Кой ще спаси България?

Дали това ще бъде угоеният салонен политик,  с фрак и папионка, лачени обувки, ролексов часовник и няколко грама мозък, горделиво гледащ от лъскави джипове и лимузини. Политикът с безупречна демагогия и наглост, от душа презиращ своя Род и Родина, за когото политиката винаги е била и ще бъде най-ефективният и легитимен начин на грабеж. Политикът, който винаги е спазвал отдавна утвърдената "управленска мъдрост", че нагоре трябва да се лази, а надолу да се гази!
Или пък уличният политик, заслепен от класова ненавист, копнеещ за анархия, хаос и разрушения. Уличен водач - зареден с кухи, заучени догми, с перманентна смяна на възгледи, искания и послания? Политик, неспособен да поема отговорност и обвиняващ всичко и всички за своите тегоби и несполуки.
А може би Спасителят не е никой от двамата?
Може би това е човекът, органично съчетал почтения експерт и народния трибун в себе си. Човек, живеещ трудния живот на хората, които представлява, който знае от жизнен опит какво е народна мъка и жал. Политически лидер, умеещ успешно да убеждава и води в правилната посока всякакви хора и общности, с ясни и точни думи, последвани винаги от конкретни действия. Човекът, който обича народа и страната си без суета и показност, човек, който знае, че истински ще бъде оценен и разбран едва когато няма да го има.
Народът на България инстинктивно вярва, че неговият Спасител е някъде там, в неизвестното, и че той неизбежно ще дойде, за да го поведе към щастие и по-добър живот. Само преди месец по българските улици и площади се издигаше призивът за "безпартийно управление на експерти" като панацея за всички болести на обществото.
Този призив директно ни води към "прелестите" на позабравената авторитарна диктатура от недалечното ни минало. Ако не се вземем в ръце като народ и държава, ни остава само един възможен изход - анархията, като "майка на реда"!
 
Радослав Радославов