Крим винаги е бил и е част от Русия

Едностранчивото отразяване на събитията около Крим в медиите у нас, затъмнението върху позициите на Русия възмущава мнозинството от българите, които искат да са информирани за всички гледни точки. Много наши читатели се обърнаха към вестника с молба да публикуваме словото на руския президент Владимир Путин отпреди ден, в което той подробно осветлява позициите на Русия по конфликта в Украйна и присъединяването на Крим към Русия. Изпълняваме тази молба, като заради големия обем на обръщението го публикуваме с неголеми съкращения.    


Днес сме се събрали по въпрос, който има жизненоважно, историческо значение за всички нас. На 16 март в Крим се състоя референдум, той премина в пълно съответствие с демократичните процедури и международните правни норми. В гласуването взеха участие над 82% от избирателите. Над 96% се изказаха за съединяване отново с Русия. Числата са пределно убедителни.   
За да се разбере защо бе направен такъв избор, е достатъчно да се знае историята на Крим, да се знае какво е означавала и означава Русия за Крим и Крим за Русия. 
В Крим буквално всичко е пронизано от нашата обща история и гордост. Тук е древният Херсонес, където прие кръщението светият княз Владимир. Неговият духовен подвиг - обръщането към православието - предопредели общата културна, ценностна, цивилизационна основа, която обединява народите на Русия, Украйна и Белорусия. В Крим са гробовете на руските войници, с чието мъжество през 1783 г. Крим бе взет в Руската държава. Крим - това е Севастопол, град-легенда, град с велика съдба, град-крепост и Родина на руския Черноморски военен флот. Крим - това са Балаклава и Керч, Малахов курган и Сапун-гора. Всяко от тези места е свято за нас, това са символи на руската воинска слава и на невиждана доблест.
Крим - това е и уникална сплав от култури и традиции на различни народи. И в това той толкова прилича на голямата Русия, където в течение на векове не изчезна, не се претопи ни един етнос. Руснаците и украинците, кримските татари и представителите на други народи живяха и работиха един до друг на кримската земя, запазвайки своите самобитност, традиции, език и вяра.
Днес от 2 милиона и 200 хиляди жители на Кримския полуостров почти милион и половина са руснаци, 350 хиляди са украинци, които смятат руския за свой роден език, и около 290-300 хиляди са кримските татари, значителна част от които, както показа референдумът, също се ориентират към Русия.
Да, имало е период, в който към кримските татари, както и към други народи на СССР, е била проявена жестока несправедливост. Едно ще кажа: от репресиите тогава са пострадали много милиони хора от различни националности и преди всичко, разбира се, руски хора. Кримските татари се върнаха на своята земя. Смятам, че трябва да бъдат приети всички необходими политически и законодателни решения, които ще завършат процеса на реабилитиране на кримско-татарския народ - решения, които ще възстановят в пълен обем неговите права и доброто му име.
Ние се отнасяме с уважение към представителите на всички националности, живеещи в Крим. Това е техният общ дом, тяхната малка Родина. И ще бъде правилно в Крим - аз знам, че жителите на Крим подкрепят това -

да има три равноправни държавни езика:
руски, украински и кримско-татарски.

