Европа
Кой се страхува от Европейския парламент?
Трагичното е, че случилото се в България не е сицилианско криминале, а тежката действителност, в която живеем от четири години
/ брой: 103
Илияна Йотова, евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП
Скандалът с незаконното подслушване, извършвано под прякото командване на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, обиколи европейските медии, стана повод за нови негативни коментари за България. Разговорите между бившия министър-председател и бившия министър на земеделието, с участието на висш магистрат, са сравнени със сцени от "Кръстника". Скандалът е тема на Държавния департамент на САЩ в доклада за състоянието на човешките права у нас. Мнозинството от политическите партии в Европейския парламент настояват създалата се ситуация в България да бъде разгледана на специално заседание на Комисията по вътрешен ред, граждански свободи и правосъдие. Единствените, които са против, естествено са представителите на ГЕРБ, но те събират все по-малко подкрепа дори в редиците на европейската десница. Членството на партията на Борисов в ЕНП започва да им тежи прекалено. А идват и европейски избори и те ще трябва да отговарят пред своите избиратели как търпят партии, които поставят под съмнение основни демократични принципи, а човешките права се изземват брутално.
Въпросът с подслушването отдавна е поставен от
социалистите в Европейския парламент
Още в началото на 2011 г., веднага след скандала "Мишо Бирата", подслушванията бяха въпрос на дискусия в пленарната зала в Страсбург. Европейската комисия гарантира стриктното наблюдение на България за използването на СРС. Единствените, които яростно защитаваха бившия вътрешен министър, бяха представителите на ГЕРБ. Единственият им аргумент обаче още тогава не издържаше. Вместо стриктно спазване на законите те заливаха евродепутатите с екзотични имена на шумни полицейски операции, които в крайна сметка не доведоха до нищо. Как ли да наречем операцията с подслушването - може би "Наглите" 2 или "Ушите"?
От 2011 г. досега темата за нарушаване на човешките права и злоупотребата със СРС многократно е повдигана по различни поводи в ЕП. Съвсем неотдавна имаше голяма дискусия, отново в Страсбург за спазване на демократичните ценности и свободите в България. И това в държава, която вече шеста година е член на ЕС. Обикновено подобни дискусии се водят в Страсбург за държави извън ЕС и даже извън Европа.
Какво всъщност ЕНП и евродепутатите от ГЕРБ
не желаят да се чуе в ЕП? Те не желаят колегите да чуят как доскорошният министър на земеделието Мирослав Найденов натиска да му се "уреди" потулването на делото в прокуратурата. Натискът е със съдействието на доскорошния министър-председател Бойко Борисов и в присъствието на прокурора, начело на Софийска градска прокуратура. Това е типичен пример и модел за това как се е управлявала държавата в последните три години и половина. Недопустимите връзки, взаимни услуги и влияния между изпълнителната и съдебната власт поставят под съмнение легитимността на цялото управление, правят без съмнение политически чадър, опънат над доскорошния състав на Министерския съвет. Колегите от ГЕРБ не желаят също така да се разбере, че в същия подслушан разговор същият прокурор на висша позиция обсъжда детайли от образувано от прокуратурата разследване, което по закон е недопустимо. И всичко това е изказано на език, който приляга на всеки друг, но не и на хора, имащи претенции да са управленци по върховете на държавата.
Прави впечатление и
бледата реакция на президента Плевнелиев,
на служебния премиер Райков и на новия министър на вътрешните работи, които сякаш се страхуват да кажат на глас онова, което мислят. Дали тази реакция не е резултат също от определени зависимости? Време е да наречем нещата с истинските им имена, включително и в Европейския парламент. Трябва да кажем, че в последните три години и половина се похарчиха 400 млн. лева, за да се бори правителството не с престъпността, а да се подслушват политици, журналисти и най-вече бизнесмени. Да се рекетират, да им се отнемат фирмите, да се всява страх. Борисов и Цветанов се опитаха да управляват България така, както управляват охранителна фирма. И един ден, когато далаверите предизвикаха конфликт помежду им, цялата им система се разпадна и разкритията заваляха едно след друго. Никога досега в най-новата история на България политик не се е страхувал да се откаже от имунитета си така, както бившият вътрешен министър. Очевидно има защо. За морал не може да става и дума.
Стилът
"Цветан Цветанов прави избори"
оставиха тежки поражения върху страната, довели до безпрецедентното искане на всички опозиционни партии за 100% паралелно преброяване в деня на изборите. Няма как и да бъде иначе - България вече си е патила, при това съвсем скоро, всички помним последните президентски и местни избори и хаоса из цялата страна при отчитането на протоколите, изхвърлените бюлетини в кофите за боклук около секциите и депутатите от ГЕРБ, мъкнещи чували от зала "Универсиада". Поради тази причина аз и моята партия настояваме час по-скоро Борисов и Цветанов да се оттеглят от изборния процес, защото съществува реална опасност да легне сянка на тежко подозрение, че следващият парламент е нелегитимен и не отговаря на реалната воля на българските избиратели, а на волята на Цветанов, Борисов и кръговете около тях. Ако това се случи, това ще бъде огромен срам за нашата страна.
