Коя е Човекоядката?

• Защо сме склонни да жертваме свободата си?
• Защо се прекланяме пред измислени идоли?
• Защо очакваме друг да мисли вместо нас?

Много са въпросите, зададени от Иван Радоев в пиесата "Човекоядката" и всички започват със "защо?". Също толкова много са и въпросите, зададени в постановката на Бина Харалампиева в Малък градски театър "Зад канала". На тази сцена след близо 40 години отново се питаме чрез текста на Иван Радоев и чрез леко осъвременения му вариант, защо сме склонни да жертваме свободата си, защо се прекланяме пред измислени идоли и защо очакваме друг да мисли вместо нас. А проблемът е, че както тогава, така и сега отговорите са същите или по-скоро отново няма отговори. Единствено изследването на този проблематичен кръг дава основание за възраждането към нов живот на пиесата "Човекоядката". И ако тогава езоповият език и наподобяването на реални величия (в ролята на другаря Топузов Тодор Колев създава един от ярките образи на съвременната комедия) предизвикват скандал и предопределят небивалия интерес на зрителите, гледали постановката на Младен Киселов в театър "София" над 400 пъти, то сега мрачният образ на Топузов се е превърнал в господин Топузов, а Христо Мутафчиев, изпълняващ тази роля, не е изправен пред задачата да наподобява реални величия. Сега вече иносказателността и алюзиите в "Човекоядката" са станали безпредметни, но затова пък на преден план са изведени далеч по-сериозни проблеми като безпрекословното и безмозъчно подчинение на силните на деня, горестни наблюдения за света в залеза на живота, драматични човешки съдби, тъжни заключения за хода и смисъла на битието. Така в новата "Човекоядка" са открити нови теми и нови смисли.
В режисьорското виждане на Бина Харалампиева историята за обикновените хора, живеещи в забравен от бога старчески дом, където един ден пристига да живее важен господин, се превръща в историята - едновременно смешна и тъжна, за това как не можеш да избягаш или да се скриеш от жестокостта на света, как не всяко нещастие е дадено като спасение, как скритата истина боли повече от изречената лъжа. Разположена в две паралелно съществуващи в спектакъла театрални реалности - скеча и драмата, тази история определено не е загубила много от смисловата си стойност, макар на места забавният скеч да "захлупва" смислената драма.
В определено силния актьорски ансамбъл на този спектакъл личат имената на Христо Мутафчиев, Филип Аврамов, Петър Калчев, Емил Котев, Евгени Будинов, Христо Пъдев, Ирини Жамбонас, Василена Атанасова, Албена Михова, Светлана Янчева, Илка Зафирова и певицата Прея Осасей в ролята на Човекоядката. А коя всъщност е Човекоядката? Така бившето величие господин Топузов нарича цветнокожата медицинска сестра и плаши с нея обитателите в старческия дом. Сценичната среда е дело на Петя Стойкова, музиката е написал Асен Аврамов.


Христо Мутафчиев в ролята на господин Топузов

Обитателите на старческия дом - Емил Котев Филип Аврамов, Евгени Будинов, Петър Калчев, Ирини Жамбонас,

Сцена от спектакъла