Кой ще плати за показната гавра

Девет месеца изминаха от един от най-зрелищните арести у нас. На 17 април миналата година кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчева се озова с белезници в центъра на София. Информацията около задържането й взриви общественото мнение не само в столицата, но и в цялата страна. Районният проблем се превърна в национален, не толкова заради обвинението на Иванчева и заместничката й Биляна Петрова във вземане на подкуп, колкото заради показната акция около задържането им. Цял ден ги държаха показно на улицата.

Седмици наред обвинители и защитници на двете жени яростно спориха около законността и демонстративността на процедурата при задържането им. Докато прокурорът Иван Гешев бе категоричен, че "цирк не е имало и законът е спазен", поддръжниците на задържаните определиха случилото се като активно мероприятие с методи, провеждани от репресивните диктатури. Докато прокуратурата усилено твърдеше, че има записи и събрани доказателства и "всичко, за което един прокурор може да мечтае", за отсрещната страна държавата и мафията са се изправили заедно срещу Иванчева. 

Вместо през последните месеци ситуацията с обвинението към Иванчева, Петрова и бившия кмет на района Петко Дюлгеров, сочен за посредник, да се изясни, тя се заплита още повече. Делото срещу тримата периодично зацикля, заседанията се отлагат по една или друга причина, а прокуратурата остава неубедителна в доказателствата си. Още по-неубедителна е тя в адекватността си в отношението към задържаните през дългите месеци. Какво точно става по делото, неговите етапи, вътрешните престрелки при представянето на доказателства между обвинителите и защитниците, както и особеността на процесуалните действия през изминаващите месеци, може и да не са от компетентността на голяма част от обществото, но особеното отношение към обвиняемите бе достатъчно добре видно за всеки неспециалист. 

Докато обществото е свикнало да вижда и чува за освободени под гаранция убийци; шофьори, качили се зад волана, след като наскоро са убили човек на пътя; осъдени, но невлезли в затвора поради неизяснени обстоятелства, в случая с Иванчева и Петрова се оказа, че системата може да действа и особено свирепо. Ето през какви необичайни, унизителни и спорни процедури минаха двете обвиняеми от април до януари:

Хронологията на позора

На 17 април Десислава Иванчева и Биляна Петрова са спрени на светофара на бул. "Васил Левски" и ул. "Ген. Гурко" точно пред Министерството на младежта и спорта. Сложени са им белезници и са държани на улицата пред погледа на стотици минувачи и медии, докато трае акцията по описването на откритите пари. След четири часа и половина двете са вкарани в Спортната палата, откъдето са изведени късно вечерта. 

На 20 април двете обвиняеми се явяват пред съда за гледане на мярката им. Те са в помещение, което ги отделя от останалата част от залата със стъкло. Пишат бележки на листове и ги допират до стъклото, за да бъдат прочетени от журналистите. Съдът решава двете да останат в ареста. 

На 7 юни Апелативният специализиран съд потвърждава решението на по-долната инстанция и отстранява от длъжност Иванчева. Решението е окончателно. 

На 27 юни Специализираният наказателен съд оставя свалената от поста кметица, която иска да бъде освободена с мотив за влошено здравословно състояние. В този момент тя и нейната също уволнена заместничка Биляна Петрова се намират в затворническата болница.

На 1 август Иванчева е приета в болница. Тя е отведена за преглед с оковани ръце и крака. Снимките от "събитието" възмутиха цялото общество. 

На 18 октомври съдията от Специализирания съд Иво Хинов определя Иванчева и Петрова да бъдат пуснати под домашен арест. 

На 2 ноември подсъдимите остават окончателно в ареста, след като е отменено решението на предната инстанция, която ги пуска под домашен арест.

На 16 ноември отново с определение на съдия Иво Хинов се изменя мярката за неотклонение на двете от задържане под стража в домашен арест. Същата вечер Специализираната прокуратура протестира определението и двете остават в ареста. 

На 20 ноември Специализираният наказателен съд налага забрана за напускане на страната на подсъдимите.

На 29 ноември омбудсманът Мая Манолова разпраща до медиите снимки от килиите, в които задържаните стоят седми месец. В писмо до правосъдния министър Цецка Цачева се обяснява, че прозорците в килиите са неотваряеми, армирани и непрозрачни, условията са нечовешки и в нарушение на закона стотици неосъдени лица са държани постоянно заключени. 

На 6 декември съдът решава двете окончателно да останат в ареста. 

На 19 декември съдия Иво Хинов отново заменя мярката "задържане под стража" с "домашен арест" и на 22 декември жените излизат от ареста. 

На 3 януари става ясно, че жалбите за нарушени права на подсъдимите са представени на Европейския съд в Страсбург. Те са за нарушения на няколко текста от Европейската конвенция за правата на човека, свързани с начина на задържането им, недопускането на адвокат, последвано от нарушения при провеждането на първите процесуално-следствени действия. В жалбата е посочено унизителното отношение и прекомерната и неоправдана принуда. Другите  оплакванията са за условията в арестантската килия и нарушенията в съдебната фаза, отнасящи се до мерките за неотклонение. 

Презумпция за невинност

Иванчева и Петрова все още са само обвиняеми, тоест невинни, докато прокуратурата не предостави доказателства, а съдът не вземе крайното решение. Презумпцията за невинност обаче не ги предпази от унижението, което се спестява за стотици други, съдени за далеч по-тежки престъпления. 

Сега избирателите на Иванчева в "Младост", инвеститорите в района и всички други просто зрители на театър, чакат истината да се изясни с присъдата. И продължават да се чудят дали всичко това бе евтина постановка, заплаха или предупреждение, че по високите управленски етажи могат да се качват само определени хора. А институции с дълги абревиатури като КПКОНПИ, ще трупат точки с подобни сплашващи прояви. Авторите на показните акции обаче не се вълнуват, че ако произволът им бъде доказан, ще им се търси отговорност. Отговорността ще е на всеки член на обществото, на всеки данъкоплатец, който евентуално ще трябва да заплати обезщетението за чуждите безобразия. Както винаги.