаше силен вятър, който на моменти отвяваше нотите и пултовете ни, и това доведе до леко комична ситуация. Но пък ми помогна да не се притеснявам толкова. За мен беше много приятна емоция, мисля, че и за господата. 

- Този състав има постоянна, вярна публика - тя как реагира на тази новина?

- Смятам, че и тази новина допринесе залата да бъде напълно разпродадена, което много ни радва. Въпреки силния вятър, публиката остана по местата си до края, отнесе се с уважение, беше топло посрещане, много ръкопляскаха, радваха се, дори когато се разхвърчаваха нотни листове...

- Значи може да се каже, че това беше за Вас едно бурно начало с този колектив?

- Да, в буквалния смисъл.

- Свирите в Софийската филхармония, но имате изяви и като камерен музикант. Кое е специфичното при камерното музициране?

- Малко по-различно е и по-интимно, бих казала. В нашия случай като квартет - четирима души трябва да намерят обща допирна точка с музикалните си идеи и с чувствата си. Свързано е и с по-дълъг процес на работа, смятам, че ние като състав тепърва ще го открием. Ако сравня със симфоничната музика - там също е уникален космос, в който абсолютно всичко може да се случи. Да си едно цяло с други 60 човека, да свириш заедно с тях е по-мащабно като емоция, като всичко. 

- Обичате ли да импровизирате, да свирите в други жанрове - например джаз?

  • Между другото, в едно от произведенията, които изсвирихме на 10 юли, Вальо Геров - доайенът на състава, импровизира уникално. Бях удивена и ме вдъхнови, дори добих смелост на концерта и аз да импровизирам малко в същото произведение. Иначе много обичам джаз музиката, слушам от дете, повечето от приятелите ми са в тази област. Много ми е интересно и с удоволствие бих се развивала в тази посока.
  • Кристина със семейството си в планината

- Вие сте от семейство на музиканти.

- Да, всички свирим.

- И като че ли изборът на поприще за Вас е бил предопределен.

- Може би да. Вярвам, че това, което се намира в обкръжението на едно дете, му оказва голямо влияние. Майка ми, Бог да я прости, ми е разказвала как, когато съм била на 6 годинки, в един момент съм казала, че трябва да започна да свиря на цигулка. И доста време съм настоявала да ме запише на уроци. Тя в началото не е била много убедена, но след това се поддала на моето желание и решила да го уважи. И ето вече колко години по-късно - това е голяма част от живота ми.

- Съществува мнение, че децата, които се занимават с музика от най-ранна възраст, са лишени от детство. 

- Не мога да кажа, че не съм имала детство. Ако сравним децата, които се занимават с музика професионално, с останалите, вероятно сме имали по-малко свободно време. Но моите родители намериха златен баланс - и да свиря по много, и да имам приятели, и да излизам навън да играя, и да пътуваме по планини и по морета. Така че не съм се усещала затворена и ограничена. Това е много важно, за да може едно дете, което се превръща в зрял музикант, да изразява себе си, емоциите си и връзката, която има със себе си и живота. Моите баба и дядо бяха от Дупница и там всички братовчеди сме прекарвали много време през лятото в една голяма къща с огромен двор. Баба ми, която беше учителка по литература, ерудирана жена, много искаше да напредвам с цигулката. Имаше моменти, когато останалите си почиват между 2 и 4 ч., тя ме е затваряла в кухнята или на балкона, за да свиря. Но не съм го усещала като принуда, беше ми приятно да свиря на балкона и целият квартал да ме слуша.

- Какви други качества, навици, умения развива заниманието с музика?

- Най-вече самодисциплина от ранна възраст, да знаеш да поемаш и носиш своята отговорност и последствия; да знаеш, че от теб зависи колко труд ще вложиш и какъв ще бъде успехът ти, удовлетворението ти.

- А работата в оркестър какво дава в това отношение?

  • Абсолютно същото, както и да се справяш добре в комуникацията си с хора. Защото не винаги 60 души могат да бъдат на едно мнение човешки и музикално. Като помощник-водач на вторите цигулки в Софийската филхармония, в началото смятах, че трябва да съм абсолютен "бетон" и да ги поведа... С времето започнах да се научавам, че доста често трябва да се доверяваш на групата си, на хората, които стоят зад теб, защото реално сте едно цяло. Това са трудни, но много интересни уроци, които са свързани с доверие и с отвореност. 

- Възпитаничка сте на Националното музикално училище в София, а след това сте продължили образованието си във Виена.

