Краят на един спектакъл

Христина Христова
 

Пред очите на цялата държава се разиграва цинично, некадърно представление. Изпаднали в несвяст, политическите актьори зарязаха рафинираните си опорни точки за „стабилност“, разкъсаха дрехите на „коректната“ си визия и забравили всякакво благоприличие, излязоха голи пред телевизионните камери, принуждавайки ни да гледаме на живо грозно политическо порно. Светлините на прожекторите осветиха мръсните чаршафи на любовното им ложе, а в зрителя, платил скъпо и прескъпо билета си да бъде публика на поредния спектакъл, гледката предизвика

за пореден път погнуса и отвращение

Шепата самозванци, нарекли себе си гръмко „реформатори“, разиграха за пореден път цялата държава на малкия си пръст. От свалянето на кабинета "Орешарски" до днес пърформънсът им дефилира през де-що имаше институции, и тъй като в парламентарните банки и в министерските кресла им стана досадно и скучно, този път решиха да спретнат зрелищен флашмоб във върховното съдилище, та дори личният им президент се включи в аплаузите. Скорострелно масовката на артистичното малцинство излезе отново на жълтите павета, изпаднала в двугодишна абститенция за сваляне на правителства. И удобно забрави, че именно актьорите в главните роли сглобиха нескопосано своя „умен“ и „красив“ Франкенщайн, за да бъдат част от същото това правителство.
Реформаторският блок не просто преяде с власт. Той препи и изпадна в безсъзнание. Неадекватните и абсурдни действия на този политически субект говорят не просто за пълното му откъсване от реалността, но и за шокираща липса на елементарна отговорност пред съдбата на нацията, която на свой ред издава едва доловими признаци на живот сред руините и останките от някогашната държавност.
В нашата бедна и омаломощена България, докарана за четвърт век до безпрецедентна национална катастрофа без да е водила война, един безсрамен политически елит продължава разгулната си вакханалия, за да граби още и още. И явно има много за грабене, колкото и това да изглежда невероятно за мизерстващото население.
Изводът от разиграващия се властови цирк е повече от тревожен.
Политическата каста в България е убедена, че може да разиграва безнаказано коня си както и където пожелае. Обществото е изтощено, изцедено и лишено от автоимунна защита и съпротива. То е като кит, самоубиващ се на брега, и сякаш е изпаднало в безнадеждното осъзнаване, че е изгубило битката си с океана.

Властта е наясно с това

и няма никакви опасения, че недоволството може да бъде изпуснато от контрол. Рестрикциите продължават с пълна пара, докато междувременно представителите на височайшия един процент вече дори не крият поне от кумова срама ожесточената битка за кокала помежду си. Тази битка се разиграва публично и без никакъв свян, а телевизионните студия са декорираната сцена на пошлото риалити шоу.
Всичко това се случва на фона на взривоопасна геополитическа обстановка, която сякаш по чудо до този момент ни заобикаля. Светът влиза в нова война и вече дори снишаването не може да бъде изход. Идва времето, в което България няма да има къде да се скрие.
На властта обаче хич не й пука. Тя е обсебена единствено от зловещата битка за кокала и от собственото си поединично оцеляване.
Най-обезпокоителното е, че няма алтернатива. И това го знаем всички – власт и общество.

Ето тази е най-тревожната истина

Това е проблемът, за който не говорим. Оставяме го по силата на някаква пагубна инерция в тъмния ъгъл на съзнанието си и не се осмеляваме да го осветим. Насочваме цялата си остатъчна съпротива към отразяване на безумието, случващо се на сцената. И неволно ставаме част от спектакъла на статуквото.
И всъщност тази е целта.
Няма ли край всичко това?!
Единственият изход е инстинктът ни за самосъхранение да проработи. А той ще проработи тогава, когато вече няма накъде и когато бъде достигната критичната точка на търпимост.
Междувременно се оказа, че българинът може да търпи много. Твърде много. Той не трепва дори когато смъртта го гледа в очите. И вярва до последно, че може да я надхитри.
Дали ще успее да го направи отново, ще научим скоро. Защото това, което отгледахме в пасивността си, ще излезе от пепелта на историята и времето до този миг е неизбежно кратко. Дали сме охранявали в пепелищата Феникс или сме изхранвали чудовището на Франкенщайн – това ни предстои да узнаем на финала на днешния спектакъл.

Memoria de futuro