Краят на "германския рай" за чужденеца

"Давам 1000 евро награда, ако ми намерите квартира в този район на града"... Тази екстравагантна обява върху билборд в центъра на Мюнхен бе снимана и разпространена от немски медии. Поводът - липсата на стаи и жилища и стряскащото покачване на наемите. Средният наем там вече надхвърля хиляда евро на месец, а предлагане на практика няма. И така е не само в центъра, но и в други райони на Мюнхен, Франкфурт, Берлин. Положението става драматично, защото напливът на емигранти и мераклии да работят, учат и живеят в големите германски градове продължава с темпове, които не могат да компенсират все по-свиващия се пазар.
Експерти в социалната сфера вече

отчитат сериозни промени

в структурата на работната сила, особено за по-ниско платените професии, заемани досега традиционно от източногерманци и от хора от по-бедните немски провинции, дошли да търсят препитание и реализация в големите градове. Със своите заплати, които изкарват като помощен персонал в детските градини, като шофьори, чистачи, строителни работници, сервитьори, те вече не са в състояние да покриват високите цени на наетите от тях жилища и да се издържат. Новодошлите чужденци пък се превръщат в сериозна конкуренция, защото са готови да вършат тази работа при доста по-ниско заплащане, често пъти на ненормиран работен ден и без осигуровки.
Всичко това логично поражда напрежение в германското общество, което пък "избива" в растяща дискриминация към чужденците по отношение на работа и жилище. Някои кметства и общински власти дори стигат до отчаяни призиви към своите съграждани да пригаждат гаражи, тавани, мансарди и сервизни помещения в годни за обитаване стаички. Това обаче не решава проблема.
Българите са сред най-потърпевшите от тази влошаваща се жизнена среда в страната, смятана за локомотив на ЕС, която по инерция продължава да привлича като магнит все повече емигранти. За точен брой е трудно да се говори, но по данни на германската статистическа служба от началото на 2014 г., откакто ЕС отвори трудовия си пазар за българи и румънци, потокът от желаещи нашенци да работят в Германия се е увеличил с 80% в сравнение с предишни години.
Сънародничка, която от 30 години живее и работи в Мюнхен в агенция за наемане на работа, споделя във фейсбук, че

има негласно споразумение

между тези агенции да не наемат българи и румънци. Това е неписана заповед, казва тя, наредено ни беше да водим интервюта с тях, за да не ни обвиняват, че не спазваме законите, но в никакъв случай да не им предлагаме работни места. Такава практика впрочем се прилага и към други чужденци от по-бедни или рискови държави. Все по-чести са и случаите на засилваща се ксенофобия и насилие над емигрантите от страна на крайно десни групировки в големите германски градове.
 Все по-трудно става оцеляването и на чуждестранните студенти, избрали да учат и да се реализират в Германия. Причината отново идва от натиска на големия емигрантски поток и растящите цени на жилищните наеми. Ако допреди няколко години за получаване на стая в държавно общежитие се е чакало средно половин година в градове като Берлин, Франкфурт или Мюнхен, днес този период е над 12 месеца. А в случай, че имаш претенции за стая със самостоятелна баня и тоалетна, в район в близост до учебното заведение или други "екстри", ще трябва да се чака още по-дълго. Порочният кръг се завърта от факта, че все повече студенти са принудени да работят, докато учат, за да издържат финансово на увеличаващите им се разходи. Някои дори предпочитат само да работят, разбира се, отново става дума за неквалифициран, ниско заплатен труд. Така, сдобили се веднъж със заветния "покрив над главата си", те са склонни да отлагат по няколко изпита за по-нататък, което обаче не им отнема статута на студенти. По този начин стесняват все повече и повече възможностите на новозаписаните студенти за намиране на стаи в общежития или на други жилища, които са по джоба им.
Германия се оказва

все по-неблагосклонна

в това отношение и за студентите в по-горни курсове, на които им предстои дипломиране. Дори завършени специалисти усещат сгъстяващите се "черни облаци" пред перспективите им за реализация там, които преди време са изглеждали по-светли и реалистични. Наш четвъртокурсник в универститет във Франкфурт споделя, че вече е започнал работа като одитор към една престижна международна консултантска компания. И вижда отсега първата разлика, а тя е в заплащането - за такива като него от България - 1000-1200 евро месечна заплата, докато за германците възнаграждението е двойно. Ако има съкращения, чужденците ще са първите освободени, признава той. Такъв поне е масовият случай в практиката. Освен това сега горе-долу нещата изглеждат добре, но не ми се мисли какво ще стане, когато се дипломирам и трябва да напусна общежитието, казва той. Наемите навън са драконовски, свободни стаи и апартаменти в центъра и нормалните квартали няма. Ако обаче перспективата е да наемеш нещо в краен квартал или в гетата с чужденци, по-добре е да не го правиш, съветва той. Да се живее там е не само опасно, но и някак си не върви да работиш в банка в центъра и да обитаваш евтино жилище в беден район. Подобно "нивелиране" те прави ничий, системата просто няма да те приеме и интегрира. Транспортните разходи също са сериозно перо във всеки бюджет, а да не говорим, че започвайки работа,

40% от дохода ти отива за данъци

и различни видове осигуровки. Така, ако се претеглят плюсовете и минусите, като че ли връщането в родината е по-добрият избор, смята той.
Независимо от тези парадокси обаче тук, в България, продължаваме по инерция да хвалим "обетования рай". Но човек има право на своите самозаблуди. И като че ли наистина трябва да опита, да отиде и да усети атмосферата, за да се "приземи", че невинаги това, което чете, слуша и си фантазира, е възможно да се случи наистина. Защото ако за успелите наши сънародници преди време шансовете са били по-големи, днес те стават все по-нищожни. Самата система усеща тези трусове и ако властите в Германия не предприемат сериозни промени и реформи, този балон скоро ще се спука и ще разруши имиджа на "подреденото общество".