Кристално чисти хора дадоха живота си за свободата

Дончо Дончев е от онези мои съграждани- пловдивчани, които придават обаятелния облик на Града под тепетата. Той е богата и оригинална личност с разнолики познания и интереси, с мощна енергия! Най-известен е Дончо със страстта си към ретро-автомобилите, с организирането на ралита у нас и в близките ни съседни страни. Но обхватът на дейностите и страстите Дончови е много по-широк! Изкушен от литературата, той е автор, който пише разкази, стихове и епиграми. Страстен почитател е на живописта и скулптурата, на музиката. Обича новостите, работи за тяхното въвеждане, прекланя се пред всичко красиво в живота.
С цялата си енциклопедичност човекът Дончо Нанов Дончев Гърбов (води се по паспорт с 4 имена) прилича на действащ вулкан. Вулкан, но не с разрушителна мощ, а със съзидателна! Той винаги е лидерът, водачът, моторът! Действената и съзидателна Дончова натура работи за полезното в Пловдив, за пловдивчани, за родното си село Старосел, за българите, за България!
Читателите на ДУМА са запознавани с някои от страстите и действията Дончови, но сега ще научат първи за едно негово начинание - благородно и полезно за родното му място.


 
- Дончо, да започнем с името на Старосел - родното ти село, пред което ти благоговееш!
- След археологическите разкопки на проф. Китов Старосел стана много известно у нас и по света с тракийския култов комплекс с мавзолей в Четиньова могила. Но това е тема за друг голям разговор. Горд съм, че ще говорим за селище, което е съществувало още преди 7-8 хилядолетия! В V век то е тракийско селище с могъщи племенни вождове, като Ситалк например, и местна аристокрация. Преди Освобождението ни от турско робство селото се е наричало Ени Кьой (Ново село). Имало е 300 къщи с будно българско население от над 2000 души.
В сайта на Старосел пише, че след Априлското въстание са опожарени всички къщи, черквата и училището. Разграбено е цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението е избита, друга се преселва в Северна България. Пак там пише, че повечето хора се върнали в старото поселище, но от суеверие не издигнали наново опожареното и опустошено село, а построили ново на 2-3 км. надолу по реката. Нарекли новото си село Ески Ени кьой (Старо Ново село - на старото място - ново село). Аз не съм съгласен с написаното в сайта. Доказателствата ми, че не е построявано "ново село" на 2-3 км. по реката, са следните факти:
1.Черквата е построена на старото си място, където е била преди въстанието и там е опожарена.
2. Селото се казвало "Старо Ново село" много преди избухването на въстанието. За това има следното обяснение: По турски името е Ени Кьой, но понеже в България по това време е имало и други села с това име (в Сливенско, във Варненско и т.н.), нашето, което било със стародавна история, го нарекли още преди Освобождението Старо Ново село (стар Ени Кьой).
3. От моите роднини, всички наследници на поп Атанас, зная, че къщата, в която той е живял, и днес има надпис за това на улица "Поп Атанас", е била на това място и преди въстанието.
- Каква беше твоята цел, за да организираш Сдружение "Старосел"?
- След като проф. Китов с екипа си направи грандиозните разкопки в Четиньова могила, възникнаха идеи за превръщането на храма край Старосел в дестинация от културния туризъм в България. Наложително беше да се създаде сдружение, което да окаже подкрепа, да работи за благоустрояването на средището и за хората от нашия край. Първото, което се налагаше да се направи, беше пътят, за да се улесни потокът от туристи - български и чуждестранни. Последва канализацията в селото. В този момент ни се притече на помощ и БНТ, благодарение на журналиста Александър Авджиев, светла му памет! Всяка събота, в продължение на цяла година, в предаването "Добро утро", бе излъчван рекламен клип за разкопките в Старосел.
- Разкажи за твоите корени от селото.
- Както аз, така и моите родители, баби и дядовци, сме родени в Старосел. Васил Левски е посещавал селото в годините 1869 и 1871. Основал е там революционен комитет. Местоположението на селото като география и ландшафт създава условия за сформирането на голям пазар на добитък и на нужни за бита и земеделието инструменти и инвентар. Селото се оформя като естествено средище за събиране на много хора, създава се възможност да се провеждат срещи на комитетските деятели на българската съпротива. Това е оценил и използвал Левски и е държал много на комитетите, които е създавал тук. Прапрадядо по майчина линия ми е поп Атанас, който е един от водачите на Априлското въстание в Старосел и околните села. Участник е в Народното събрание на Оборище. След кървавото потушаване на въстанието, пръв него са обесили със султански указ на моста на река Марица в Пловдив.
- За тези героични и трагични събития в Старосел ти сега пишеш книга. Сподели с бъдещите си читатели подтиците си за това свое начинание, перипетиите ти за проучванията и резултатите, до които си стигнал.
- Отдавна събирам факти, документи, разкази за събитията, легендите и преданията и правя опити за анализ на участието на староновоселчани във въстанието. Търся отговора на въпросите: Защо за такава ярка личност, като поп Атанас, безусловно посветила се и изгоряла в огъня за освобождението на България, историческата наука мълчи?! Нещо повече, не просто се мълчи, а като че ли има страх да се отвори дума за староновоселския поп?! А в деня на избухване на въстанието той предвожда въстаниците и заедно отрязват главите на петдесет и трима турци-башибозуци!
От историята знаем за убития мюдюрин в Копривщица, с чиято кръв е написано всеизвестното Кърваво писмо. А не се говори, не се пише, не се знае за българите от Старо Ново село, станали курбан за свободата на Родината ни в огнените дни на 1876 г.! На всяка заря в Панагюрище и по градовете и селата ни се пропущат имената на  именните и безименните герои от Старосел! Тази крещяща несправедливост години наред се забиваше в сърцето ми като горяща факла! Затова започнах да пиша книгата си за участието на родното ми село в Априлското въстание.