Ето това са причините ЕНП да желае да затваря усти - страх ги е да не падне лъскавият блясък, който прикачиха на ГЕРБ и лидерите й, когато ги припознаха като "десни" и ги приеха в тяхното европейско политическо семейство; страх ги е да не стане ясно, че през цялото време са стояли зад гърбовете на хора в България, движещи се по ръба на закона, а често преминаващи дори отвъд него. С това, уверена съм, и лидерът на групата на ЕНП в Европейския парламент Жозеф Дол, и лидерът на самата ЕНП Вилфрид Мартенс са дълбоко наясно. И в момента се мъчат да минимизират щетите от оглушителния скандал с подслушванията. А той, уверявам читателите на вестник ДУМА, е известен на мнозина извън границите на България. Моите колеги от други европейски страни не спират да ме питат: "Какво се случва при вас?". И са буквало втрещени как може да се подслушва масово и без всякаква законова санкция за това в държава, която претендира, че при нея демокрацията е окончателно победила.
Впрочем, важно е да се отбележи, че ГЕРБ и лично Борисов и Цветанов изпадат в
тежка европейска политическа изолация
Нека да направим един, макар и мрачен, мислен експеримент, в който се реализират политически въжделения на Цветанов и Борисов за втори мандат на ГЕРБ. Дали в такъв случай ще допуснат България в шенгенското пространство, ако начело стоят клиенти на прокуратурата и действащи с най-мрачните традиции на Берия хора, по отношение на бизнес, политически опоненти и съдебна система? При такъв тъжен развой на събитията нямам никакви съмнения, че България все така ще си стои унизително пред вратата на Шенген.
Трябва да се напомни на Борисов и Цветанов, че Европа вече категорично не желае да си говори с тях и знаците за това са повече от ясни, красноречиви и съвсем не от вчера, не и от онзи ден. Да си спомним например, че ГЕРБ не само не успяха да премахнат т.нар. Механизъм за наблюдения и сътрудничество, но и Европейската комисия още миналото лято заяви, че следващият доклад за напредъка на България ще бъде публикуван в края на 2013 г., вместо тази пролет. Това беше ясен сигнал, че Брюксел вече не желае да разговаря с правителството на Борисов; че разговори ще се водят със следващите управляващи и че диалогът с властта на ГЕРБ е като диалог с радиоточка - каквото и да си приказва ЕК, Борисов и компания ще си правят каквото си искат. Каква престъпност е борил Цветанов засега е дълбока мистерия, с оглед на станалия до болка известен на всички факт, че огромната част от исканията за подслушвания въобще не стигат до съдебна зала, а битовата престъпност, неумолим спътник на нарастващата мизерия, се шири все повече и повече у нас. Напоследък придобивам и все повече лични впечатления за последното - в качеството ми на водач на листата на Коалиция за България обикалям из цялата Пазарджишка област и се шокирам как е възможно да има населени места, в които държавата тотално да е абдикирала, бандитските банди да шестват безнаказано, а населението да е оставено само на себе си да се отбранява.
Нека обаче отново се върнем на скандала с подслушванията - колкото и Борисов и Цветанов да се мъчат да прехвърлят проблема от болната глава на здравата, толкова личи от изтеклите разговори за какво става дума - параноята, с която се държат в послушание кадрите на ГЕРБ във властта; очевидният извод е, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов са толерирали злоупотребите с власт на подчинените си, за да имат после с какво да ги шантажират; страхът за живота на "пропелите" и техните семейства (как иначе да си обясним скоростното скриване в чужбина на близките на Емил Димитров и Мирослав Найденов?!). Ето това не желаят колегите от ГЕРБ да бъде чуто от Европейския парламент, а за това поведение трябва да се говори, при това да се говори оглушително, защото прекалено дълго много хора в България си запушваха ушите, мълчаха или не вярваха, когато ние не спирахме да говорим какво се случва с партия ГЕРБ и стила й на управление. А той наподобява по-скоро италиански криминален сериал, отколкото политическа партия. Трагичното е, че това не е сицилианско криминале, а тежката действителност, в която живеем от четири години. И сега, вместо да говорим какво се случва в държавата на живите факли (защото именно като такава ще запомним България на Борисов), вместо да говорим за това как да вдъхнем живот на смазаната и изчезваща благодарение на ерата "Борисов" средна класа и бизнес у нас, налага се България да се занимава с мръсните дворцови интриги и афери на ГЕРБ. Коалиция за България няма да забрави за идеите си и стратегиите си за страната в тази кампания, освен това не ни е и страх от Европейския парламент. Не така стоят нещата с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които очевидно имат какво да крият от Европейския парламент. И това много им личи!