Краят на Пражката пролет

През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г., точно преди 50 години, войските на Варшавския договор влизат в Чехословакия. Армиите на Съветския съюз, България, Унгария, ГДР и Полша нахлуват на територията на ЧССР под предлога за "защита на завоеванията на социализма" в тази страна.
Това нахлуване стана известно като края на Пражката пролет.
Целта на военната операция е отстраняване от власт на чехословашките реформатори начело с Александър Дубчек, мечтаещи за "социализъм с човешко лице". Силите на Варшавския договор влизат в Чехословашката социалистическа република след неуспешни преговори да се предотврати по-нататъшното изпълнение на реформите от периода на политическа либерализация в страната, известни като Пражка пролет. Реформите са насърчавани от ръководителя на компартията Дубчек, който се стреми да засили правата на гражданите въпреки несъгласието на Съветския съюз.
България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет. Провежда се т.нар. операция "Дунав". Според официалните съветски власти войските са "повикани" от чехословашките комунисти, които са потърсили братска помощ против контрареволюцията.
"През 1968 г. най-вълнуващи се оказаха новините от Чехословакия - написа през юни същата година в "Ню Йорк таймс" известният съветски дисидент акад. Сахаров. - Изглежда, в Чехословакия става най-накрая това, за което мечтаеха толкова много хора в социалистическите страни: социалистическа демократизация (отмяна на цензурата, свобода на словото), оздравяване на икономическата и социалната система, ликвидиране на всевластието на органите за сигурност вътре в страната, като им се оставят само външнополитическите функции, безусловното и пълно разкриване на престъпленията и ужасите на сталинския период ("готвалдовския" в ЧССР). Дори на разстояние се усеща атмосферата на възбуда, надежда, ентусиазъм". Академик Сахаров не е могъл да знае за наближаващата катастрофа. За нея обаче е знаел лидерът на унгарските комунисти Янош Кадар. На 17 август той предупреждава Дубчек, че ситуацията е критична. Години по-късно секретните документи разкриват, че Кадар е опитвал да убеди другарите си от Варшавския договор, че в Чехословакия няма никаква контрареволюция. В отговор съветският лидер Брежнев заявил на "неблагонадеждния" Кадар: "Янош, ако дадеш поне една дивизия, ще получиш от нас всичко, което пожелаеш". Става въпрос за доставки на петрол, финансови инжекции и други ценни "подаръци". И същия ден Политбюро на ЦК на КПСС взима решение да се окаже военна помощ на здравите сили в Чехословакия.
В страната влизат над 300 хиляди войници и офицери и близо 7000 танкове, 33 от тях са български. Естествено, най-големият контингент е от СССР. Двестахилядната армия на Чехословакия (която по това време се смята за една от най-силните в Европа) остава в казармите по заповед на президента на републиката Людвик Свобода.
"На 21 август 1968 година - годината, която Организацията на обединените нации посвети на човешките права, а геофизиците обявиха за година на активното Слънце, в Съветския съюз предсрочно завършиха шестдесетте и започнаха никакви", написаха в книгата си "60-те. Светът на съветския човек" Пьотр Вайл и Александър Генис.
По време на военните действия загиват 108 и са ранени над 500 граждани на Чехословакия, предимно мирни жители, протестиращи срещу влизането на войските. Само през първия ден на нахлуването са убити или смъртоносно ранени 58 души, в това число седем жени и осемгодишно дете.
Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия.
Неочаквано лидерът на комунистите в Румъния Николае Чаушеску, остър противник на съветското влияние, застава в подкрепа на Дубчек, държи публична реч в Букурещ на самия ден на нахлуването, като осъжда съветската политика. Между другото Румъния е и единствената членка на Варшавския договор, която не изпраща свои войски в Чехословакия.
Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 души да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани професионалисти. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти. Но самото нахлуване на армиите от Варшавския договор Западът осъжда само вербално и доста вяло. Така безславно приключва Пражката пролет, тя обаче се връща 20 години по-късно, през късната есен на 1989 година, като Нежна революция. Но вече не като опит за реформиране на т.нар. "развит социализъм", а като пълното му отричане.

(По материали от чуждия печат)



Убити и ранени по улиците на Прага


"Никога повече със СССР!" - антисъветска демонстрация в Карлови Вари


Танкове срещу студентски барикади в Прага


Мемориал на мястото, където студентът Ян Палах се самозапали в знак на протест срещу окупацията на ЧССР