Кой печели от война с фонд "Земеделие"?

Андрей Вълчев е роден роден през 1978 г.  Магистър-юрист от юридическия факултет на ВТУ. Работил е в ДФ "Земеделие" от 17.11.2008 до 17.06.2010 г. Член на БСП. Доскоро беше секретар в ОБ на МО в БСП с ресор "Национални политики"

"Нормално е мястото на състезание на идеи и политики да бъде в парламента, в министерството, но не и в разплащателна агенция"

- Господин Вълчев, можете ли да ни разясните - какво точно се случи в ДЗФ? Защо сега?
- Преди всичко трябва да се подчертае, че като председател на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" пълната отговорност се носи от министър Греков. Мога да ви уверя, че това, което се случи в Разплащателна агенция, тепърва ще бъде подложено на задълбочени анализи и коментари, но е факт, че смяната на ръководството на Държавен фонд "Земеделие" повдигна повече въпроси, отколкото даде отговори на съществуващи в момента проблеми в сектора: има ли опасност от загуба на средства; ще може ли новото ръководство да подписва вече обработени проекти; легитимни ли са решенията на Управителния съвет на фонда; защитени ли са интересите на земеделците; защо ресорният заместник-министър, който отговаря за дейността на фонда е изваден от Управителния съвет; защо политически решения се съгласуват постфактум с БСП, докато представител на ДПС присъства "по случайност" в сградата на министерството, докато се подготвя заседание на Управителния съвет; коя и къде е акредитираната процедура, по която служители на министерството проверяват съдържанието на отделни проекти; трябва ли да се променят наредбите, за да не се загуби финансирането по близо 2000 проекта и колко време ще отнеме това.
- Защо сега?
- Наистина е интересно защо в края на мандата на това правителство министър Греков започна самоцелна и никому ненужна война с ръководството на фонда. След като се твърди, че от месец април тази година е взел решение като председател на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" да поиска оставките на изпълнителния и заместник-изпълнителния директор на фонда, без да даде разумно обяснение, защо иска тяхното освобождаване, аз съм длъжен да припомня на вашите читатели, че в рамката на тази една година, в която той е министър, това е третата промяна, която той инициира. Без ясни мотиви бе освободен Румен Порожанов, макар да се твърдеше, че ще демонстрираме приемственост и няма да освобождаваме назначен в мандата на ГЕРБ изпълнителен директор. След това градската мълва твърдеше, че истинската причина за освобождаването му е скрита кореспонденция с Европейската комисия и десетки медийни договори, заедно с проверки от Прокуратурата по този повод, но това не бе публично потвърдено от министъра. След това бе освободен временно изпълняващият длъжността Васил Грудев, отново без да се каже поради какви мотиви, а по-късно стана ясно, че от министерството имат претенции към него заради липсата на организация в работата на фонда, която е довела до блокирането му и до реалната опасност страната ни да загуби близо половин милиард лева.
- Страна ли е Министерството на земеделието в този конфликт?
- Факт е, че имаше определено напрежение между ръководствата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие". Какво стои в основата на този конфликт ми е трудно да гадая, но на база на информация в медиите  разбирам, че е имало определен натиск от министерството по отношение на определени проекти, който благовидно е замаскиран като грижа за земеделските производители. Лично аз имам своите предположения, но не бих искал да ги огласявам, докато не получа отговор на няколко въпроса:
- Имало ли е обаждания, e-mail-и и смс-и от страна на членове на политическия кабинет и лично на министъра по отделни проекти, които се обработват или чиято обработка е приключила съгласно акредитираните процедури от служители на фонда и как това спомага за развитието на българското земеделие?
- Ако е налице подобна практика, дали е сред разписаните процедури, които са утвърдени от комисията?
- Притискани ли са отделни служители на фонд "Земеделие", за да предоставят информация на служители на министерството или на консултанти по разглеждани от тях проекти?
Това са част от въпросите, които аз, а мога да ви уверя, че повечето от съпричастните с проблемите на българското земеделие си задаваме.
- Няма ли право министърът, особено като председател на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие", да получава информация от експерти?
- В закона ясно са разписани както органите за управление и процедурата по избор. Разбира се, информация може да се изиска на база на акредитирани процедури с Европейската комисия, които не включват в себе си така популярното "телефонно право" иначе често срещано в администрацията. Осигурен достъп до системите на фонда на служители, включително от министреството, които могат да проследяват обективно и без намеса обобщената работа на фонда. Със своите действия министърът постави въпроса дали само за смяната на изпълнителния директор на фонда от министерството са приели, че за формиране на квалифицирано мнозинство са достатъчни 7 от гласувалите да са "за" смяната, а по останалите въпроси в досегашната практика на УС за наличие на квалифицирано мнозинство са приемали, че е нужно да има поне 8 от членовете му.