В сърцето и в съзнанието на хората Крим винаги е бил и остава неотделима част от Русия. Тази убеденост, основаваща се на истината и справедливостта, е била непоколебима, предавала се е от поколение на поколение, пред нея са били безсилни и времето, и обстоятелствата; безсилни са били всички драматични промени, които ние сме преживявали, преживявала е и нашата страна в течение на целия ХХ век.
След революцията болшевиките по различни съображения, нека Бог да им е съдник, включиха в състава на Украинската съюзна република значителни територии от историческия юг на Русия. Това бе направено, без да се отчита националният състав на жителите, и днес това е съвременният югоизток на Украйна. А през 1954 г. последва решение за придаването към нейния състав и на Кримска област, заедно с това дадоха и Севастопол, макар че той тогава бе на съюзно подчинение. Инициатор бе лично оглавяващият Комунистическата партия на СССР Хрушчов. От какво е бил движен - от стремеж да си подсигури подкрепата на украинската номенклатура или за да заглади своята вина за организирането на масовите репресии в Украйна през 30-те години - нека това да изясняват историците. 
За нас е важно друго: това решение е взето в очевидно нарушение на действалите дори тогава конституционни норми. Въпросът е решен кулоарно, в тясно затворена компанийка. Естествено, че в условията на тоталитарната държава жителите на Крим и Севастопол за нищо не са питани. Просто са поставени пред един факт. У хората и тогава, разбира се, са възниквали въпроси от какъв зор изведнъж Крим се оказва в състава на Украйна. Но в крайна сметка - ние това го разбираме, това решение е било възприето като някаква формалност, защото териториите са се предавали в рамките на една голяма държава. По онова време просто е било невъзможно да си представи някой, че Украйна и Русия може да не са заедно, могат да бъдат две различни държави. Но това стана.
Онова, което изглеждаше невероятно, за съжаление стана реалност. СССР се разпадна. Събитията се развиваха толкова стремително, че малцина от гражданите разбираха целия драматизъм на протичащите тогава събития и техните последици. Много хора и в Русия, и в Украйна, и в другите републики се надяваха, че възникналата тогава Общност на независимите държави (ОНД) ще стане нова форма на общата държавност. На тях им обещаваха и обща валута, и единно икономическо пространство, и общи въоръжени сили, но всичко това остана само обещание, а голямата страна изчезна. И когато Крим изведнъж се оказа в друга държава, тогава вече Русия почувства, че не просто са я окрали, а са я ограбили.    
Заедно с това трябва откровено да признаем, че и самата Русия, отпускайки парада на суверенитетите, сама помогна за разпада на Съветския съюз. А когато оформяха разпадането на СССР, забравиха и за Крим, и за главната база на Черноморския флот - Севастопол. Милиони руснаци заспаха в една страна, а се събудиха в чужбина, превръщайки се за един час в национални малцинства в бившите съюзни републики - да не кажа в най-големия разделен народ в света.
Днес, след вече много години, чух как жители на Крим съвсем наскоро говореха, че тогава, в 1991 г.,

тях са ги предали от ръка в ръка като чувал с картофи

Трудно е да не се съгласим с това. Какво направи Русия? Наведе глава и се примири, преглътна тази обида. Нашата страна се намираше тогава в такова тежко състояние, че просто не можеше реално да защити своите интереси. Но хората не можаха да се примирят с въпиющата историческа несправедливост. През всичките тези години и гражданите, и много обществени дейци неведнъж повдигаха тази тема, казваха, че Крим е изконно руска земя, а Севастопол е руски град. Да, това всички ние добре разбирахме и със сърцето, и с душата си, но трябваше да се стъпва на установилите се реалности и вече на нова основа да строим добросъседските отношения с независима Украйна. А отношенията ни с Украйна, с братския украински народ, бяха и си остават и винаги ще бъдат за нас най-важни, ключови.
Искам да споделя детайли от преговорите, които станаха в началото след 2000 г. Тогава президентът на Украйна Кучма ме помоли да ускорим процеса на точното определяне на руско-украинската граница. Дотогава този процес практически не помръдваше. Русия уж призна Крим за част от Украйна, но преговори за делимитацията на границата не се водеха. Въпреки че разбирах цялата сложност на този процес, веднага дадох указания на руските ведомства да активизират работата за оформяне на границите, за да е ясно за всички: съгласявайки се на делимитация, ние фактически и юридически признаваме Крим за украинска територия, като с това окончателно закриваме този въпрос.
Ние се отнесохме с разбиране към Украйна не само за Крим, но и по такава най-сложна тема като разграничаването на акваторията на Азовско море и на Керченския пролив. От какво изхождахме тогава? От това, че за нас главното са добрите отношения с Украйна и те не бива да са заложник на тупиковите териториални спорове. Но при това, разбира се, разчитахме, че Украйна ще ни бъде добър съсед, че руснаците и рускоезичните граждани на Украйна, особено в нейния югоизток и в Крим, ще живеят в условията на дружествена, демократична, цивилизована държава, че техните законни интереси ще бъдат обезпечени в съответствие с нормите на международното право.
Ситуацията обаче започна да се развива иначе. Предприемаха се един след друг опити да бъдат лишени руснаците от историческата им памет, а понякога - и от родния им език, да станат обект на принудителна асимилация. И, разбира се, руснаците, както и другите граждани на Украйна, страдаха от постоянната политическа и държавна криза, която вече 20 години разтърсва Украйна.
Разбирам защо хората в Украйна искаха промяна. За годините на "самостойност" и независимост властта, както се казва, им дотегна и просто им отмиля. Сменяха се президенти, премиери, депутати в Радата, но те не променяха отношението си към своята страна и своя народ. Те "дояха" Украйна, биеха се помежду си за пълномощия, активи и финансови потоци. При това държащите властта малко се интересуваха с какво и как живеят обикновените хора, включително защо милиони граждани на Украйна не виждат за себе си перспективи в родината и са принудени да заминават зад граница при заплащане ден за ден в други страни. Подчертавам - заминаваха не в някаква Силиконова долина, а именно за дневен пай в други страни. Само в Русия миналата година работеха 3 милиона такива граждани. Според някои оценки общият обем на заработените от тях пари в Русия през 2013 г. е над 20 млрд. долара, което е около 12% от БВП на Украйна.   
Ще повторя, че добре разбирам тези, които с мирни лозунги излязоха на Майдана, протестирайки срещу корупцията, неефективното държавно управление, бедността. Затова и съществуват правата за мирен протест и демократичните процедури, за да сменят властта, която не устройва хората. Но онези, които стояха зад последните събития в Украйна, преследваха други цели: те подготвяха поредния държавен преврат, планираха завземане на властта, без да се спират пред нищо.

