Кой ви дава това право, господине?!

Проф. д-р Милан Миланов

Кой ви дава право, господин Митов, да отказвате кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност (СС) на ООН - нещо, за което други държави се готвят от години и работят неуморно и всеотдайно народите им да заслужат тази несравнима чест и това високо признание? Кой сте вие, господин Митов, и кой ви дава право да говорите от името на народа на България и да решавате вместо него? Та вие не сте нито избран директно на поста си, нито сте доказали заслугите си да го заемате.
Вие сте назначен като всеки дребен чиновник (макар и с длъжност министър) и изпълнявате ролята на една запетайка в предварително предрешената от други, небългарски фактори, подредба на държавната ни машина. Ако си мислите, че черпите силата си от своя началник, т.нар. министър-председател в оставка, значи, че хоризонтът ви е много нисък и тесен, защото и той самият - в оставка или без оставка, не знае защо е там. Знаят онези, които са го поставили на това място и сега трескаво отчитат времето му докога ще им бъде нужен. Както и вашето време, което неумолимо изтича.
И той, и вие ще си отидете, ще потънете в политическото небитие и ще си спомнят за вас, само като трябва да се илюстрират големите гафове и провали във външната, а с още по-голямо основание - във вътрешната политика на България. Защото вие, който под ръководството на началника си убихте шанса на България да притежава достойно поста на Генералния секретар на ООН, сега провалихте и възможността страната ни напълно законно да бъде избрана за непостоянен член на СС (тъй като идваше редът й да кандидатства с реален шанс). Вие предпочетохте това да стане - евентуално, след 22 години, някъде към 2038-39 г.! Защо бе, господине?! Това във ваша лична изгода ли е или облагодетелства началника ви и вашата Кристалинка! Или се вписва в поредицата от угоднически деяния, удовлетворяващи амбициите на домораслите ни демократи и претенциите на западните политически кръгове, недолюбващи и работещи против България. Нима не усещате общественото мнение, което все по-често характеризира вашата дейност като национално предателство?
Мисля, че имам право да говоря така както по силата на убежденията си, така и от опит в качеството ми на бивш български посланик във Франция, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, директор на Дипломатически институт при МВнР и най-вече член на екипа на България по време на първото й участие като непостоянен член на Съвета за сигурност (1966-1967 г.).
Опомнете се, господине! Вие вече направихте достатъчно, за да унизите България. Време е да помислите за себе си, ако вече не ви чака топло и доходно място в някоя американска фондация.