- Ако трябва да дадете оценка за работата на фонда в последната година, каква ще е тя?
- Оценката се дава на база на свършената работа. В мандата на ГЕРБ ние отчитахме загубата на средства от ЕЗФРСР по правилото n+2 в размер на 38 889 475,72 евро през 2011 година и 51 099 532,78 евро отново по правилото n+2 през 2012 година. Вече отстраненото ръководство на фонда успя да създаде необходимата организация, за да не загубим пари през 2013 година. Само за два месеца експертите във фонда обработиха, подписаха, разплатиха, а вече и възстановиха от комисията средства в общ размер за 2013 г. от близо милиард лева. Разбира се, няма как да бъдем доволни от темпа, с който администрацията на фонда се освобождаваше от "калинките" в нея. Сигурно причината е и безкрайните болнични, които странно приключиха, след като бе сменено ръководството на фонда.
- Защо ДЗФ в последните няколко години непрекъснато е източник на скандали? Вреди ли това на имиджа на страната?
- Нека да бъде ясно, че фондът не е една от многото агенции в системата на министерството. С промените в закона, обнародвани в  ДВ, бр. 15 от 2013 г., и в сила от 1.01.2014 г. Изпълнителният директор на фонда е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. За периода 2007-2013 година фондът администрира 3 241 938 392 евро, от които 80,48% или 2 609 098 596 са средства от ЕЗФРСР - сами разбирате, че това е огромен ресурс, от който към момента са усвоени над 70% от тези средства, затова е нормално да бъде във фокуса на вниманието.
За съжаление често има политическа намеса, затова няма защо да бъдем изненадани, че във времето избухват скандали, било за "калинки", било за нерегламентирана намеса на консултанти при обработката на проекти, които се отразяват на имиджа ни като страна-пълноправен член на европейското семейство. Нормално е мястото на състезание на идеи и политики да бъде в парламента, в министерството, но не и в разплащателна агенция, която е призвана да реализира, а не да бъде съсредоточие на политики със съмнителна легитимност и интереси на определени консултанти.
- Каква е вашата оценка за работата на министерството?
Безспорно в министерството се случиха и много позитивни неща: без да е изчерпателно изброяването, но не мога да не посоча, че новата ПРСР, която трябваше да е готова миналата година, бе започната от буквално един бял лист, но това не стана достояние на широката общественост, може би заради сбърканата медийна политика на министерството. В същото време не мога да скрия разочарованието си от липсата на законодателна инициатива, която прояви министерството. Малкото законодателни промени, доколкото съм запознат, оставят много големи съмнения за лобизъм в законодателната инициатива на министерството.
- Защо земеделието, толкова важна стопанска дейност, така и не успя да получи правилно развитие у нас?
- Липсва воля, а вероятно и необходимата експертиза в основни участници в политическия процес, за да се постигне така нужният консенсус, който да е основата, за да се тръгне в правилната посока. Работи се на парче, непоследователно. Лично аз ще се радвам, ако успеем да постигнем съгласие по визията, какви политики да се реализират, за да се постигне ефективно използване на всички механизми на Общата селскостопанска политика; как българските земеделски производители да бъдат в равностойно положение с колегите си от останалите страни-членки на ЕС; как ще се защитят доходите на земеделските производители чрез пазарна интервенция, експортни субсидии, производствени и продуктови програми; как осигуряваме достъпен кредитен ресурс и реализация на Програмата за развитие на селските райони; в кои сектори се разработват необходимите им държавни помощи за достигане на качествени стандарти и конкурентоспособно земеделие и преработваща промишленост; в каква посока подобряваме политиката по безопасност на храните; как се запазва и надгражда административният капацитет на администрацията; защо не създаваме Агенция за земята, която да администрира и гарантира устойчиво развитие и ефективно управление на поземлените ресурси; как развиваме селскостопанската наука и внедряваме нейните постижения, вместо да търсим начини просто да съществуват; как възстановяваме и развиваме хидромелиорациите на едно съвременно равнище.
Всички тези въпроси трябва да бъдат поставени и решени с консенсус, ако искаме  като държава да окажем подкрепа за средния и дребен бизнес, да гарантираме заетост и стабилност на стопаните, фирмите и селските общности, но като създаваме възможност за повишаване качеството на живот. Този разговор липсва, а от него не можем да избягаме.