В ход бяха пуснати и терорът, и убийствата, и погромите

Главни изпълнители на преврата станаха националисти, неонацисти, русофоби и антисемити. Именно те в много отношения определят и досега живота в Украйна. 
Първата работа на т.нар. власти бе да внесат скандалния законопроект за преразглеждане на езиковата политика, който ограничаваше пряко правата на националните малцинства. Вярно, задграничните спонсори на тези днешни "политици", кураторите на днешните "власти", веднага възпряха инициаторите на този замисъл. Те поне, трябва да им се признае, са умни хора и разбират до какво ще доведат опитите да се построи етнически чиста украинска държава. Законопроектът бе оставен настрана, явно за резерв. Сега се мълчи за самия факт на съществуването му, очевидно се разчита на късата човешка памет. Но вече за всички стана пределно ясно какво възнамеряват да правят по-нататък украинските идейни наследници на Бандера - съобщникът на Хитлер по време на Втората световна война.
Ясно е, че в Украйна досега няма легитимна изпълнителна власт. Много от държавните органи са узурпирани от самозванци, при това те нищо в страната не контролират, а сами често се намират под контрола на радикалите. Да се попадне при някои министри от днешното правителство може само с разрешение на щурмоваците от Майдана. Това не е шега, това са реалностите на днешния живот.
Тези, които се съпротивляваха на пуча, веднага бяха заплашени с репресии и наказателни операции. И пръв по ред бе, разбира се, Крим, рускоезичният Крим. Във връзка с това жителите на Крим и Севастопол се обърнаха към Русия с призив да защити техните права и самия им живот, да не допусне да се случи това, което ставаше и още става и в Киев, и в Донецк, в Харков, в някои други градове на Украйна.
Разбира се, ние не можехме да не откликнем на тази молба,

не можехме да оставим Крим и неговите жители в беда, това би било просто предателство

Преди всичко трябваше да помогнем да се създадат условия за мирно, свободно волеизявление, за да могат кримчаните за пръв път в историята сами да определят своята съдба. Какво обаче чуваме днес от нашите колеги от Западна Европа и от Северна Америка? Казват ни, че ние нарушаваме нормите на международното право. Първо, добре е, че те поне си спомниха, че съществува международно право. И това е нещо - по-добре късно, отколкото никога.
И второ, най-важното: какво ние уж нарушаваме? Да, президентът на Руската федерация получи от горната камара на парламента правото да използва въоръжените сили в Украйна. Но от това право ние дори не се възползвахме.

Въоръжените сили на Русия не са влизали в Крим

те вече и без това се намираха там в съответствие с международния договор. Да, ние усилихме нашата групировка, но при това - искам да подчертая, за да знаят и чуят всички - ние дори не надвишихме пределната щатна численост на нашите въоръжени сили в Крим, а тя е предвидена в обем 25 000 души. Това просто не бе необходимо. 
По-нататък. Обявявайки своята независимост и назначавайки референдум, Върховният съвет на Крим се позова на Устава на ООН, в който се говори за правото на нациите на самоопределение. Впрочем и самата Украйна, обявявайки излизането си от СССР, направи същото. В Украйна се възползваха от това право, а на кримчаните то се отказва. Защо?
Освен това кримските власти се опираха и на известния косовски прецедент, който нашите западни партньори създадоха сами - със своите собствени ръце, в ситуация, която бе абсолютно аналогична на кримската. Те признаха за легитимно отделянето на Косово от Сърбия, доказвайки на всички, че за едностранно обявяване на независимост не се изисква никакво разрешение от централните власти на страната. Международният съд на ООН на основата на пункт 2 от чл. 1 на Устава на ООН се съгласи с това и в своето решение от 22 юли 2010 г. отбеляза следното (цитирам дословно):

