01 Март 2021понеделник19:06 ч.

ново:

Честита Баба Марта! Честита Баба Марта!

Зимните ни курорти очакват спадът на чуждестранните туристи да е до 80 на сто

Обзор

Кой загуби и кой спечели от пандемията

Туризмът и авиоиндустрията се сринаха, е-търговията и комуникациите са в разцвет

/ брой: 38

автор:Евгени Гаврилов

visibility 471

Вече година живеем във филм на ужасите и в този смисъл настъпва времето за равносметка, колкото и трудна да е тя. Въпреки пристигането на първите ваксини хората са настроени за още ограничения срещу разпространението на коронавируса, за ръст на фалитите, за увеличаване на безработицата и за продължителна икономическа несигурност. Дори и ваксинацията да върви с бързи темпове, възстановяването от най-голямото икономическо свиване в мирно време ще бъде бавно и неравномерно. В момента сме в процес на разхлабване на строгите мерки. Въпросът е кои сектори от икономиката ще се възстановят най-бързо, кои изобщо не са пострадали и кои ще изпитват затруднения още дълго време? Появи се и ново направление в науката - панденомика, коeто трябва да търси отговори на тези въпроси и на това кой спечели и кой загуби от необичайната ситуация.

Банки и авточасти

Финансовият и реалният сектор обикновено усещат по различен начин подобни периоди, но през 2020 г. и банките, и застрахователите също не бяха пощадени. За миналата година печалбата на банките у нас се сви с 51 на сто до малко над 800 млн. лв. Това се дължи на по-големите разходи за обезценки, които нараснаха почти двойно в сравнение с миналогодишните. Другите източници на приходи също намаляха - постъпления от лихви, такси и комисиони, макар и с по-малко от 10% за година. За застрахователите 2019 г. бе най-добрата от световната финансова криза насам, но случилото се през 2020-а заличи постигнатото.

Има обаче един категоричен и безапелационен печеливш в кризата, която навърши една година, и това е е-бизнесът в различните му проявления - онлайн търговия (заедно с куриерските услуги), софтуерна индустрия, далекосъобщения. Почти всички останали сектори в България бяха повече или по-малко губещи. Парадоксално, дори фармацията, аптеките и хранителните магазини отчетоха спад през повечето месеци на 2020 г.

Българската икономика не потъна най-дълбоко в ЕС през първия локдаун (второто тримесечие), но и не се възстанови достатъчно стабилно през лятото (третото тримесечие), става ясно от данните на Евростат и НСИ. Те отчетоха, че през април-юни 2020 г. българската икономика се сви с 10,1% на тримесечна база при средно 11,3% спад в ЕС, но през юли-септември БВП на България се увеличи само с 4,3% при 11,5% средно за ЕС според експресните данни от края на миналата година. 

На годишна база индустрията регистрира спад през всеки един месец от началото на кризата. Промишленото производство през есента бе надолу с 3,9%, което е доста по-добър резултат от този през май - срив от 16,1% на годишна база. Добивът на въглища се е сринал с 42,5% през май и с 25,7% през октомври. Сравнително добре се представиха някои сектори в текстилната индустрия, но не и производството на облекла, където спадът бе към 10-15% спрямо миналата година. При производството на обувки се стигна до месеци със спад до 60 на сто.

Според официалните данни ситуацията бе сложна за производителите на автомобилни части, на машини и оборудване. Автоиндустрията е важна за България, защото дава 11% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя бе обаче една от първите, които претърпяха голям срив, тъй като при обявяването на извънредното положение през март продажбите на нови коли буквално секнаха. Заради това големите световни производители масово отказаха поръчки за части и у нас се стигна дори до временно затваряне на цели заводи. През април производителите на авточасти у нас записаха 70% спад на оборотите в сравнение с април 2019 г., а през май - 27%. От юни оборотите на тези производители започнаха да се увеличават с по 20% над тези от 2019 г. Обяснението е в променената логистика на доставките и във факта, че след затварянето на границите през март вече много повече световни производители на коли предпочитат по-близки дестинации за доставка на частите, вместо да ги купуват от Далечния изток.

Спад имаше дори в производството на компютърна, комуникационна и друг вид електротехника - до 8,3% в края на миналата година. Секторът на електрониката и електротехниката като цяло обаче регистрира спад на оборота, достигащ в някои компании 30%. Енергетиката също отбеляза загуби - 15,6% спад през май, 9,8% през август и 5,4% през последното тримесечие на миналата година. 

