Кой подкрепя "Ислямска държава" и кой се бори с джихадистите?

    До юни 2014 година над 2500 души от западноевропейските страни са отпътували за Сирия. През декември 2015 г., 18 месеца по-късно и въпреки международните усилия да бъде спрян потокът от потенциални бойци, които се вливат в редовете на ИДИЛ, този брой е удвоен. От общо около 5000 бойци, пристигнали в Сирия от страни-членки на ЕС, около 3700 пристигат основно от четири държави - Франция, Великобритания, Германия и Белгия.
    В същото време от Балканите към бойните полета в Близкия Изток са поели около 900 души, от които поне 800 са граждани на четири държави - Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Македония. Най-голям брой попълнения за ИДИЛ обаче идват от арабските страни. Почти 6000 души са пристигнали от Тунис, а властите в тази страна вече съобщиха, че между заминалите има и 800 жени. С бойци в редиците на ИДИЛ се "представят" дори и страни като Швейцария, Норвегия, Дания и Финландия, Аржентина, Бразилия, Япония и ЮАР, където практически няма мюсюлмани.
    Силите, които воюват срещу ИДИЛ, са на първо място сирийската армия, която разполага с около 178 000 души в съответствие с данните на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) за 2015 г. Числеността се е свила почти наполовина от началните 300 000 души основно заради даването на многобройни жертви по време на конфликта, дезертирания и недисциплинираност. Военизираните милиции, предани на президента Асад, наброяват също около 150 000 души, но са необучени и зле организирани и въоръжени. Тук трябва да се споменат и военните съветници от Иранската републиканска гвардия и иранските специални подразделения, които  в Сирия наброяват около 1500-2000 души.
    Сирийската демократична опозиция разполага с около 30 000 бойци. Нейната политическа многоликост и остри вътрешни противоречия обаче я правят неефективна бойна сила, въпреки подкрепата, оказвана от САЩ и ЕС. Кюрдски сили или т.нар. пешмерги, се сражават основно в Ирак. Техният брой не може да бъде точно определен, но се предполага, че разполагат с поне 50 000 въоръжени и добре обучени бойци. Ливанското движение "Хизбула" (между 7000-8000 бойци) също оказва подкрепа на сирийската армия.
    Руската федерация участва основно с военновъздушни и военноморски сили, базирани в Тартус и Латакия, като оказва солидна огнева поддръжка на армията на президента Асад.
    В международните сили, борещи се срещу ИДИЛ, са и Франция със самолетоносача "Шарл де Гол" със 120 самолета на борда и 3500 военнослужещи. Германия оказва военновъздушна логистична подкрепа на Международната коалиция, а САЩ участват главно в Ирак, като осигуряват въздушна подкрепа както на иракската армия (за нея данните са фрагментарни, но числеността й се оценява на около 160 000-170 000 души без шиитските милиции) и контингента на САЩ се оценява на около 1000-1500 души персонал и военни съветници.
    Силите на ИДИЛ са от около 40 000 до 50 000 бойци, които обаче не разполагат с авиация и притежават ограничено количество танкове, ракети и друго по-тежко въоръжение, основно пленено от сирийската и иракската армия.
    И така - съотношението на силите определено е в полза на противниците на ИДИЛ както в количествено, така и в качествено отношение. Защо обаче не може да бъде сломен гръбнакът на "Ислямска държава"? Отговорът очевидно е много прост - силите на антиджихадистката коалиция са силно разединени, а от друга страна, защо пък конфликтите в Сирия и Ирак да не траят още някоя и друга година. Така и Европа ще се напълни с емигранти, а и петролът ще продължава да бъде евтин и платен с кръвта на стотици хиляди мирни сирийци и иракчани...