"Никаква обща забрана за едностранно провъзгласяване на независимост

не произтича от практиката на Съвета за сигурност". И по-нататък: "Общото международно право не съдържа никаква приложима забрана за провъзгласяване на независимост". Всичко е пределно ясно.
Ето още една извадка от още един официален документ - Писмения меморандум на САЩ от 17 април 2009 г., представен в същия Международен съд във връзка със слушанията за Косово. Пак ще цитирам: "Декларациите за независимост могат, и често това става, да нарушават вътрешното законодателство. Това обаче не означава, че се нарушава международното право". Сами са го написали, протръбиха го по целия свят, натиснаха всички, а сега се възмущават. На какво? Действията на кримчаните ясно се вписват в тази, собствено казано, инструкция. Кой знае защо, това, което е възможно за албанците в Косово (а ние се отнасяме към тях с уважение), се забранява на руснаците, украинците и кримските татари в Крим. Пак възниква въпросът: защо?
От същите Съединени щати и от Европа чуваме, че Косово е, видите ли, някакъв особен случай. В какво по мнението на нашите колеги се състои неговата изключителност? Оказва се, тя е в това, че по време на конфликта в Косово имаше много човешки жертви. Това какво е, да не би да е юридически правен аргумент? В решението на Международния съд по този повод изобщо нищо не е казано. И знаете ли, това вече не са дори двойни стандарти. Това е някакъв удивителен примитивен и праволинеен цинизъм. Не може все пак така грубо да нагаждаш всичко към своите интереси, едно и също нещо днес да го наричаш бяло, а утре - черно. Излиза, че всеки конфликт трябва да бъде довеждан до човешки жертви, така ли?
Ще кажа направо: ако местните сили за самоотбрана в Крим навреме не бяха взели ситуацията под контрол, там също можеше да има жертви. И слава Богу, че това не се случи! В Крим не стана нито едно въоръжено стълкновение и нямаше човешки жертви. Как мислите, защо? Отговорът е прост: защото срещу народа и неговата воля е трудно или практически невъзможно да се воюва. И в тази връзка искам да благодаря на украинските военнослужещи, а това е немалък контингент - 22 хил. души с пълно въоръжение. Искам да благодаря на тези военнослужещи в Украйна, които не тръгнаха да проливат кръв и не се опетниха с кръв.
Възникват и други мисли. Говорят ни за някаква руска интервенция в Крим, за агресия. Странно е да чуваме това. Не си спомням нито един случай в историята интервенция да е ставала дори без един-единствен изстрел и без човешки жертви.
В ситуацията около Украйна като в огледало се отрази това, което става сега в света и ставаше през последните десетилетия. След изчезването на двуполюсната система на планетата няма вече стабилност. Ключовите и международните институции не се укрепват, а често за съжаление и деградират. Нашите западни партньори, начело със САЩ, предпочитат да се ръководят в своята практическа политика не от международното право, а от правото на силния.

Те повярваха в своята изключителност, в това, че им е позволено да решават съдбините на света

че прави могат да бъдат винаги само те. Те действат така, както им хрумне: ту тук, ту там прилагат сила срещу суверенни държави, изграждат коалиции по принципа "който не е с нас, е против нас". За да придадат на агресията видимост на законност, те изтръгват нужните резолюции от международните организации, а ако по някакви причини това не им се удава, игнорират напълно и Съвета за сигурност на ООН, и ООН като цяло.
Така беше в Югославия през 1999 г., ние добре помним това. Трудно беше да се повярва, не вярвах на очите си, че в края на ХХ век по една от европейските столици - по Белград, в течение на няколко седмици се нанасят ракетно-бомбени удари, а след това последва истинска интервенция. Нима имаше резолюция на Съвета за сигурност на ООН, разрешаваща такива действия? Нищо подобно. А след това бяха и Афганистан, и Ирак, и откровените нарушения на резолюцията на Съвета за сигурност при ООН за Либия, когато вместо осигуряване на т.нар. нелетателна зона също започнаха бомбардировки.
Имаше и цяла редица "цветни революции". Разбираемо е, че в страните, където бяха тези събития, хората се умориха от тиранията, от нищетата, от отсъствието на перспективи. Но тези чувства просто цинично се използваха. На тези страни бяха натрапени стандарти, които никак не съответстват нито на техния начин на живот, нито на традициите, нито на културата на тези народи. В резултат на това вместо демокрация и свобода има хаос, изблици на насилие, поредица от преврати. "Арабската пролет" се смени с "Арабска зима".
Подобен сценарий бе осъществен и в Украйна. През 2004 г., за да пробутат нужния кандидат на президентските избори, измислиха някакъв трети тур, който не бе предвиден по закон. Просто абсурд и издевателство над Конституцията. А сега хвърлиха за делото предварително подготвена и добре оборудвана армия от щурмоваци.
Ние разбираме какво става, разбираме, че тези действия бяха насочени и срещу Украйна, и срещу Русия, и срещу интеграцията в евразийското пространство. И това стана във времето, в което

