Кой ще разклати икономиката?

Макар умерена, но като цяло оптимистична прогноза направи вчера вицепремиерът Даниела Бобева - за икономическия ръст, влиянието на реформите върху бизнеса, и предстоящи инвестиции, които ще разкрият хиляди работни места. Разбира се, ще се погрижим и за другия наболял проблем - бежанците от Сирия. Вече се мисли как да се интегрират в обществото, в бизнеса, след като получат статут.
Същевременно безработицата у нас се задържа на високи нива и достига 13%, което е над средните за ЕС 10%. ЕК заяви, че ще ни наблюдава по този показател и ако няма промяна, може да ни санкционира. Идва и неудобният въпрос - как при такава висока безработица, бореща се за оттласкване от дъното икономика, ще осигуряваме работа на хиляди сирийци?
Всички съзнаваме мащабите на тази хуманитарна криза - тези хора не идват на гости, те бягат от война, от изтезания, смърт и няма как да затворим вратите пред тях. Да получат убежище, освен човешко, е и тяхно право по международни спогодби. Въпросът е - може ли най-бедната членка на ЕС да се справи с такъв проблем и пред какво ще бъде изправена икономиката ни? Може ли държава, в която минималната заплата е 340 лв., пенсиите и майчинските са 200-350 лв., да си позволи да плаща по 1100-1400 лв. еднократна помощ за бежанец? Отделно месечната издръжка на бежанците в България достига 10-15 млн. лв. А сега и бизнесът, който за пръв път от години дава признаци на оживление след хиляди фалити и рекордни дългове, ще бъде натоварен с отговорността да интегрира имигранти? Кой пръв да бъде спасяван - рекордната безработица, икономиката, инвестициите или имигрантите? В момент на социална, икономическа и политическа криза не можем да си позволим да мислим емоционално. България първо трябва да мисли за сигурността си и собствените си граждани. Проблемът е, че когато можеше, не се взеха мерки, под натиск на ЕС. Сега прогнозите са мрачни.
Още през септември 2013 г. вътрешният министър Цветлин Йовчев предупреди Еврообщността, че скоро ще достигнем границата, която страната ни може да поеме - 5000 бежанци. Сега те вече са 12 хиляди. Центровете за настаняване са препълнени, а много от българите не искат в техния град и квартал да бъдат заселени бягащите от войната. Те пък от своя страна са недоволни от условията за живот, които предлага държавата ни. Да не подценяваме и рисковете пред националната сигурност - заедно с бежанците на българска територия попадат и хора от криминалния контингент, дори терористи. Според експерти терористичните организации отдавна вече действат у нас.
Затваряне на границата ни или определяне на допустим брой бежанци, които страната ни може да приеме, бяха разумна опция, но непозволена. Ако всичко беше толкова безобидно, Европа нямаше да отказва да приема бежанци. При все, че са потресени от жестоките убийства в Сирия, повечето европейски страни заявиха, че не са готови да приемат бежанци или определиха таван. Европа призна, че е готова да помогне, но го направи основно с финансова подкрепа. В същото време най-бедната членка бе оставена да поема неограничено бежански поток, без да има база и потенциал за него. Кризата, която това предвещава, ще е с тежки последствия. Виновни няма, сметката ще я плащаме всички.