Кой за какво ще се бори на вота?

Българската политическа среда е развратена от постоянни скандали и потайни сметки като куртизанка от древен Рим. Заради това често не сме в състояние ясно и трезво да преценим мотивите за едно или друго действие, защото то потъва в сапунени анализи или жълта медийна мъгла. Дефектът не е само на качеството на анализ, но и на поведението на партиите, които подхождат към важните ситуации единствено с краткосрочни цели и мотиви и изхабяват най-важните си инструменти на практика за нищо. Така всеки път покрай вот на недоверие винаги се потъва в математическо изчисляване на гласове и възможности правителството да падне, но рядко се стига до разбирането на поведението на отделните партии в такава напрегната атмосфера.
БСП и ДПС са трайната опозиция на този кабинет и техните действия са разбираеми. Правителството само им даде коз, като превърна борбата с престъпността в свой свръхприоритет, но и като се провали във всеки аспект от него. Лично Цветан Цветанов хиперболизира влизането в Шенген до такива дипломатически висоти, че провалът за постигането му изглежда като свободно падане от самолет и то без парашут. С други думи - вотът на тема сигурност ще е най-силната атака срещу кабинета досега и правителството няма да може да излезе незасегнато от нея. Медийните ветрове подухват зловещо към него, независимо от летните жеги и лаф-творчеството на премиера.
Интересен обрат се наблюдава в поведението на Синята коалиция. Лидерът на ДСБ Иван Костов за първи път официално призна, че ако сините не подкрепят вота, това ще е край за техния политически съюз. Еволюцията в десницата тече на бебешки крачки, защото осъзнаването им като опозиция дойде, след като близо две години крепяха кабинета, както, твърди се, митичният Атлас е крепял небето. Предизборната битка очевидно изостря политическите сетива дори и на Синята коалиция, която иначе се характеризира с трайна фиксация върху глупави теми и фобии.
Както винаги най-ексцентрична е позицията на Волен Сидеров. Със закърнелите си сетива на журналист лидерът на "Атака" се опитва да бъде интересна кавърверсия на Ахмед Доган от средата на 90-те години, като играе театър със знакови гласувания и неразбираеми като древноиндийски епос послания. Националистите фактически се оказаха последната парламентарна опора на правителството на ГЕРБ. А да разчиташ на тях, за да бъдеш стабилен, е като да си построиш къща на плаващи пясъци.
Най-предсказуема ще е позицията на половината независими народни представители. Те или няма да се появят за вота, или ще гласуват в подкрепа на кабинета. Защото времената са тежки, криза е, а и стои ли се без работа в толкова размирна епоха?
В крайна сметка този път може би има някакъв шанс грубото политиканстване да бъде заменено от съдържателна дискусия. Ако ГЕРБ тръгнат в контраатака срещу опозицията обаче и сведат дискусията на ниско ниво - това ще е сигурен знак, че са изгубили моралната битка. Това няма да е малко постижение на опозицията. Особено преди изборите.