Русия искрено се стремеше към диалог с нашите колеги на Запад

Ние постоянно предлагаме сътрудничество по всички ключови въпроси, искаме да укрепим нивото на доверие, искаме нашите отношения да са равноправни, открити и честни. Но ние не виждахме насрещни стъпки.
Напротив, нас ни лъжеха ден след ден, приемаха решения зад гърба ни, поставяха ни пред свършен факт. Така бе и с разширяването на НАТО на изток, с разполагането на военна структура до нашите граници. През цялото време ни казваха едно и също: "Вас това не ви засяга". Лесно е да се каже - не ни засяга.
Така стана и с разгръщането на системата за противоракетна отбрана. Независимо от всички наши опасения, машината върви. Така беше с безкрайното протакане на преговорите по визовия проблем, с обещанията за честна конкуренция и свободен достъп до глобалните пазари.
Днес нас ни заплашват със санкции, но ние и без това живеем в условията на редица ограничения, при това - твърде съществени за нас, за нашата икономика, за нашата страна. Например още в периода на Студената война САЩ, а след това и други страни, забраниха да се продават в СССР голям брой технологии и оборудване, като съставиха т.нар. КОКОМовски списъци. Днес те само формално са отменени, но на практика много забрани действат като преди.
Ние имаме всички основания да смятаме, че прословутата политика за възпиране на Русия, която се провеждаше и в XVIII, и в XIX, и в ХХ век, продължава и днес. Постоянно се опитват да ни затиснат в някой ъгъл за това, че имаме независима позиция; за това, че я отстояваме; за това, че назоваваме нещата с техните имена и не лицемерим. Но всичко има своите граници. В случая с Украйна

нашите западни партньори преминаха чертата

държаха се грубо, безотговорно и непрофесионално.
Те прекрасно знаеха, че и в Украйна, и в Крим живеят милиони руски хора. Доколко трябва да си загубил политически усет и чувство за мярка, за да не предвидиш всички последици от своите действия. Русия се оказа на предела, от който не можеше повече да отстъпи. Ако навиваш докрай пружината, някога тя със сила ще се развие.
Днес е необходимо прекратяване на истерията, отказ от риториката на Студената война и признаване на нещо очевидно: Русия е самостоятелен, активен участник в международния живот; тя, както и другите страни, има национални интереси, които трябва да бъдат отчитани и уважавани.
При това ние се отнасяме с благодарност към всички, които подходиха с разбиране към нашите стъпки в Крим; признателни сме към народа на Китай, чието ръководство разглеждаше и разглежда ситуацията около Украйна и Крим в цялата й историческа и политическа пълнота; ценим високо сдържаността и обективността на Индия.
Искам днес да се обърна и към народа на САЩ, към хората, които от времената на основаването на тази държава, от приемането на Декларацията за независимостта се гордеят, че за тях свободата е по-високо от всичко. Нима стремежът на жителите на Крим към свободния избор на своята съдба не е същата такава ценност? Разберете ни.
Вярвам, че ще ме разберат и европейците, и преди всичко немците. Ще напомня, че по време на политическите консултации за обединяването на ФРГ и ГДР на експертно, но много високо ниво, самата идея за обединение поддържаха представителите далеч не на всички страни, които са и бяха тогава съюзници на Германия. А нашата страна, напротив, еднозначно подкрепи искрения, неудържимия стремеж на немците към национално единство. Уверен съм, че вие не сте забравили това и разчитам гражданите на Германия по същия начин да подкрепят стремежа на руския свят, на историческата Русия, към възстановяване на единството.
Обръщам се и към народа на Украйна. Искрено искам вие да ни разберете: ние в никакъв случай не искаме да ви навредим, да оскърбим вашите национални чувства. Винаги сме уважавали териториалната цялост на украинската държава - за разлика впрочем от тези, които принесоха единството на Украйна в жертва на своите политически амбиции. Те се перчат с лозунги за велика Украйна, но именно те направиха всичко, за да разцепят страната. Днешното гражданско противопоставяне е изцяло на тяхната съвест. Искам да ме чуете, скъпи приятели.

