Кой удари Норвегия?

В петък привърженикът на екстремната десница, неонацистът Андерш Брайвик, извърши два зверски атентата в Норвегия, погубвайки близо 100 човешки живота. В рамките на по-малко от 2 часа той взриви мощна бомба в центъра на Осло пред зданието на правителството, в което се помещава кабинетът на министър-председателя Йенс Столтенберг, и на Министерството на петрола и енергетиката, след което се насочи към остров Ютьоя, където, облечен в полицейска униформа, хладнокръвно и с прецизността на добре обучен професионалист застреля методически и с точността на перфектна машина за убиване близо 90 деца. След което се предаде на долетелите специални части. На острова Норвежката работническа партия организира ежегодно лагер, в който участват младежи, от които тя традиционно подбира своите бъдещи кадри. А това означава, че двойният атентат е директно насочен срещу норвежките социалдемократи. Трагедията е най-голямото нападение срещу Норвегия от Втората световна война насам, коментират световните агенции.
Засега медиите представят атентатора едва ли не като психясал единак, ултранационалист и ксенофоб, бивш привърженик на дяснопопулистката Партия на прогреса с екстремно антилява политическа ориентация. Но възможно ли е наистина един човек сам да извърши това чудовищно престъпление, без поне морална и логистична подкрепа на мощна организация, стояща зад него! На мен лично случилото се в скандинавската страна спонтанно ми напомни за кървавите взривове от 70-те години в Италия (Милано, Рим, Болоня), извършени от неофашисти с цел дестабилизиране на държавата.
Кои са причините за подобни мисли?
През 2006 г. левият индиански президент на Боливия Ево Моралес нареди да бъдат поставени под контрола на държавата петролните и газовите находища. Целта бе възстановяване на енергийния суверенитет на тази страна. В това отношение Боливия тогава получи ценна помощ от Норвегия, управлявана от Работническата партия. Норвежките експерти от държавния петролен концерн "Статойл" безплатно консултираха и дадоха на боливийското правителство своите разчети, за да може то да изготви оценка на газовите и петролните залежи. На основата на тези разчети Боливия предоговори споразуменията с международните енергийни концерни и в рамките на година национализира подземните си богатства. От което пострадаха редица петролни компании, които трябва вече да плащат много по-високи концесионни такси, стигащи до над 80% от добитото. Само няколко месеца по-късно последваха редица атентати и опити за сваляне на боливийското правителство. Начело на тези антидържавни действия бяха местни неофашистки организации. Случилото се в Осло наподобява на отмъщение на неофашисткия интернационал за проявената тогава солидарност на норвежките социалдемократи с лявото боливийско правителство.