Коя е основната задача пред БСП?

Пламен Станкулов
 

В последните дни чета, че пред БСП има две основни задачи - организационното укрепване на партията ни като цяло и укрепването на структурите в малките населени места. С първата част съм съгласен и напълно я подкрепям. Крайно необходимо беше да се "преброим", да установим къде и как сме структурирани и да изхвърлим дългогодишната вредна практика на "кухите организации" в партията ни. Не е необходимо да се връщаме много назад, за да се уверим, че някои при попълването на статистическите бланки умишлено увеличаваха броя на членовете, но не само за да се покажат пред ръководните органи, но най-вече да си осигурят необходимия брой "лично верни делегати" за конференцията, за да се изберат определените от "местния феодал" членове на общинския съвет. А честните, принципните, критичните и мислещите социалисти се отстраняваха "уставно". Такава според мен беше десетгодишната практика във Видинската партийна организация. Лошото е, че тази практика намери място и при избора на членове на НС на БСП.
Много е важно това организационно укрепване да е в съответствие с уставните норми, да не позволи

възпроизвеждането на "новите верни хора"

и да не се допуснат лични и други задкулисни интереси. Ще има съпротива и това е ясно от изявите на някои социалисти, които твърдят, че промяната в БСП, нейната същност е в "новите млади", "новото модерно ляво" и в отстраняването на поредния председател. Аз тук не защитавам Михаил Миков. Напротив, той търпи обективна критика за позицията си на "изчакване", че изостави на по-заден план логото на собственото си избиране - социалистическата идея. И едно другарско подсещане - защо, когато са в ход уставните събрания на ОПО по места, свързани с организационното укрепване, не са ни предоставени статистическите бланки? Нали на тези събрания те се попълват и приемат?
Възниква и друг важен за партията въпрос - защо не се говори за идейно-политическото укрепване, паралелно на организационното? Мога и да греша, но само двамата ветерани, професорите Вагенщайн и Топенчаров, остро и открито поставиха този проблем. Все още не е даден ясен и категоричен знак, че не ни трябват "нови кадиевци", не ни трябват хора, които "яхат" и "приемат" социалистическия идеал като ракета носител за реализация на лични и користни цели. Дошло е време да поговорим за морала в партията, заедно да свалим всички маски и да си кажем всичко право в очите, независимо от заеманите властови партийни позиции. Ето неща, които биха дали част от характеристиката за промяната. И днес все още някои не искат да разберат, че ние, редовите социалисти, открито и с болка поставяме всеки проблем, а фразеологията и опорната точка за "откровен разговор в партийните структури" се отнася за тях, не за нас.
А сега и по другата задача -

за малките населени места

Трябва първо да си обясним най-важното - голямата ни загуба във всички областни центрове и в редица по-големи градове. Нека анализираме, разсъждаваме по самите факти. Какво ни дават малките населени места, та дори и общини? Избирателите на община Видин например съставляват 70% от всичките избиратели в областта, а община Бойница - 1%. Членовете на БСП почти навсякъде в страната са в съотношение 1: 8,9 и 10 спрямо избирателите, но в София-град са над 1:100. В малките населени места и общини възрастовата характеристика на избирателите е от 55 г. и нагоре. Такава е характеристиката и на членската ни маса. Всяка година населението намалява с над 1000 души по обясними причини. Младите, образованите и интелигентните бягат и търсят спасение в столицата и в големите градове или в други страни на Европейския съюз. Но въпреки трудностите, почти навсякъде имаме или ОПО, или ядро, което не изневерява на партията си. Какво има да укрепваме например в с. Сливовник или пък в с. Големаново, след като социалистите там се броят на пръстите на едната ръка. Прием на нови членове? Откъде ще дойдат? Самите населени места са пред изчезване от картата на България. А какво е реалното положение в тях? Все още не се говори и не се дискутира явлението на "зависимостите" на хората в условията на разширяващата се бедност и липса на държавност. Ако навремето сме чели за авторитетите на село - кмет, поп, даскал, пъдар, то днес изборните резултати са в пряка зависимост и

се определят от кмета, арендатора, кръчмаря и магазинера

който кара хляб и основни хранителни продукти на хората и в много случаи е единствената им връзка с околния свят.
За жалост кметовете от БСП намаляват, особено след последните избори. Някои кметове пасивно наблюдават или участват в други изборни практики, или пък заемат позицията на разпределител на гласове за всяка по-важна партия. Така те си осигуряват политическо спокойствие, за да бъдат избрани и следващия път. Някои дори си позволяват активно да се месят в партийните ни дела и чрез личния си интерес да си осигурят "верните хора", чрез които отново да бъдат номинирани (напр. община Белоградчик). Ние някак не търсим политическа отговорност от нашите кметове. Същевременно и общини, и села останаха без училища и "даскала" вече го няма. Остава ни само "авторитета" на зависимостите - арендатора, кръчмаря, магазинера, от които хората зависят в ежедневието си. В по-голямата си част те не са работили и няма да работят за нашата партия.
Причините за загубата в малките населени места се съдържат и във въпроса какво ние направихме за дребните земеделци, когато бяхме на власт? Двете общини Чупрене и Белоградчик имат 40 000 дка ливади и пасища. Средният наем там на 1 дка е 5 лв. или общо общините получават 200 000 лв. Всеки наемател, независимо как се е сдобил с мерата, получава държавна субсидия за декар (площ, планински район или екорайон) около 90 лв. или пак всичко 3 600 000 лв. Това е бюджетът на една малка община! Крупни суми, които пълнят джобовете не на местните земевладелци, а на "верни хора" чак от Сандански, София, Варна, Враца и Видин. За местните хора остава само оплакването, че няма къде да пасат и малко отглеждания в селата добитък.
Един млад кадър в БСП стана зам.-министър в земеделското министерство и отговаряше за фонд "Земеделие". За една година той не съумя да реализира кадри и експерти от нашата партия (а имаме достатъчно такива) в областните дирекции на фонда. Във Видин така и останаха 5 незаети щата, които подарихме на ГЕРБ. С идването си на власт те си назначиха свои хора незабавно. Ето как зависимостите стават подвластни на ГЕРБ.
От изложеното дотук е ясно, че партийната и политическата ни работа в малките населени места не бива да се поставя като главен приоритет. Усилията, според мен, трябва да се съсредоточат там, където са голямата маса избиратели, там където сме загубили доверието, където години наред губим изборите и имаме лош резултат. Доверие трудно се връща и затова крайно необходимо е проблемите да се поставят открито, да се откроят най-важните за БСП, да се разглеждат и анализират в дълбочина, да се обсъдят равнопоставено с редовите членове на партията и чак тогава да се вземат верните решения и чрез упорита работа да се борим за тяхното изпълнение. Опорните точки и декларациите тук няма да помогнат.