Не вярвайте на тези, които ви плашат с Русия

които крещят, че след Крим ще последват други региони. Ние не искаме разделянето на Украйна, то на нас не ни е нужно. Що се отнася до Крим, той е бил и ще остане и руски, и украински, и кримско-татарски. Той ще бъде, както е бил в течение на векове, роден дом за представителите на всички живеещи там народи. Но той никогда няма да бъде бандеровски!
Крим е наше общо достояние и най-важен фактор за стабилността в региона. И тази стратегическа територия трябва да се намира под силен, устойчив суверенитет, който де факто днес може да бъде само руски. Иначе, скъпи приятели (обръщам се и към Украйна, и към Русия), ние с вас - и руснаци, и украинци, можем изобщо да загубим Крим, при това в недалечна историческа перспектива.
Ще напомня също, че в Киев вече прозвучаха заявки за скорошно встъпване на Украйна в НАТО. Какво би означавала тази перспектива за Крим и Севастопол? Би означавала, че в града на руската воинска слава би се появил натовски флот, че би възникнала заплаха за целия юг на Русия - не някаква въображаема, а съвършено конкретна. Всичко това би могло да се случи реално, ако не беше изборът на кримчаните. Благодаря им за това.
Впрочем ние не сме против сътрудничество с НАТО. Ние сме

против това военният алианс НАТО да се разпорежда зад нашия дувар, редом с нашия дом

или на нашите исторически територии.
Ще кажа направо, душата ни боли от всичко, което става сега в Украйна. И нашето безпокойство е разбираемо, защото ние не сме просто близки съседи, ние фактически сме - както много пъти съм казвал, един народ. Киев е майка на руските градове. Древната Рус е нашето общо начало, ние все едно няма да можем едни без други.
В Украйна живеят и ще живеят милиони руски хора, рускоезични граждани, и Русия винаги ще защитава техните интереси с политически, дипломатически, правови средства. Преди всичко обаче самата Украйна трябва да е заинтересована да бъдат гарантирани правата и интересите на тези хора. В това е залогът за стабилността на украинската държавност и за териториалната цялост на страната.
Ние искаме дружба с Украйна, искаме тя да е силна, суверенна, самодостатъчна държава.

За нас Украйна е един от водещите партньори

ние имаме множество съвместни проекти и въпреки всичко аз вярвам в техния успех. И главното: ние искаме на земята на Украйна да настъпят мир и съгласие и заедно с другите страни сме готови да оказваме всяческо съдействие и подкрепа за това.
Очевидно ние ще се сблъскаме с външно противодействие, но сме длъжни да решим за себе си готови ли сме последователно да отстояваме своите национални интереси, или вечно ще ги предаваме и ще отстъпваме неизвестно накъде. Някои западни политици вече ни заплашват не само със санкции, но и с перспективата за изостряне на вътрешните проблеми. Бих искал да знам какво имат предвид: действия на някаква пета колона от различни "национал-предатели", или разчитат, че ще могат да влошат социално-икономическото положение на Русия и така да предизвикат недоволството на хората? Ние разглеждаме подобни изявления като безотговорни и явно агресивни и ще реагираме на това по съответния начин. При това ние сами никога няма да се стремим към конфронтация с нашите партньори на Изток и на Запад, напротив - ще правим всичко необходимо, за да строим цивилизовани добросъседски отношения, както и трябва да бъде в съвременния свят.
На ход е политическото решение на самата Русия. Основавайки се на резултатите от референдума в Крим, опирайки се на волята на народа, внасям във Федералното събрание и моля да бъде разгледан конституционният закон за приемането в състава на Русия на два нови субекта на федерацията: Република Крим и град Севастопол. А също да бъде ратифициран подготвеният за подписване Договор за влизането на Република Крим и град Севастопол в Руската федерация. Не се съмнявам във вашата подкрепа!

 Превод Велиана Христова