- Разкажи някои моменти от страниците на книгата.
- Васил Левски и поп Атанас са родени в една и съща година - 1837. Те са съпреживявали физически и духовно теглилата ни от турското робство, работели са за светлата кауза на освобождението на България. Били са в истинския смисъл на думата съратници. Общо 80 души от най-активните участници във въстанието в селото са обесени, избити или пратени на заточение в занданите на Турция и там са оставили костите си.
- И селото е било унищожено?
- Да, сринато до земята! През 1907 г. проф. Димитър Страшимиров в "История на Априлското въстание" пише: "Селото беше до такава степен обезкръвено, че не бе останал жив участник във въстанието, който да разкаже какво и как се е случило там". А в определен период то е било околийски център на Овчехълмска околия. В него са живели заможни, богати хора и къщите им били с архитектура, подобна на къщите в Копривщица. И едва ли на староновоселци са били по-малко мили и драги и къщите, и добитъкът, и животът, и децата им, та да не е стояла по същия крещящ начин дилемата пред всеки един от въстаниците: да си запази спокойствието, бидейки роб, или да вземе пушката и да тръгне на бунт, да загине, но да се възцари свободата!
- Заслугите на поп Атанас?
- В съдбовните дни, в моментите на избора "Кой, къде и с кого?", поп Атанас успява да вдигне хората, клели се да умрат за свободата, както сам казва на разпита пред турския съд в Пловдив: "Аз ги вдигах зорла, с пари!". Обикалял с коня от къща на къща със сабя в ръка, той се заканвал всекиму, който не излезе на бунт, че ще му отреже главата.
В "Записки от Терсханата" на Клавдия Заимова и Кета Мирчева има интервю с Филип Георгиев Женковски, взето от другия заточеник Стоян Заимов в крепостта Акия в 1877 г. Там събитията от деня на избухването на въстанието в Старосел са разказани като  гротеска. А истината е, че са обезглавени 53 турци от с. Айрене. Но това не е било просто отмъщение, това е било Ден на народния български съд. Не е било криминална проява, а порив на гнева на поробения и тормозен народ. Сам поп Атанас на разпита пред кадията след въстанието заявява: "Те си го търсеха. Колко пъти ни биха, и унижаваха". По силата на турските закони всеки, който е убил, трябва да бъде убит, но това само за раята ли се е отнасяло? Първите дванадесет староновоселчани, участници във въстанието, с присъда, подписана от падишаха, са обесени на моста в Пловдив во главе с поп Атанас.
- Как си обясняваш ти премълчаването за тяхното участие, за героизма им?
- Да, наистина има умишлено принизяване на героизма на българите. В условията на непълно свободната Източна Румелия, подвластна на турския султан, в която географски е принадлежало до 1908 г. и Старо Ново село, е било невъзможно популяризирането на славата на българските въстаници, които са избили 53 турци. По-скоро те са били поругавани не само от властта българска, която се е съобразявала с Голямата порта, но също и от самите им семейства, на които клеветнически са им били внушавани "престъпленията" на роднините им. Така нихилистично са били обречени на забрава  въстаниците от Старосел! За времето от 1876 до 1908 г., т.е. цели 32 години, се е мълчало за подвига на моите съселяни! Захари Стоянов дава начало на добилото по-късно, че и до наши дни, чисто българско явление на завишаване по субективен начин нечии заслуги или незачитане на някои събития. Бих бил по-снизходителен към знаменития историкописец на Априлското въстание, защото зная народния му произход и липсата на достатъчно образование, за да направи той изводи и оценки на близките до него във времето събития. Но не мога да не му вменя и вина за ненамесата и некоригирането на епохалните му писания във време, когато той достига висша компетентност и грамотност. Нима Захари Стоянов не е знаел, че всеки негов ред, написан под диктата на емоцията от Априлското въстание, ще бъде четен и смятан от историците за абсолютна истина и неопровержим факт? Питам се защо той не написва нито ред за героизма на староновоселци, при условие, че именно там, в Старо Ново село, в резултат на създадените от Левски комитети, се събират въстаниците от селата Царацово с Иван Арабаджията, Синджирлий, Герене, Старо Железаре, Красново и Паничери? Там се оформя и функционира Сърцето на въстанието. Описаният от Захари Стоянов епизод в "Записки по българските въстания", когато Бенковски, застанал на връх Алесица в Средна гора, изрича пламенните слова: "Цяла Тракия гори - връщане назад няма!", е всъщност описание на изгарянето на Старо Ново село от турците. С волски каруци, с децата си и взетата за преживяване покъщнина, керванът се изнася към Дутова поляна и оттам, като от временен бивак и сборен пункт, се събират всички и тръгват към Копривщица.
- Как ти определяш жанра на книгата си?
- Не мога да я нарека историческа. Тя не е прецизен сборник с факти и събития. Тя е горчилката в гърлото ми от несправедливостта на съдбата към цяла плеяда от кристално чисти хора, дали безкористно живота си за свободата на България, но останали незапомнени, неотбелязани в пантеона на паметната съкровищница на Родината. Затова аз, като пряк наследник на поп Атанас Ненков от Старо Ново село (така се е казвало до 1934 г.), приех за свой дълг да осъществя предизвикателството, което ме преследваше през целия ми съзнателен живот и да разкажа за героизма на моя прапрадядо и за подвига на моите съселяни. Длъжен съм да го направя и заради моя род, заради децата и внуците ми.
- Кога да очакваме тази интересна книга на книжния пазар?
- Живот и здраве да е - до края на 2014 година!
- Ще чакам да ме поканиш на премиерата! Предчувствам, че ще е в галерия "Ромфея", там, под моста на река Марица, където е погубен поп Атанас - легендарният българин, героят на Родината, заедно с въстаниците, които е предвождал.
         


