Кой пръв ще подаде ръка, за да няма изолация

На пръв поглед може и да е странно, но на Балканите често политическите процеси протичат някак успоредно и сякаш си приличат. В малка съседна Македония политическата криза е от месеци и неразборията между управляващи и опозиция протича с обещания, срещи, компромати и "ритане по кокалчетата" с цел постигане преди всичко на лично-партийни интереси. В голяма съседна Турция разделението в общество и водещи политически сили е толкова объркващо, че световните наблюдатели предпочитат за изчакат резултатите от предстоящите през август президентски избори, за да анализират обективно процесите, които засягат не само турците, но и Близкия изток, в частност Ирак, предвид събитията, които се случват напоследък там. Да не говорим за ситуацията у нас или в други балкански страни като Босна и Херцеговина например, на която сръбският президент Николич предрича разслояване и едва ли не разпад поради недалновидна разделителна политика, насочена според него предимно към Република Сръбска.
Старо правило е, че няма държава, която да оцелее, ако се разслоява или властите имат за цел само отслабване на противника, т. е. опозиция или коалиционен партньор, ако има такъв. Големите промени след разпада на СФРЮ и укрепването на демокрацията в другите балкански страни изискваха най-вече изграждане на самите държави и решаване на основни проблеми като бедност, безработица, образование, здравеопазване, борба с корупция и организирана престъпност и т. н. Всеки може сам да отговори на въпроси дали това е било приоритет на властите, които и да са те в съответните страни. Но е ясно, че етно-религиозните проблеми в региона обикновено изплуват на повърхността, когато дилемите не намират решение, независимо от натиск на организация като Европейския съюз.
Ето и в Македония напоследък представители на Еврокомисията упражняват натиск по своите си канали, за да се намерят възможности за преодоляване на политическата криза в страната, след като основната опозиционна партия СДСМ (социалисти) взе решение да бойкотира парламента след последните извънредни парламентарни избори, спечелени отново от ВМРО-ДПМНЕ начело със стария-нов премиер Груевски. Дали блъфира лидерът на СДСМ Зоран Заев, като поставя пет условия за връщане на неговата партия в парламента или смята, че по този начин може да реши вътрешно-партийни проблеми и да не допусне раздробяване на партията си, обществеността може само да гадае. Факт е, че СДСМ настоява за експертно правителство, което да организира нови честни и демократични избори, защото предишните били купени и корпоративни.
Второто условие е прекратяване  на практиката "една партия-една държава" т. е. отделяне на ВМРО-ДПМН от държавата, после регулиране на медиите и еднакво присъствие на опозицията в държавната телевизия, уточняване на избирателните списъци и съответно на изборното законодателство, както и организиране на преброяване на населението, отложено преди време по обясними причини, най-вече от етно-религиозен характер.
От своя страна, премиерът Груевски заявява, че е "подготвен да подаде ръка на опозицията", като дори предлага мерки, които да върнат политическия диалог в руслото на нормалната управленска практика, но не приема ключовото условие на Заев за експертно правителство.
Първата среща между двамата лидери не доведе до преодоляване на политическата криза и постигане на принципно разбирателство, но в региона традиционно европейски правила като диалог за решаване на проблеми чрез компромиси не се получават от раз. ЕС настоява опозицията да се върне в парламента, за да може той да функционира нормално и в интерес на страната като "закрива въпросите, които нанасят щети на държавата". Наистина е шанс за Зоран Заев СДСМ да разговаря на равна нога с премиера Груевски и да поставя условия, но едва ли се вярва, че цялостното им приемане ще е възможно. Връщането в парламента обаче може да даде възможност да се избегнат губещи позиции на Македония във вътрешен и международен план. Явно предстоят нови срещи, договорки и избистряне на становища. Може би е предимство, че се водят на "четири очи".
На страната й се налага да намери изход и за решаване на спора с Гърция за името, защото това е една от основните пречки по пътя й към ЕС и евроатлантическата интеграция. На този етап сякаш цената, която трябва да се плати от Скопие, за да се излезе от задънената улица в преговорите с Гърция по този въпрос, водещите политици не са склонни да платят. Те си дават сметка за натиска отвън, за натиска на съседи, за наличието на политически кризи в целия регион и сигурно са чели историята на Балканите, но определено нямат ясна визия за двойните игри, които напоследък се наблюдават по цял свят, за бягството от проблеми, за да не се тълкуват като липса на стабилност, за ролята на финансово-олигархични кръгове и медии с техния внезапно променящ се курс и за често съзнателно направен грешен избор, но предпочетен пред риска от падане от власт. Затова