Крали Марко и Муса Кеседжия

Георги Коновски

На вратата се почука и влезе секратарката.
- Кралевич, търси те делегация...
Крали Марко кимна да ги пуска, седна зад бюрото и затвори тефтера. Влязоха неколцина опърпани селяни и се бухнаха на колене на килима:
- Ти баща, ти майка... Спаси ни, Марко Кралевити... Пак тоя Муса Кеседжия дойде... Пак граби... Пак бие... Пак откара хубавите моми в робство! 
- Ами – ще взема мерки, ама да си видя програмата – що разбойници трябва да гоня... Докато прелетя до другия край на България, Шарколията изпогуби подковите си...
Дрънна с камбанката, момата надникна.
- Дай да видим органайзера!
Отвори му тя дебелата, подвързана с телешка кожа книга, и юнакът се зачете:
- Утре трябва Дете Дукатинче да преследвам, вдругиден Сюлейман Кръвопиеца, сряда е за Кешиш Първан... Значи, в петък имам два часа по обяд, тъкмо ще ходя с Хюснито да се коля – ще мина и през ваше село...
Селяците пак се бухнаха напреде му:
- Ооооо, славни юнако... Песни ще ти пеем, легенди ще разказваме, паметник ще вдигнем...
Крали Марко се позасмя:
- Бе, хора, не си давайте толкова зор! Работата ми е такава – българския народ да пазя, злодеите да наказвам... Пък за платата вие си знаете –  най-напред при секретарката, после в касата и с документите при главния побирчия.
- Ох, бедни сме... – въздъхнаха в хор селяците.
- Знам, знам... Затова и отбивка ви правя от 5%. Тъкмо има промоция на юначеството другата седмица – и за вас ще важи. ДДС-то да не забравите, режийни за мен, коня и самодивата...
Пъшкайки и охкайки, молителите излязоха. В движение вадеха някакви парцалчета, ровеха, събираха паричките.
Крали Марко седна, сипна си чаша мляко – по време на работа не пиеше, с пари борави, това да не ти е сабя да размахваш.. Чу се похлопване на задната вратичка, прикрита зад шкафа. Надникна черна глава, а след нея целият човек влезе.
- О, Муса! Здрасти! Къде ходиш, какво правиш? Една одринска бяла ракия?
Кеседжията гаврътна чашката, па рече:
- Гледам – ония са идвали пак...
Марко кимна. Нямаше нужда да обсъждат, знаеха си спатиите, познаваха правилата на бизнеса.
- Кога да те чакам?
- В петъка ще мина. И нали си знаеш? Друм – да те няма... Но преди това – малко саби ще початкаме, със стрели ще се замеряме...
Мусата се понамръщи:
- Ама внимавай, ей! Миналия път така ме халоса...
- Бизнес – нищо лично! – смутено вдигна рамене юнакът. – Увличам се понякога, пък нали и истинско да е...
После се сети:
- Муса, ти си минал и през Тръненик, Колибите, Малка мътна бара... Така нещо... А?
Мусата тръсна мустаци, извади от пояса една кесия. Но Марко го спря с ръка.
- Чакай! Това е по друга линия. Иди при секретарката – да го заведе като дарение. И не в пари – да го пише зоб за Шарколия, щото нещо взеха да мърморят данъчните!
- Че дай им адресите – настръхнаха чак веждите на арапина.
- И това ще стане, но най-напред наредба срещу злословниците да напиша, пък после и мерки ще вземем, че с тая слободия на приказките скоро и свобода от нас ще поискат!
И юнакът български ядно дръпна мустаците си, пък извади павурчето и наля две ракии.
Че то ако човек спазва винаги правилата – не в приказките, във вицовете няма да остане.