12 обесени, 88 смъртници

На 25 май 1876 г. на моста на река Марица в Пловдив са обесени 12 мъже от Старо Ново село - участници в Априлското въстание. Техните имена са:
   
Поп Атанас Ненков
Михо Митков Кабаджов
Найден Иванов Сланинков
Поп Марко
Тодор Стоянов Начев
Танчо Георгиев Пройчев
Иван Гюмюшев
Илин Сарафов
Куман Дойчев Пъргов
Коста Кошелаков - Нягин
Никола Тарашев
Пенчо Копарански
   
На мястото на Стария мост сега в Пловдив има нов хубав покрит мост. Време е тук да се постави паметна плоча с имената на обесените герои от Старо Ново село (днешното Старосел).
Със смъртни присъди са още 88 мъже от това героично село. Поради намесата на Международната комисия техните присъди са заменени със затвор в Анадола.
           


... и позлатена чаша от император Александър Втори
      
Двама от въстаниците - Андрей Митков Пройчев и Иван Добрев Овнаров - успяват да преминат река Дунав и оттам се озовават в Русия! След обявяването на Руско-турската война тези смели мъже се включват в опълченските дружини. Участват в боевете на Шипка и при Стара Загора. За проявената от тях храброст са наградени с Георгиевски кръст - високо руско войнско отличие. Андрей Пройчев е живял дълго след Освобождението.
За изключителната му храброст по време на Руско-турската война получава още и позлатена чаша - специален подарък от император Александър Втори.


Дейци на БРТЦК - Пловдив, лятото на 1885 г. Сред тях са: Захари Стоянов, Иван Арабаджията, Иван Стоянович, Ангел Чолаков, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев и др...



Георгиевският кръст. Дончо Дончев е удостоен само с лентата от този кръст. Връчена му е на Шипка през 2008 г. от Сдружение "Русофили" за заслугите му към Русия и за поемата му "НЕ ТРОГАЙТЕ РОССИЮ, ГОСПОДА" - написана на руски език, защото Дончо е руски възпитаник
  

Снимка на 29 юни 1898 г. на Бузлуджа. Поборници, опълченци и духовни лица след отслужена панахида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър и още 24 четници. Сред присъстващите: Захари Стоянов, Христо Македонски и Филип Тотю, старозагорският митрополит Методи Кусевич, до него - Панайот Хитов. Детето с шапката вдясно е Владимир Заимов.
 

Четиньова могила


Табелата за поп Атанас


Черквата в Старосел

Старият мост