Който се ражда беден, ще си умре глупав

Миналата седмица се появиха два доклада за бедността - на НСИ и на Евростат, които имат отношение към социалното положение на децата у нас. Докладите сами по себе си са отчайващи, но още по-отчайващи са, ако ги обвържем с новоприетия училищен закон, който има пряко отношение към българчетата и тяхното бъдеще. В нашата страна по принцип статистиките живеят отделно и много рядко някой се сеща да съобрази действията си с това, което те казват. Охкаме медийно около няколко стряскащи числа и - толкоз. В образованието тази тенденция я наблюдаваме от години. От 2008 г. правим държавни матури и всеки път МОН представя резултатите като страничен наблюдател с едни и същи изводи, но адекватни обмислени промени и системни мерки не предприема. Няколко последователни международни изследвания PISA за грамотността на учениците недвусмислено показват, че българските деца

знаят все по-малко и все повече изостават

спрямо връстниците си. След всеки тур на PISA у нас се приемат на хартия я стратегия, я програма, я план. Като например Стратегия за намаляване на неграмотността - едно обилие от административна загриженост, празна откъм конкретика. Към стратегията си има и план - и ето вчера например МОН взе да го изпълнява, направи т.нар. външно оценяване за четивна грамотност в V клас. Е, и? До края на ноември пак ще ни представят познатите резултати - еди-какъв си процент не могат да четат, еди-къде си са най-зле. Безсмислица. А целият проблем е в това, че причините за влошаващата се ситуация ни ги посочват международните анализатори, не нашите. Защото явно е много нежелателно пред поредната управляваща партия да посочат, че учениците у нас знаят все по-малко по една главна причина - поради стремглаво растящата бедност и още по-стремглаво растящата зависимост на знанията от имуществения ценз на семействата и от неравните финансови и кадрови възможности на големи и малки училища, на големи и малки селища.
А всъщност няма нужда това да ни го казват световните експерти, защото преди тях ни го казва статистиката. Но понеже властта никога не чува ни тях, ни нея, затова и законите ни

не са съобразени с реалността

и вместо да решават очевадните проблеми, ги задълбочават. Новият училищен закон е блестящ пример за неадекватност спрямо реалностите и истинските проблеми в средното училище.
Много са законовите текстове, които илюстрират тази неадекватност, но някои са особено показателни. Първият е намаляването на основното образование с една година. Най-късно от средата на 2017 г. то ще е до VІІ клас, вместо до VІІІ, както е досега. И какво виждаме, ако обвържем това със статистиката? Според данните на НСИ през учебната 2014/2015 г. учениците от V до VІІІ клас са били 212 737, а в гимназията са 131 451. Тази разлика от около 82 000 ученици се движи равномерно в годините, което означава, че приблизително толкова деца всяка година учат само до VІІІ клас и не продължават нататък. Единственият резултат от това, че основното образование се свива, ще е, че тези 82 000, които отпадат досега след прогимназията, ще ходят на училище една година по-малко. Е,

къде е борбата с неграмотността?

Прави се обратното на необходимостта да се задържат децата по-дълго в училище. При това - без дори да споменаваме другия проблем, че това свиване в малките селища ще доведе до ново намаляване на средствата на училищата, до превръщането им в начални или до закриването им. Което пък ще остави нови групи деца без образование, понеже е пълна илюзия, че и без това тези изнемогващи сега малки училища могат да удължат курса си на обучение до Х клас и да се превърнат в т.нар. обединени училища. И при тази реалност законът им налага да си правят сами учебните планове, да избират предмети след VІІ клас и да се мерят еднакво с училищата в големите градове, където материалните и кадровите възможности са несравними. За адекватност тук изобщо не може да става и дума. 
Ако се върнем към данните за бедността от миналата седмица, стигаме до други две недомислия в закона - държавното финансиране за частните училища с част от парите, които досега се дават на публичните, и разрешаването на всички желаещи да се обучават в т.нар. свободна форма на образование. Която е не просто "домашно образование", а може да е и обучаване чрез частни структури, вкл. чрез НПО, с единственото задължение в края на всяка учебна година детето да се явява в някое училище на изпити по предметите. Така, както е разписан законът, нищо не пречи всяка година то да се явява в различно училище или пък да изучава каквото си иска примерно в секта или в друга религиозна структура наред със задължителните дисциплини.
Но по принцип, за да учи детето в частно училище или вкъщи с учители, наети от родителите, трябва тези родители да разполагат с немалки средства. Хайде

