Кой притежава тайните на древността

Още от древността хората се стараели да откраднат от ближния тайната, която той притежавал. Така станало и с тайната за получаване на огън, която всяко първобитно племе се опитвало да запази единствено за себе си. Също за обработката на кремъка, кожите и още много други.
Векове наред (от VII до IХ) много народи се опитвали да откраднат тайната на изобретението, наречено "Гръцки огън". Столетия били нужни на арабите, за да я открият, след което тайната отново била изгубена. Огромни старания проявили италианците да се сдобият с рецептата за този "Гръцки огън" след разрушаването на Пиза през ХI век, но без успех.
По онова време "Гръцкият огън" бил смятан за абсолютно оръжие, за него се носели легенди, че летял като опашата крилата ламя със скоростта на мълния и с гръмотевичен трясък. Където попаднел този дяволски огън, веднага избухвала страшна експлозия и се стелел черен дим, всичко наоколо пламвало мигновено.
Водата не гасяла този огън, само още повече го разпалвала. Единствено пясък, оцет и урина могли да потушат пожара. След упорити търсения единствено мюсюлманите успели да проникнат в тайната на това желано изобретение, което използвали по време на кръстоносните походи. Но след това и те я загубили. И повече не била намерена. Затова никой не знае как се прави "Гръцки огън".
Друга голяма тайна била тайната на твърдия порцелан. Тя била разбулена едва през ХVIII век. Такъв порцелан произвеждали от хилядолетия китайците, но те пазели ревниво тайната му.
Много шпиони били изпращани в Китай, за да я откраднат. Един от първите шпиони-чужденци бил френският йезуит абат Д'Антрекол. Той успял да проникне в императорските работилници за порцелан и ги описал в своите писма от септември 1712 г. и от януари 1722 г. В т.нар. Порцеланов град работели около един милион работници (!), а три хиляди пещи за изпичането на порцелана превръщали нощта в... ден!
Френският абат изучил подробно производството на порцелан в Китай, разбрал, че за основа служел каолинът, след което изпратил във Франция няколко образеца "порцеланова глина", въпреки бдителността на китайската охрана. Това се случило във времето, когато френските химици Макер и Дарсе открили каолин в околностите на Лимож.
От 1764 г. във Франция започнало производството на истински "китайски" порцелан - прочутия Севърски порцелан. От своя страна, англичаните откраднали тайната на порцелана от французите чрез агент, изпратен на работа в Севър. През 1738 г. писмата на йезуита Д'Антрекол били отпечатани в книга, което дало възможност на англичаните да усъвършенстват производството на порцелан и дори да извадят съответен патент. По този начин французи и англичани, благодарение на кражбата на технология чрез шпионаж, съумели да изпреварят германците и възприели по собствен път производството на порцеланови изделия.
Немският алхимик Бьотгер получил порцелан, само защото саксонският крал го заплашил със смърт, ако откаже. Бьотгер преди това бил осъден на смърт като алхимик за добиване на злато. Той поставил над своята лаборатория надпис, който гласял: "Неведоми са делата Господни, които превръщат златаря в грънчар".
Алхимикът избягвал да записва каквото и да било във връзка с получаването на неговия порцелан. Половината от тайната на производството той споделил с учения Немиц, а другата половина доверил на Хартелмай. Последният знаел как се произвежда порцелан, а Немиц как да се глазира. Оттогава град Дрезден станал център на промишления шпионаж през ХVIII век.
Английският историк Джордж Савежд отбелязал в книгата си "Немският порцелан през ХVIII век": "... шпионите от онова време станали толкова безочливи, че прелъстявали дъщерите на фабрикантите, за да откраднат тайната от татковците им - не се спирали пред нищо..."
Затворите били претъпкани с мошеници, продали фалшиви тайни, и с работници, продали истински. Страноприемниците около Дрезден и около Севър били пълни с агенти и шпиони. Шпиони се запътили и към Китай.
С помощта на майстори от Дрезден във Виена била отворена фабрика за порцелан. Един от немците - Щьолцел, започнал да добавя към каолина вредни примеси, като по този начин станал един от предшествениците на съвременните двойни агенти и на саботьорите.
