Краят на смъртоносната империя

Миналата седмица в Япония бяха екзекутирани последните шестима осъдени на смърт членове на сектата "Аум Шинрикьо". Преди това, на 6 юли сутринта, бяха обесени водачът на сектата Шоко Асахара, чието истинско име е Чидзуо Мацумото, и други шестима нейни членове.
Асахара и другите 12 обвиняеми бяха осъдени на смърт за поредица от престъпления, в които бяха убити общо 27 души. Осъдените на смърт бяха признати за виновни за газовата атака в токийското метро през 1995 година, още един случай на използване на бойното отровно вещество зарин в град Матсумото (1994 г.), а също така за убийството на семейство от трима души, в това число бебе, през 1989 година.
Най-гръмкото от тези престъпления бе атентатът в токийското метро на 20 март 1995 година. Тогава членове на сектата "Аум Шинрикьо" пуснаха в метрото токсичния газ зарин. В резултат на това 13 души загинаха, а над 6000 бяха тежко обгазени. След атаката в токийското метро около 30 ръководители на организацията са арестувани. Тринадесет от тях, в това число и самият Шоко Асахара, са осъдени на смърт. Дълго време обаче присъдата не се изпълнява. Обясненията са прости - трима от лидерите на сектата успяват да се скрият, но полицията до последно се надява да успее да ги залови с помощта на вече арестуваните сектанти. Седемнадесет години по-късно те са хванати, а през 2015-а е произнесена и последната присъда на водачите на сектата.
През пролетта на миналата година осъдените са били разпределени в различни затвори, което означавало, че е започнала подготовката за изпълнението на присъдите.  Екзекуцията в Япония се извършва чрез обесване.
Шоко Асахара е изпратен в Токио, където е и екзекутиран. През последните години той страдал от деменция, от него така и не успяват да получат някакви ясни показания. Осъденият до последно отказвал срещи със семейството и адвокатите си.
Общо за различни нападения бяха осъдени почти 200 членове на сектата.
Сектата "Аум Шинрикьо" ("Учение за истината на Аум") е организирана от Шоко Асахара през 1987 година. Според различни данни числеността на членовете й варира между 30 000 и 50 000 души. Над 10 000 от тях са в Русия.

Кой е Шоко Асахара

Чидзуо Мацумото, който по-късно се прекръства на Шоко Асахара ("светеща светлина в долината на канабиса"), е роден в бедно семейство на производител на татами (сламени килимчета). По ирония на съдбата, семейството било толкова бедно, че не можело да си позволи въпросните килимчета и живеело в къща с пръстени подове.
Бедността не била единственото предизвикателство пред малкия Чидзуо. Белязан от раждането си с глаукома, той бил напълно сляп с лявото око и виждал само частично с дясното. Това обаче изобщо не му попречило да се прочуе в училище като хулиган, да бие съучениците си и да ги изнудва за пари. Всъщност именно парите остават най-големият идеал през целия му живот.
Мечтата му била да стане медик, той дори започнал самостоятелно да изучава фармакология и акупунктура. През 1981 г. е глобен 200 хил. йени (близо 900 долара) за нелегална търговия с нелицензирани медикаменти. По същото време Мацумото се увлича и от религията.
През 1987 г. Асахара заминава за Дарамсала, малко индийско градче сгушено в Южните Хималаи. Той пристигнал с голям антураж точно навреме, за да вземе участие в новогодишните празници и да получи лична благословия от Далай Лама. Благословията се изразявала в проста фотография с тибетския водач, но Асахара твърдял, че Далай Лама го бил избрал лично за изпълнител на божествената мисия да покаже на японците "истинските" учения на Буда.
Завръщайки се, подплатен от новото си просветление, Асахара написал първата си книга, озаглавена "Тайните на усъвършенстването на вашите духовни сили". А малко по-късно сменя името си и основава монашеския орден "Аум Шинрикьо". Пет години по-късно се обявява за Христос, агнец Божи и единствен просветен господар в Япония. Твърди, че краят на света - армагедон - е необходим за спасяването на човечеството.

Как действа сектата

Млади и стари, бедни и богати се присъединявали към култа. Сред тях имало и много деца избягали от къщи. Когато родителите им се свързвали със сектата, за да търсят децата си, те не получавали никакво съдействие и били предупреждавани да не се опитват да ги търсят повече. Много млади хора били обхванати от еуфорията около "Аум Шинрикьо". През 1990 г. 15% от последователите на сектата били около 20-годишни. Ако тези младежи търсели свобода, то илюзиите им скоро бивали разбити на пух и прах. Отклоненията от правилата се наказвали бързо и жестоко. Нарушителите се лишавали от храна и топлина, а по-сериозните провинения се възнаграждавали със заключване в малки стаички без храна и легло, в които денонощно се пускали записи с усилен до край звук от ученията на Асахара.
Правилата на последователите на Шоко Асахара били строги: членовете на сектата са били длъжни да предадат на "Аум Шинрикьо" цялото си имущество, безпрекословно да спазват дисциплината и да се подчиняват на инструкторите си. При колективните бдения били използвани психотропни средства, практикувана била и хипноза. Предателите и враговете на сектата били ликвидирани физически.
"Аум Шинрикьо" води обаче и активна бизнес дейност. Печалбата се получавала от центрове по йога, ресторанти, търговски и туристически фирми. Организацията притежавала и земи.

