20 Октомври 2019неделя16:18 ч.

Актуално

Край Ла Манша шум се вдигна

Европейският съюз трябва да промени коренно своята концепция за себе си и за участието си в световните процеси

/ брой: 144

автор:Велко Вълканов

visibility 2015

Край Ла Манша се вдигна наистина невероятен шум. Шумът е естествен - от обединената европейска тъкан се откъсна голямо парче живо месо. Процесът е без съмнение болезнен - както за ония, които се намират отвъд Ла Манша, така и за ония, който се намират отсам Ла Манша. Английската лира се обезцени само броени секунди след обявяване на резултатите от референдума. Сериозни последици се очакват и в редица други икономически направления. Ще пострадат по един или друг начин и различни слоеве от съставляващите европейската общност народи.
Но каквито и да са последиците, няма съмнение, че богатите ще продължат да са, общо взето, пак богати, а бедните - все така пак бедни. Особени структурни промени вътре в ЕС не могат да се очакват. Преди бяхме управлявани от тройката Великобритания, Германия, Париж, сега ще бъдем управлявани от двойката Франция-Германия. Ще бъдем управлявани, боя се, от все същия зъл дух на ненаситната човешка алчност.
Не виждам какви могат да бъдат особените последици за България. Билетът за градския транспорт в София ще остане 160 стотинки, пенсиите ще се задържат някъде около 300 лв., учителите ще хранят сладката надежда да получат 10-процентово увеличение на заплатите, битовата престъпност по села и малки градове ще продължава да измъчва и без това достатъчно измъчените наши съграждани, блюстителите на обществената съвест с усилено усърдие ще дебнат да не би да някой да се поклони пред гроба на загинали антифашисти, малоумни наши министри ще продължат да се опитват да ни превърнат в черноморски вал срещу Русия и пр., и пр.

И песента ще бъда стара, и гласът ще остане същият

Във всички случаи нашата страна ще остане вярна на ЕС. Съвършено невъзможно е България да се окаже повлечена от "ефекта на доминото". Всички други могат да поискат да напуснат ЕС, България - не! Няма как нашите управленци да се откажат от възможността през ден, през два да отскачат до Брюксел, за да разменят звучни целувки с първите мъже и жени на общността и да подпишат между другото и някоя сделка за милиони евро, от които немалка част ще бъде прехвърлена в тяхна банкова сметка. В очакваните размествания няма да предявим никакви претенции. Няма да поискаме да заемем мястото на Великобритания в управлението на общността. Ще проявим една от най-големите човешки добродетели - скромността. Ще си знаем мястото. Съзнаваме какво сме ние, какво е Западът. Не друг, а човекът от Запада е написал Винету, а ние, българите, просто имаме благородната привилегия да четем това забележително творение - е, не всички, но поне по-образованите от нас... 
Няма да кажа, че злорадствам от излизането на Великобритания от Европейския съюз, но пък се досещате, че и не страдам особено. Ще си призная, рискувайки да си навлека свещения гняв на Соломон Паси, че не изпитвам никаква симпатия към Европейския съюз. Това не е братски съюз на равноправни народи, които биха искали с общи усилия да постигнат мир и благоденствие - за себе си и за останалия свят. Това е, общо взето, един  

дълбоко непочтен консорциум

в който по-богатите държави привличат по-бедните държави, за да решат чрез тях своите собствени проблеми. Бедните държави трябва да попълват зейналите тук и там в общността по-големи или по-малки фуги. Освен това те трябва срещу някое пукнато евро да изпълняват и функциите на нощни пазачи и крайгранична охрана. Те предлагат и най-евтиното пушечно месо, при което за него плащат не други, а самите те.
Престъпната природа на ЕС ще се разкрие още като надникнем зад нея. Там ще открием едно от най-грозните чудовища, които съвременният свят познава - чудовището НАТО. Неизбежен е изводът - Европейският съюз е това, което е НАТО. Оттук нататък могат да бъда направени всички неприятни заключения за обединението, наречено Европейски съюз.
Чрез НАТО Европейският съюз участва в няколко престъпни войни срещу независими държави - членки на ООН. На 24 март 1999 г. 11 държави-членки на НАТО, респ. членки на ЕС, в пълно нарушение на международното право предприеха подло нападение срещу Съюзна република Югославия. Избиха хиляди мирни граждани, унищожиха имущество за милиарди долари, разчлениха държавата, внесоха дълбоко вражда между нейните народи, живели довчера братски.
На 20 март 2003 г. САЩ и Великобритания, подкрепени от Испания, Полша, Дания и Австралия, т.е. държави от ЕС и НАТО, атакуваха Ирак под претекст, че притежавал оръжия за масово унищожение и подкрепял световния тероризъм. Разбира се, не бе открито никакво оръжие за масово унищожение, но масово унищожение все пак има - загинаха стотици хиляди иракски граждани, разрушено бе неоценимо историческо наследство, започна разпадането на държавата, възникна зловещото терористично образувание ИДИЛ.

Злодеянията продължиха

На 19 март 2011 г. няколко държави от НАТО и Европейския съюз - САЩ, Канада, Англия, Франция и Италия, предприеха унищожителна война срещу Либия - най-социалната държава в Северна Африка. Войната бе не, разбира се, заради правата на човека, а заради либийския петрол, който трябваше да се постави под контрола на НАТО. С 46,6 милиарда барела доказани резерви от нефт Либия бе най-голямата нефтена икономика на африканския континент (следвана от Нигерия и Алжир). В името на светия петрол бяха избити хиляди либийски граждани, пламнаха междуплеменни войни, държава се разпадна - това са някои от преките последици от хуманитарната намеса на НАТО и ЕС в Либия.  
Би могло следователно да се каже, че Европейският съюз, благодарение на носеното в утробата му злокачествено образувание НАТО, е причинил на своите народи и на света далеч повече бедствия, отколкото щастливи събития. НАТО е престъпна организация, която непрекъснато застрашава световния мир. С НАТО Европейският съюз е и ще остане една опасна за европейските народи (пък и не само за тях) заблуда.
Европейският съюз трябва, както разбираме,  да промени коренно своята концепция за себе си и за своето участие в световните процеси. Първата задача е ЕС да се освободи от НАТО, което означава

да се освободи преди всичко от опеката на САЩ

Ако е европейска общност, ЕС трябва да е общност единствено и само на народите от Европа. Една европейска общност в никакъв случай не може да си позволи да враждува с най-голямата европейска държава - Русия. В Русия ЕС трябва да види естествена гаранция за своята независима вътрешна и външна политика. Необходими са, разбира се, вътрешноорганизационни промени, които да освободят развитието на общността от сковаващия я бюрократичен режим. Не чиновниците, а народите в ЕС трябва да решават всички основни въпроси на своето бъдещо развитие. Общността трябва да положи усилия и да се издигне и до равнището на една социална общност, в която грижата за всички да не отминава грижата за отделния. Отделните съставляват общността.
Европейският съюз е тежко, но не и безнадеждно болен. Необходима е обаче здрава хирургическа ръка, която да изчисти безкомпромисно многобройните злокачествени образувания по него.

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1848

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 592

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 432

/ брой: 200

Протести в Германия

автор:Дума

visibility 253

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2475

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