- Да, в Университета по изкуство във Виена. После се прибрах в България и учих известно време в НБУ при проф. Марио Хосен. След това спечелих конкурса на Софийската филхармония и от 6 години вече живея в България и се чувствам доста добре тук.

- Каква е ролята на учителите за Вас?

- За мен е огромна! Имах невероятен късмет да имам прекрасни учители. Първата ми госпожа по цигулка е Екатерина Драмалиева - толкова бяхме близки с нея, чисто човешки. Като малко дете на 6-7-годишна възраст съм имала нужда и от тази човешка връзка, която съм чувствала с всичките ми учители след това. Проф. Ангел Станков, който също е бил примариус на София квартет, е един от хората, които най-много са ми повлияли в живота по позитивен начин. Той не ме учеше само как да свиря на цигулка, какъв музикант да бъда, но на първо място какъв човек да бъда. Същото беше в Австрия с проф. Герхард Шулц и после с проф. Марио Хосен. Имала съм късмета с тези хора да обменяме не само опит в музиката, но и човешки опит. 

- Има ли цигулари, към които изпитвате респект и с какво Ви впечатляват?

- Пак ще спомена името на проф. Ангел Станков - невероятен човек, който чрез изкуството си винаги е изразявал и живота, който живее - честен и достоен. Друга цигуларка, моя много близка приятелка - Лия Петрова, с която сме заедно от деца, е голям пример за мен как да градиш кариера, без да правиш изключения като човек в живота си. При нея няма един тон, който да не е музика, изпълнена с любов. Много й се възхищавам!

- Харесвате ли съвременни аранжименти на класически произведения? Някои музиканти се отнасят доста скептично към такива "експерименти".

  • По принцип съм отворена към това, но много зависи точно с кое произведение се прави опит и дали аранжиментът е направен с вкус, по интересен и креативен начин.

- Каква е цигулката, на която свирите? Как се променя "гласът" на един "по-зрял", да речем 100-200-годишен инструмент?

- Инструментите имат душа и всички хора, които през годините са свирили на такъв стар инструмент, са оставили в него по нещо от себе си. То е като напасване в една връзка - между човека и цигулката, откритост за това какъв звук да търсиш, как да отвориш инструмента така, че да звучи по-силно, различните нюанси, които можеш да си поиграеш и да намериш, и да изразиш себе си по-добре. Моята цигулка е може би към 100-годишна или малко повече; или немски, или чешки майсторски инструмент - не се знае кой е лютиерът, но съм доста доволна и сме се напаснали горе-долу една към друга.

- За радост, сред публиката в концертните зали има много млади хора. Съвременните средства за комуникация и представяне на даден артист/формация допринасят ли за привличането на интерес от различна публика?

- Повечето млади хора използват социалните мрежи и това е един начин да стигнеш до тях и да приковеш вниманието им с нещата, които правиш - ако са по-различни, по-интересни. Според мен всички масови средства за комуникация би трябвало да се използват за разпространение на изкуство, на концерти, за реклама и т.н.

- Класическите произведения за цигулка са обичани от изпълнителите и очаквани от публиката. Но на кои съвременни композитори трябва да обърнем внимание?

- В България като че ли не сме свикнали много да свирим съвременна музика, което може би е малко грешно. Със сигурност има български композитори, които бихме могли да възродим като изпълнение в концертните зали. От нашите съвременници много харесвам Румен Бояджиев-син. Няколко пъти съм свирила негови произведения. Имаме един състав от приятели - Младежки камерен оркестър "Drop Down Community", с него сме изпълнявали симфония от Румен Бояджиев-син на концерт в зала "България". Бях абсолютно пленена от красивите мелодии, които той създава, и съм му голям фен.

- Във Вашия личен свят какво друго има, освен музика?

- Има много приятели, със силна връзка; голямо семейство, прилично по брой на италианските фамилии; има много часове, прекарани с книга, с любими хора, сред природата... един пълноценен живот, бих казала.

Газовото хранилище в Чирен вече е пълно на 50%

автор:Дума

visibility 733

/ брой: 151

Съдът пусна отново ТЕЦ "Брикел"

автор:Дума

visibility 578

/ брой: 151

Възможно е поскъпване на парното през зимата

автор:Дума

visibility 897

/ брой: 150

Зад шкафа

автор:Мая Йовановска

visibility 669

/ брой: 151

Държава на абсурдите

автор:Ина Михайлова

visibility 912

/ брой: 151

Атанас Зафиров: Кабинетът "Радев" обслужва ГЕРБ и ДПС

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 151

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