съществува опасност от изолация като губеща държава и за Македония. Да не говорим, че депутатка от ДСИ, Елмира Мехмети, в социална мрежа се тревожи как ще се почувстват турците, когато на историческия каменен мост над Вардар в центъра на Скопие виждат как "стражат" Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент и Наум! Както се казва ,"нерде Ямбол, нерде Стамбул", независимо че мостът бил обявен за "символ на османското наследство", докато ние продължаваме да делим тези свети личности от нашата история и да недоволстваме, че в Македония им правели величествени паметници по проект "Скопие-2014". Между другото за доста пари. В случая турците били музиканти от турски военен оркестър, който изнасял концерти на площад в македонската столица по време, когато вицепремиерът на страната побързал да замине за Тирана, за да участва в празненствата в Албания във връзка с получаването на статут на кандидат-член за ЕС. Албанският елит в Македония наистина празнува това постижение на съседите, в което няма лошо в крайна сметка. Всъщност политическата криза в страната е едно, името е друго, отношенията с България и нейното условие за договор за добросъседство трето, а етно-религиозните проблеми и незавидното икономическо положение са за капак. Да се играе ролята на морален победител, не носи дивиденти за страната. Изход може да има само като се степенуват проблемите и се започне с изграждане на доверие с най-близките, в случая България. Писмата, които си разменят напоследък македонският президент Георге Иванов и българският Плевнелиев, за да намерят начин за съвместно честване на общи исторически дати като Илинденското въстание например са в дух на желание за изграждане на "позитивна обстановка на доверие и сътрудничество". Има идеи, по-скоро инициативи за трансформиране на подписаната през 1999 г. декларация в Договор за добросъседство  и сътрудничество, както и ускоряване на взаимното участие в съвместни проекти като коридор 8 или в туризма, но всичко това би се реализирало, ако се заглушат словата на хора, които са останали в плен на миналото или робуват на чужди интереси. Обикновено прилично заплащани. Да се говори за великобългарски интереси днес значи да не се познава ситуацията в ЕС, в региона, в геополитиката. Комплексите на малкия не бива да са за сметка на стратегическите интереси и на двете страни. Да се доказва с днешна дата нация или древна история е занимание за историци с достатъчно време за самоизява, което често се използва от политици при преследване на дадени цели, но не носи развитие в положителна дълговременна посока за държавата. Примерите и в нашата история не са малко. Реалностите днес са други. Граници се променят, държави се появяват и изчезват. Някои и достатъчно древни, други преуспяващи доскоро. Въпросът е да живееш по европейски в границите, които съдбата ти е отредила, и да си добруваш със съседите, защото те са първи в нужда. Официална информация дали ледовете между нашите две страни се стопяват и че има напредък в договорките, няма. Едва ли някой може да каже със сигурност, че президентът Георге Иванов ще дойде в София да подпише "добросъседството", докато нашите дипломати чакат задействането на новото македонско правителство. То между другото вече е обявено и там има нови 6 министри, но външният си остава същия - Попоски, както и посланикът на Скопие в София остава старият - Благой Ханджийски, наречен от СДСМ "последният комунистически мохиканец". По балкански! В същото време според някои изненада е поставянето за министър на отбраната на Зоран Йолевски - експосланик в САЩ и доскоро преговарящ с гръцката страна.
А иначе и малките в Западните Балкани като Черна гора например могат да напредват по избрания път за членство в ЕС и да се опитват да балансират в сложната геообстановка. Черна гора тези дни отвори нови 3 глави от преговорите за членство в ЕС - за свободното движение на капитали, външна сигурност и финансов надзор, и то при променените стратегии за членство на страните от Западните Балкани. Албания получи протегната ръка от Гърция, защото точно при това председателство на Атина се получи единодушното решение за определяне на статут на кандидат-член за ЕС на Тирана. Това не попречи на страната да поиска от Грузия да признае независимостта на Косово срещу подкрепа за членство на Тбилиси в НАТО. Поне така се е изразил албанският министър на отбраната Мими Кодели при неотдавнашното си посещение в Грузия. И на международното поле има договорки и "пазарлък", когато се преследват дадени цели. Важното е да са в интерес на народите. На това се надяваме и при разговорите с   Македония. Пък кой пръв ще подаде ръка, може и да не се съобщи официално.

Старият-нов премиер Груевски обяви, че е "подготвен да подаде ръка на опозицията"


Основната опозиционна партия СДСМ взе решение да бойкотира парламента след последните извънредни парламентарни избори, а лидерът на социалистите Зоран Заев постави пет условия за връщането на партията му в парламента