Коя е кехлибарената столица?

В елитните магазини за сувенири и украшения по света няма кехлибарени изделия от Калининград. Но пък в цяла Латинска Америка те са представени в изобилие като "слънчеви камъни от Полша". Със съответните етикети "Made in Poland". Само в Доминиканската република има кехлибар, добит на острова. Там дори има и музей, чиито експонати далеч не могат да се сравняват с великолепната експозиция в "Музея на кехлибара" в Калининград, пише руското интернет-издание fondsk.ru. Но къде чезне калининградският кехлибар? Защо областта, в която се намират 90 процента от световните запаси на "слънчевия камък", почти не фигурира на световния пазар на кехлибарени изделия. Причината е, че процъфтява нелегален износ на балтийския кехлибар, а за кехлибарена столица на света се смята полският град Гданск, където се намира и кехлибарената борса. Калининградският комбинат е създаден през 1947 г. на мястото на бившите източнопруски разработки. Кариерата е разположена на брега на Балтийско море. Съдържанието на кехлибар в кубически метър сива глина е между 300 и 500 грама. В други райони на света този показател на превишава 90 грама на кубически метър.
През 1994 г. в кехлибарения рудник са добити 760 тона сурвина, през 2005 г., десет години по-късно - около 240 тона, а през миналата године 340 тона. Според оценки на специалистите месторождението може да се разработва не по-малко от 150 години, ако годишно се добиват 200-250 тона. От началото на 90-те години мафиотски структури се опитват да установят пълен контрол над месторожденията на кехлибара в Калининградска област. Комбинатът се оказа в центъра на мафиотските "игри", които продължават и до днес. Той дори няма реален собственик...