Кръводарителски дефицит

Кръводарителите са двойно по-малко от необходимото, за да бъде спасен животът на всеки, който се нуждае от кръв . А те - болните, стават все повече и повече. И сякаш са единственото, което е в повече у нас. Ето например, изпоразболели се, без да се интересуват от лимитите на здравната каса и от делегираните бюджети на болниците. Изпоразболели се и през февруари, и март, когато нямало епидемия (е, тогавашното здравно министерство твърдеше друго, но както и да е!), че на всичкото отгоре и постъпили в болница и похарчили повече от предвидените за болнично лечение пари. 
...Та да си кажем за недостига на кръводарители и кръводаряването. То наистина си е доброволно и безвъзмездно, но човек се надява на някаква компенсация - да знае чий живот е спасил или поне един ден след акта на кръводаряване да си почине и възстанови силите си. Но човек и това може да преживее. Ала колцина са си давали сметка кога намаляват българските кръводарители? Ами просто е - когато държавата влезе в криза. Гладният човек, човекът без работа, разпнатият между касите за плащане на парното, тока и водата и касите на аптеките едва ли му е до милосърдие. Защото кръводаряването всъщност е милосърдие. А то е малка част от ценностната система на човека. И на нацията. Но когато и човекът, и нацията не живеят в сигурност и поне прилична стабилност, и ценностната им система би могла да не е съвсем систематизирана.