03 Декември 2020четвъртък03:30 ч.

Мнение

Крачка назад или напред

Никой частен интерес не бива да стои по-високо от националните интереси

/ брой: 83

автор:Велко Вълканов

visibility 2298

Частният интерес проявява изключителна активност. Той търси всички възможности да се осъществи в цялата своя пълнота. За да успее, понякога е готов да пренебрегне закона и морала, а много често - и висши държавни интереси. Ако наруши закона, извършвайки престъпление, субектът на частния интерес ще бъде подложен на съответно наказателно преследване. Но ако наруши висши държавни интереси (дори от най-висок порядък), без формално да нарушава наказателните разпоредби, той ще се радва, общо взето, на достатъчно широка свобода за действие.
Би ли трябвало обаче частният интерес, следвайки своя път, да пресича безотговорно пътя на всеки възможен държавен интерес? Не би ли трябвало, когато определена сделка между частни лица застрашава висши обществени интереси,

държавата да предприеме мерки

в тяхна защита? Отговорът по мое мнение трябва да бъде категорично положителен. Защитата е толкова по-наложителна, когато общественият интерес е придобил характеристиката на национален интерес, свързан например с националната ни сигурност. Това трябва да е аксиома: никой частен интерес не бива да стои по-високо от националните интереси.
Нашето законодателство прояви в недалечното минало сериозен интерес към така очертания проблем. В приетия през 1952 г. Граждански процесуален кодекс, Глава V - Участие на прокурора, първата разпоредба (чл.27) гласи: "Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закона, както и когато намери, че това се налага за зашита на държавен или обществен интерес.
Освен това прокурорът дава заключение по гражданските дела в случаите, предвидени в закона, и когато той намери това за необходимо."
Като страна в производството прокурорът се ползва от всички процесуални възможности, предоставени на останалите страни в започналото производство (чл.29, ал.1).
Освен това "Прокурорът може да обжалва всеки, подлежащ на обжалване, съдебен акт, макар да не участва в производството. Срокът за обжалване започва да тече от постановяване на съдебния акт." (чл.30)
Но прокурорът, от друга страна, няма правото на действия, които представляват разпореждане с предмета на делото (чл.29, ал.2).
Разпоредбите от Глава V - Участие на прокурора, запазиха своето действие през годините на социализма. Трудно е да се отрече техният полезен смисъл. Частният интерес, макар в ония години да бе поставен в предварително определени параметри, притежаваше все пак значителни възможности, които налагаха прокуратурата да поддържа определен интерес към него. Прокуратурата беше твърде престижно учреждение, сериозно респектиращо всички, помислили да заобиколят

закона, морала или обществения интерес

Но през 1997 г. правителството на Иван Костов внесе законопроект, с който извърши  съществени промени в ГПК, респективно в чл.27 и другите текстове от Глава V - Участие на прокурора. Бе ликвидирана преди всичко възможността прокуратурата да се включва в образуваните гражданскоправни производства, за да защити държавния или обществения интерес. Държавата, с други думи, се отдръпна от възможността да брани своите собствени интереси, дори и когато те биват явно застрашени от некоректното развитие на определени частноправни сделки. Държавата измени на себе си, като по този начини измени на всички, които тя представляваше.
Ако навлезем в конкретиката на времето около 1997 г., ще установим, че развихрилата се приватизация в огромния брой случаи бе несъвместима с обществените интереси и следователно категорично изискваше намесата на прокуратурата. Но силно заинтересовани лица прогониха прокуратурата от тази изключително важна за държавните интереси област. Пряко участващите в приватизацията субекти искаха тя да се извършва

на тъмно, далеч от неприятни чужди погледи

Срещу извършеното изменение на чл.27 възразиха още тогава редица наши юристи (самият аз написах статия против това изменение). Особено остро реагира срещу извършената промяна бившият главен прокурор Никола Филчев. При всичките си недостатъци Филчев запази необходимия верен поглед върху възникналата ситуация. В интервю пред Би Ти Ви преди дни Филчев изрично заяви: "Именно Костов, когато дойде на власт, промени законите и отне правото на прокуратурата да иска разваляне на сделките, които са неизгодни за държавата. Става въпрос за над 1000 обекта и държавни предприятия, които бяха разграбени и разсипани с хайдушката приватизация. Това, което Костов направи, е чрез промени в закона да отмени възможността на прокуратурата да развали неизгодните за държавата сделки. По този начин той отмени възможността на прокуратурата да служи на държавата." Един от най-скандалните случаи по онова време беше с приватизацията на авиокомпания "Балкан". Как Иван Костов ще позволи на някаква прокуратура да наблюдава извършваните от него приватизационни сделки?
Днес сме свидетели отново на такива частноправни сделки, които изискват

категоричната намеса на държавата

за да се защитят национални интереси от най-висш порядък. Наложителна става съответна законодателна намеса, която да позволи на държавата да прояви интерес към определена категория частноправни сделки.
Юридически въпросът е достатъчно сложен. Недобре решен, той може да създаде сериозни затруднения за частноправния граждански оборот, в какъвто смисъл се изказа и главният прокурор Сотир Цацаров. При изключително активния гражданскоправен оборот, наблюдаван днес, прокуратурата може да се окаже непосилно натоварена (просто задръстена). Но все пак решение има.
Решението може да се търси в две основни направления: а) когато сделката застрашава национални интереси, право за намеса в развитието на съответната частноправна сделка да има прокуратурата; б) във всички останали  случаи право на намеса в защита на обществените интереси трябва да имат съответните държавни институции - министерства и пр. Не искам да вярвам, че г-н Цацаров ще откаже да се пребори с ония тъмни стопански субекти, които, ползвайки свободата на пазарната икономика, са готови да посегнат на висши национални (стратегически) интереси. Той е длъжен да приеме предизвикателството им и да ги постави на мястото им.
Идеята не бива да се изоставя, само защото съществува рискът тя да бъде изопачена. Една правилна идея трябва да може да получи и необходимото правилно решение. Нека припомня, че подобни законодателни решения откриваме във Франция, Белгия, Италия, Испания, някои от швейцарските кантони, Литва, Беларус. Не виждам причини да не сме между тях.
 

68% от бизнеса не одобряват антикризисните мерки

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Сред първенците сме по дял на харчовете за храна

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 231

ГЕРБ с лобистки поправки в енергетиката

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 231

Карантината в Германия ще продължи до 10 януари

автор:Дума

visibility 84

Великобритания одобри ваксината на "Пфайзер" и "Бионтек"

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 231

Скопие: Обсъждаме "пътна карта" със София

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 231

Байдън ще действа внимателно с Китай и Иран

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 231

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 185

/ брой: 231

Иван Таков: Парите за чистота растат, София остава мръсна

автор:Деси Велева

visibility 146

/ брой: 231

Неглижирането на учените вреди на образованието и науката

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Датата

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