Криминале или политически театър в Учебния

Спектакълът "Криминале от каменната ера" от Александър Володин е първа част от дилогията "Каменната ера" и ще се играе на сцената на Учебния театър към НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Премиерните дати са на 2, 5 и 6 март. Това е копродукция с ДСТ "Алеко Константинов", научи ДУМА от Ина Шкарова. 
Преводът е на Екатерина Йосифова. Постановка и сценична версия - проф. Пламен Марков. Сценография и костюми - Мира Каланова; Даниела Николчова и Елена Ямантиева, студенти по СЕД от класа на доц. Невяна Кавалджиева. Музика Асен Аврамов, пластика доц. Велемир Велев.
Участват студентите от класа на проф. Пламен Марков - Александър Узунов, Алиса Атанасова, Антония Търпова, Весела Бабинова, Гергана Арнаудова, Жанета Дончева, Илия Виделинов, Камелия Хатиб, Лора Декова, Луиза Григорова, Милена Милчева, Нено Койнарски, Николай Кенаров, Радина Думанян и др. И още Божана Мановска, Георги Кацарски, Даниела Манолова, Калоян Лулчев, Полина Недкова, Севар Иванов, Стефан Сърчаджиев, Тодор Беров - студенти от класа на проф. Стефан Данаилов. Със специалното участие на Пламен Сираков.
Втората част - "Шпионажът от каменната ера или Гущерчето", ще има премиера на 31 март в Държавния сатиричен театър.
12 000 години преди нашата ера. Хората вече съществуват. Духът на мъж, прострелян с две стрели в гърба, наблюдава и коментира разследването на смъртта си. Удобният обвиняем е налице. Уликите също. Дали очевидното е най-вероятното? Криминалният сюжет обаче е само поводът да се разкрие зародилият се социален проблем - равенство или заслуги по достойнство? И кой ще определя кои са достойните? И изобщо нужен ли е нов обществен ред?
Ситуирането на действието в различно историческо време отстранява емоционално зрителя и превръща невинната криминална история в политически театър. Песни, танци, каскади, перкусии и по детски променен изговор на някои от думите създават допълнителна дистанция, която допуска присъствието на различни гледни точки на зрителя и предполага неговото съдействие. Единството на слово, звук и визия допълват спектакъла, за да зададат заедно въпроса "как трябва да живеем?", отбелязва Ана Луис Нориега.