Руската връзка

"Аум Шинрикьо" активно вербувала свои привърженици в Русия. А сектантите преминавали бойна подготовка на военни полигони. Според някои данни, членовете на "ордена" се сдобивали в Русия с оръжие и химически вещества. През пролетта на 1992 г. Асахара сам пристигнал в Русия, срещал се с руски политици, в това число с членове на правителството, и дори чел лекции пред студенти във водещи вузове, пише РИА "Новости". Сектантите водели пропагандата си и чрез медиите: те били чести гости в предаванията на радио "маяк" и телевизия "2х2". Излъчвали се проповедите на Асахара, а също така музиката на сектата в изпълнение на руски музиканти в оркестър "Киран".
Последователите са вербувани в "монашеския орден" на стандартни условия: за да заемеш солидно положение, трябва да пожертваш сериозни суми или да се откажеш от цялото си имущество в ползва на сектата. През 1995 г. роднини на присъединили се към "Аум Шинрикьо" руснаци успяват да спечелят гръмко съдебно дело срещу организацията. Ищците предявяват заключение на Научноизследователския институт по психиатрия към Министерството на здравеопазването на Русия: 11 души от последователите на Асахара са били в полухипнотично състояние, страдали са от недоспиване и недояждане.
Според различни оценки руският филиал на сектата е наброявал от десет до 30 хиляди души. Руските последователи на "Аум Шинрикьо" обаче се оказали най-верни на "учителя" - Шоко Асахара. Въпреки че в страната сектата е забранена веднага след атаките със зарин в средата на 90-те години, привържениците й не се отказват от идеите си. През 2002 г. във Владивосток завършва съдебният процес срещу руски членове на сектата. Заплашвайки с атентати в Токио и Аомори, руските сектанти настоявали японското правителство да освободи Асахара. Година и половина те подготвяли пъклените си планове. Групата била организирана от московчанина Дмитрий Сигачов. Негови помощници били Борис Тупейко и Александър Шевченко. С помощта на финансови средства от японските си приятели тримата купили въоръжение и боеприпаси: автомат Калашников, четири пистолета ТТ, патрони, взривове. Всичко това било опаковано в две боксови круши и с помощта на стюард във влака заминало за Далечния изток. Междувременно руските сектанти смятали да стигнат до Япония с катер. Те планирали да сложат експлозиви на станции на метрото, в парк, търговски центрове, а също така в 15-етажен търговски център в град Аомори. И да поискат от правителството да освободи Асахара. Идеите са си идеи, но сектантите също трябва "да ядат" - те поискали и да им изплатят 10 милиона долара. След това терористите възнамерявали да заведат "учителя" в село Славянка в Приморието и да го скрият в предварително уредената конспиративна квартира.
Плановете на сектантите били провалени от силите за сигурност в Приморието. За разлика от японския обаче руският съд постъпва доста снисходително - Сигачов е осъден на 8 г. лишаване от свобода, Тупейко - на 6,5 г., Шевченко - на 4,5 г.

Ехото на сектантите

Въпреки изпълнените екзекуции на 13-те водача и другите близо 200 осъдени, въпреки забраната на сектата, култът е жив и днес. Официално "Аум Шинрикьо" призна за миналите престъпления на сектата и изплаща 2,8 милиона долара като компенсация за жертвите. Сега култът се нарича Алеф и членовете му са паднали от над 10 000 до 1650 души, които продължават да са обект на постоянно полицейско наблюдение. 650 от членовете на сектата живеят в комуни със семействата си. Смята се, че повече от половината от всички настоящи членове на сектата са се присъединили към нея след атаката в метрото. Култът продължава да държи доходоносния си бизнес с компютри и получава значителни дарения.
Фухимиро Джою, един от лидерите на "Аум", който не бил изправен пред съда, се представя за настоящия лидер на култа. Той казва, че организацията е претърпяла реформи и е изоставила всякакви методи на насилие в идеологията си.
Последователите на сектата в Русия изглежда също не се отказват от убежденията си. В края на март 2016 г. от Черна гора бяха екстрадирани близо 40 руснаци, пристигнали на събрание на "Аум Шинрикьо". Местните власти откриват, че в Подгорица и Даниловград се събират привърженици на сектата. Всички задържани чужденци са депортирани за нарушаване на визовия режим. Не се съобщава какво е станало с тях у дома.



Атаката в токийското метро е първият в историята атентат с химическо оръжие, извършен от секта