Кой ще замени Строс-Кан?

Няма и седмица, откакто светът бе разтърсен от новината, че управителят на Международния валутен фонд, французинът Доменик Строс-Кан, нелепо или поради скалъпена интрига попадна в американски затвор и това възбуди коментаторите в разнищването на една твърде конкретна тема - апетита към неговото стратегическо кресло. Тема, допускаща и догадки, и мераци, и интриги, както и излагането на фиксирани тези и позиции. Този  инцидент, шокиращ, но не безпрецедентен (за жалост), светкавично показа нагласите и очакванията за изграждането на нов (но май все същия) икономически порядък в твърдо навлезлия в XXI в. съвременен свят. Без съмнение глобализацията доведе до драматично разместване на пластовете както в икономическото развитие на света, така и - може би на първо място - в политическата конюнктура. Последва логично обуславена концентрацията на чисто икономическите и политическите механизми и лостове за разпределение на световните богатства. А те естествето за кой ли път попаднаха в ръцете на познатия тесен кръг от "правоимащи".
Сигурно ще възникне и логичният въпрос: Какво все пак общо има тук Международният валутен фонд? Има, и още как. Замислен като иструмент за балансиране на световната валутна система по пътя на финансово "инжектиране", идеята на фонда постепенно се преобърна в мощен инструмент за въздействие (по-скоро - досъсипване) на изпадащи от схемите за реално развитие държави. Арсеналът на МВФ бе примамлив, но в действителност гибелен. Под маскировката на неолиберални реформи, закъсалите държави доброволно, макар и рязко подтиквани (познайте от кого) поеха по пътищата на пълната и хаотична приватизация на сравнително устойчивия държавен сектор. Последвано от въвеждането на илюзорното, но абсолютно хаотично и безогледно отваряне на пазарите и бруталното навлизане на многонационалните компании. Целта беше ясна, но смътното усещане за попадането в лапите на монополите се оказа послеслов. Тоталните икономически и социални катастрофи в редица страни станаха печален факт.
Днес явно някъде в тунела се е появил лъчът на надеждата, въпреки, че и  Европа, и САЩ в спешен порядък нескрито проявиха претенциите си към фонда. Като начало опитаха да заговорят по-самокритично, започнаха дори да се заиграват със страните от "третия свят", обещавайки да преразгледат досегашния похват да "извиват ръцете" на жертвите си по пътя на преки радикални структурни промени. Но може би, подготвяйки се за подобна схватка с този трета категория свят, представителите на "богоизбраните" едва сега, през послендите няколко години усетиха, че някак неусетно са се изправили пред далеч не по-слаби световни икономики. При това доста по-конкурентоспособни.    
Китай, Бразилия, Индия, Русия, Канада, Южна Африка, Южна Корея, страните от арабската общност, обхванати от порива на чувството за справедливост, най-сетне поне ще имат звучащата хипотетично (но и напълно реално) възможност да се преборят за прословутото кресло на Строс-Кан. Дали победата на която и да е от гореизброените страни в битката за този стратегически пост всъщност няма да отключи старта на новата вълна в развитието на човечеството? И, разбира се, към един далеч по-справедлив икономически порядък в обществото на народите. Звучи утопично, нали?