Жилищата

В строителството ситуацията също не бе розова. След шока от април и май, когато сградното строителство намаля със 17-18% през пролетта, то така и не се съвзе и остана на минус 4-8% до края на миналата година. Пазарът на жилища остана стабилен през динамичната 2020 г. НСИ дори отчете ръст от близо 4-6 на сто на цените на новото жилищно строителство през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата.

Въпреки очакванията за огромни обороти в търговията на дребно с храни, която не е спирала нито за момент, статистиката регистрира сериозен спад в сектора - оборотите паднаха със 17-23%. И бензиностанциите отчетоха сериозни загуби от драматичния срив с над 30% на оборотите през пролетта и 20% през лятото, ситуацията се "нормализира" до 15-16% спад спрямо миналата година през есенните месеци. Друг парадокс е, че дори търговията с лекарства и козметика отбеляза сериозен спад - 11-16% от май до юли. Чак през есента, с втората вълна на коронавируса, се усети реален ръст в потреблението на фармацевтични продукти - 6,5% за октомври-декември.

Заличаване

Нищо обаче не може да се сравни с туризма, който на практика бе заличен като отрасъл през последната година. Оборотът в сектора през април-юни бе надолу с 95% спрямо същия период на миналата година, а през лятото - със 70%, сочат официалните данни на НСИ. Коронавирусът отне от българския туристически бранш поне 800 млн. евро. Данните изскочиха от доклад на БАН, който обаче разглежда ситуацията в сектора без последния локдаун (въведен в края на ноември) и загубите около посрещането на Нова година. Анализите на бранша са, че с добавянето на тези щети загубите гонят 1 милиард евро заедно със загубите на ресторантьорството. 

В транспорта загубите градират. Най-малко пострада сухопътният транспорт (спад от 15% през второто тримесечие и 3% през третото спрямо същия период на миналата година). При корабите оборотите бяха драматично свити - с 43% през пролетта и с 35% през лятото и есента. Но най-потърпевша е авиоиндустрията, която отбеляза спад над 80 на сто през 2020 г. Пътническият транспорт също затъна. През първото и второто тримесечие автобусните превозвачи отбелязаха значителен спад на превозените пътници, достигащ в някои месеци по време на първия локдаун до 80%. През третото тримесечие се забеляза забавяне на негативната тенденция, като намалението бе близо 28% на годишна база, показват данните на НСИ. Въздушният транспорт в България например през второто тримесечие бе намалил работата си с 64,1%, сравнено със същото тримесечие на миналата година. Този срив се дължи изключително на спрените пътувания и през третото тримесечие. По-малко пътници бяха превозени с градския електротранспорт - трамваен, тролейбусен и метро, като намалението е с 23,7 на сто на годишна база. Летищата у нас също отчетоха срив на полетите и преминалите пътници през тях. Летищата във Варна и Бургас отчетоха спад на полетите с около 80 на сто през 2020 г. в сравнение с предходната година. Намалението на пътниците на Летище София бе с около 60%.

Консултантските услуги

Сред малкото, които не пострадаха в кризата, бяха всякакъв вид консултантски услуги - юридически, данъчни, счетоводни, при които тази година дори има силни ръстове. Единственият категоричен и безапелационен печеливш от икономическата и здравната криза бе онлайн търговията. Ръстовете в оборотите бяха феноменални - от 15% през май, през 43% годишен ръст за август и около 55% през есента. Малкото сектори в групата на услугите, които могат да се похвалят с ръст в кризисната година, са отново свързани с ИТ и интернет - далекосъобщения, информационни услуги и технологии. В момент, в който всички останали страдат, те са нагоре с 5 до 25%.

Има, разбира се, дейности, които се възползваха, волно или неволно, от ситуацията и през цялата 2020 г. отбелязват ръст. Дали това е довело до увеличение и на приходите, ще се разбере тази година, но поне засега пощенските и куриерските услуги не усещат криза. През първото тримесечие ръстът на техните обороти спрямо първото тримесечие на 2019 г. бе 12,5%, през второто - 21,6%, а през третото и четвъртото -  19,4%. В ИТ-сектора и в далекосъобщенията положението бе същото и дори още по-добро. Телекомуникационните оператори могат да се похвалят с непрестанно увеличаващ се ръст на оборотите - 6,8%, 11,8% и 19,7% съответно за първото, второто и третото тримесечие. 

Тегленето на пари от банкомат поскъпна

автор:Дума

visibility 1002

/ брой: 41

Нови стикери за електроуредите от днес

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 41

Очакват поскъпване на стоки и услуги

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 41

Туроператори на протест, провозвачи плашат с блокада

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 41

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