Майсенският майстор Кристоф Хунгер, специалист по апликация на злато върху порцелан, обикалял Европа и разпродавал различни тайни, истински и фалшиви, за производството на порцелан във Венеция, Санкт Петербург и другаде...
Цели сто години порцеланът си оставал главен прицел на шпионажа. Днес повечето от тайните на производството му са разкрити, с изключение на получаването на розов порцелан, а също и на междинните продукти между порцелана и стъклото, т.нар. пирокерамици. Още не е ясно и как алхимиците са получавали много високи температури в порцелановите пещи, служещи едновременно и за получаване на злато.
Ето още един интересен факт, свързан също с кражбите и шпионажа. Англичанинът Фолей, майстор-ковач, не харесвал качеството на стоманата. Той свирел на цигулка, което му помогнало и тръгнал като пътуващ музикант по кръчмите и замъците в Белгия, Германия, Италия, Испания и Чехия. През цялото време крадял тайни за производството на стомана.
Когато се завърнал в Англия, проверил събраните данни и работата му потръгнала много добре. Срещу него били изпращани наемни убийци, заводите му били саботирани, но без резултат. Фолей забогатял и умрял като богаташ.
Дълго време оставала в тайна и обработката на стоманата, едва през ХIХ век била разкрита ролята на азота при създаването на висококачествените стомани, т.нар. нитриране. Трябва да се отбележи, че все пак алхимиците получавали неръждаема стомана или по-скоро желязо, тъй като химически чисто то не ръждясва, дори за разлика от златото не се разтваря в "царска вода".
Много тайни от арабите били разкрити и откраднати чрез внедрени шпиони, като например "китайските стрели", вид оръжие, чиято тайна пък арабите вероятно са задигнали от китайците. Това оръжие било използвано от англичаните през 1812 г.
Любопитна е и тайната на черния барут, чието откриване се приписва на бенедиктинеца Бертолд Шварц - някъде между 1318 и 1384 г. Барутът фактически бил откраднат от китайците и мюсюлманите и бързо се разпространил по целия свят. Причината е, че тайната му се оказала проста, достатъчно било да се смесят в правилна пропорция въглищен прах, сяра и селитра. Трябва да се спомене, че и производството на киселини (сярна, азотна) било лесно откраднато от арабските алхимици и разпространено през Испания в цяла Европа.
Интересно е да се знае, че не всички тайни са ставали достояние на проявяващите интерес към тях. Много тайни рецепти били загубени, като тази за производството на еластично стъкло, на редки маслени бои, използвани от велики художници, на специфични стари багрила за коприна и др. Остава в тайна и как е ставало очистването на диамантите от цветни примеси. Става дума за онези примеси, които променят цвета на диамантите и с това намаляват тяхната стойност. Много данни говорят, че някои средновековни алхимици знаели как да "изчистят" диамантите от оцветяване.
По времето на Кромуел, в неговия "Черен кабинет" за шпиониране и кореспонденция, работел служител, който правел точни копия на писмата, без да ги отваря. И досега тайната около тази загадъчна личност не е разкрита.
В началото на ХVII век в Рим се появил пръстен със скъпоценен камък, който освен че блестял ослепително, но бил и в състояние да запали тютюн в лула, за което е нужна висока температура. Тайната на този странен пръстен не е разкрита нито през ХVII век, нито през следващите столетия.
Кражбите на откритията в миналото са довели до въвеждането на изобретателския патент, който имал за цел да запази монопол над една тайна. В края на ХVII век патентите осигурявали на откривателите някаква минимална защита от кражби и те можели по законен път да си търсят правата. Оттогава насам нещата са се усложнили и променили значително, но с въвеждането на патента се слага край на един период, изпълнен с кражби на идеи и открития.


Тайнственото оръжие "Гръцки огън" в продължение на няколко века осигурявало монопола на Византия като могъща средиземноморска империя


Творенията на първата в Европа фабрика за порцелан в Майсен (1710 г.) - пример за красота и изящество