да се допитаме до статистиката

за кого е приложимо това. Според Евростат в България в риск от бедност живеят 40,1% от населението (2,9 млн. души). Това е почти двойно по-високо ниво от средното за ЕС, което е 24,4%. Единствено Румъния е сравнима с нас с нейните 40,2% население в риск от бедност, останалите страни са съществено по-добре. При това прагът на бедност за страната ни е изчислен на 680 лв. месечно за семейство с две деца до 14 г. Т.е. като изключим несемейните, пак остават стотици хиляди български семейства, които разполагат с 680 лв. месечно и по-малко. А по показателя "население в мизерия" (тежки материални лишения) България бие всички рекорди - в това положение са 33,1% от българите при средно 8,9% за ЕС (дори Румъния тук е с показател 26,3%).      
Още по-страшно става, като погледнем данните на НСИ, отнасящи се само за децата. Малчуганите до 17 г., изложени на риск от бедност, през 2014 г. са се увеличили с цели 3,3% спрямо 2013 г. и са 31,7% от всички деца на тази възраст. През 2014 г. относителният дял на децата в материални лишения е 58.4% (!), а за 13,8% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради липса на средства. Над половината от малчуганите - 52,8%, не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица годишно, редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и пр. 50% от тях не могат да си купят дрехи за игра навън. Освен това всеки две от пет деца не разполагат с подходящо място за учене или писане на домашни, не ядат месо, пиле или риба поне веднъж дневно, не купуват книги. 72% от малките, чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. При висшистите процентът е 3,2 и това са деца на т.нар. работещи бедни.
Та,

за кого е писан законът?

За тези над 40 на сто от българите в страната, които живеят в бедност, или за онези над 33 на сто, които са в мизерия? Може би 58,4 на сто от децата до 17 г., които живеят в материални лишения, ще предпочетат частни училища, домашни учители или училища в друго селище, а всеки път при преместване - купуване на нови учебници от стотиците, които ще се произвеждат без ограничения? Естествено, че не. Резултатът от прехваления нов закон ще са цели нови групи отпадащи ученици в задължителна училищна възраст.  
И без всичко това данните за отпадащите ученици до момента са убийствени. Малко е да се каже, че през учебната 2013/2014 г. според НСИ от училище са отпаднали 17 794 деца и от тях близо 6000 са спрели да учат "по семейни причини", сиреч основно поради бедност. Други малко над 6000 са заминали в чужбина, явно с родителите си. Реалността е по-тежка обаче, когато погледнем какво се е случило за пет години от учебната 2009/2010 г. За това време от І до ІV клас са отпаднали 27 888 деца, а от V до VІІІ клас - 28 520. Половината да са емигрирали с родителите си, излиза, че за пет години почти 14 000 българчета са останали напълно неграмотни без начално образование, а други над 14 000 са без основно образование, т.е. - с начално. Това е - 28 000 неграмотни малки българи за пет години. Приблизително толкова са и емигриралите в чужбина деца. А за 10 колко ще са? За 20? Не е тайна, че оставащите без образование са предимно циганчета. Не се забелязват каквито и да било реални мерки за тези деца - нито в закона, нито в стратегията срещу неграмотността.
Законът казва, че и най-слабите ученици няма да повтарят класа до края на отделенията и няма да им се пишат оценки. Според НСИ през 2014/2015 г. второгодниците до ІV клас са 8075. Та тези хиляди деца вече няма да повтарят класа, а с тях щяло да се работи в извънучебно време, казва законът. Само че не са предвидени допълнителни учители за целта, а и няма откъде да се вземат. Образователният синдикат към "Подкрепа" вече посочи, че за предвидените в закона извънкласни занимания ще са нужни 20% повече учители, понеже педагозите и в момента са претоварени със задължения и няма как да поемат още. А и това, че няма да се пишат оценки, е вредно, понеже според всички учебници по педагогика оценката е стимул да станеш по-добър в учението, не е наказание. Всяко дете обича да го похвалят, че има напредък. Така че законът нищо не решава, а създава нови тежки проблеми. 
Пропасти са зейнали в България и в българското образование. Законът на ГЕРБ, приет в НС, дори не ги забелязва. И задълбочава неравенството. Той е извън реалното време и извън българското пространство.